Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19433 от 10.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8576/2025
Вид
Определение № 19433
Подписан
10.10.2025
Състав
Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19433 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508576 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ГПК.

Пред СГС е образувано ч.гр.д.№10655/2023г.по частна жалба с вх.

№25012691/22.03.2023 година, подадена от Б. К. А., чрез адв. Е.Й., срещу определение №20082716/09.03.2023 година, с което е прекратено производството по гр.д.№18508/2020г. по описа на СРС, 57-ми състав.

По делото е постановено определение №13014/30.10.2023година, с което, съобразно цитираната в него съдебна практика на ВКС – определение№8/12.01.2018г. по ч.гр.д.№4804/2017г. на второ г.о. на ВКС, съдът е разпоредил преди администриране на частната жалба делбеният съд следва да връчи препис от своя прекратителен акт на страните в процесуалната връзка, които са били надлежно конституирани в процеса, получили препис от исковата молба, а един от тях – подал и отговор, защото за тях също съществува интерес от това да атакуват прекратителния акт на съда.

Необходимостта от това е наложена, поради наличие на интерес у съделителите да изразят становище по основателността на подадена частна жалба, тъй като се касае за производство, което има специфичен характер, в което всеки съделител може да понесе разноските за извършването на конкретно процесуално действие с цел да се осигури движението на делото, включително и тези за особен представител.

След изпълнение на дадените от въззивния съд указания по развитие на процесуалната връзка, делото е върнато за произнасяне по частна жалба с вх.

№25012691/22.03.2021г., постъпила по гр.д.№18508/2020г. по описа на СРС, 57-ми състав, насочена срещу определението, което първостепенния съд, на основание чл.129, ал.4 вр. с ал.3 ГПК е прекратил делото, поради невнасяне на разноски за особен представител на съделител, комуто книжата са връчени по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

1

В жалбата се излагат оплакванията си относно законосъобразността на атакувания прекратителен акт и се отправя искане до въззивния съд да го отмени, като при връщане на делото, спорът да се разгледа от друг съдия.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Производството по гр.д.№18508/2020г. е образувано по искова молба, подадена от настоящия жалбоподател, постъпила в СРС но 20.05.2020г. с която се иска от съда да допусне делба между посочените съсобственици на недвижими имот.

След отстраняване на констатирани недостатъци към този момент, касателно индивидуализацията на имота, основанието за възникване на твърдяната съсобственост, вписване на исковата молба и уточняване на кръга на лица, между които следва да се допусне делбата, с разпореждане от 12.10.2021 година делбеният съд е постановил да се осъществи процедура по чл.131 ГПК. При осъществената размяна на съдебни книжа по реда на чл.131 ГПК част от съобщенията се връщат в цялост, поради което след проверка на адресната им регистрация, съдът постановява разпореждане №20043476/21.06.2023 година за съделителите, посочени в него да бъде внесен депозит в посочения размер от страната, иницииралата производството.

С молба от 12.07.2022 година Б. К. А. е поискал да бъде освободен от това да понесе разноските за депозити на особени представители, което искане е оставено без уважение, поради това, че по делото ищецът не е представил доказателства, че попада в обхвата на лица, които следва да бъдат освободени от разноски по делото.

Невнасяне на тези разноски е станало причина делото да бъде прекратено от първостепенния съд, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Жалбата е постъпила в СРС на същата дата, поради което се явява процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, която има интерес от подаването и.

По основателността на жалбата.

Макар и допустима жалбата се явява неоснователна.

С цитираното вече определение на ВКС, постановено на основание чл.274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№4804/2017г. по описа на второ г.о. е прието, че липсата на заплатено от страната, инициирала производството на разноски за особен представител на страна, на която книжата се считат връчени по реда на чл.47 ГПК, при дадени от съда указания в тази насока, е основание за приложение нормата на чл.129, ал.3 ГПК. Следва да бъде отбелязано и това, че тази постановка е възприета и в определение №681/18.12.2015г. по ч.гр.д.

№5778/2015г. по описа на трето г.о. на ВКС, като е обоснована с това, че заплащането на разноските за особен представител от ищеца е наложено от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за заплащане възнаграждението на особения представител. Прието е, че тези разноски се 2 доближават до възнаграждението на адвоката, упълномощен от страната.

Съдът приема, че е налице основание да потвърди атакуваното разпореждане за прекратяване на делото и допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че останалите страни във възникналото процесуално правоотношение по упражнено право да се иска прекратяване на съсобствеността по исков път, представляващи едновременно с това ищци и ответниници в делбеното производство, на които е станал известен прекратителния акт на делбения съд и причините за постановяването му, са останали безучастни по въпроса за представяне на доказателства за внесен депозит за особен представител. Липсата на действия по понасяне на разноските, свързани с обезпечаване на процеса, с оглед необходимостта от това страна в процеса да получи възможност и това да бъде гарантирано от съда, с оглед пълноценното упражняване на права, е основание за прекратяване на възникналата процесуална връзка.

Ето защо съдът намира за правилно прекратяването на процеса и води от изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обозначено като определение №20082716/09.03.2023г. по гр.д.№18508/2020г. по описа на СРС, 57-ми състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3