Решение № 527 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500500 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10408 от 26.09.2022г., постановено по гр.дело №8650/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, с което е признато за установено по предявените от "Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, срещу Д. Х. П., с ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 514.17 лв., главница по договор за потребителски кредит №7053009321/01.07.2020г.; сумата от 113.73 лв, договорна лихва за периода от 05.11.2020г. до 05.03.2021г.; сумата от 121.54 лв., обезщетение за забава за периода от 05.11.2020г. до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК (20.04.2021г.) до окончателното изплащане на задължението, по отношение на които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №22462/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав. С решението е осъдена Д. Х. П., с ЕГН **********, да заплати на "Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 375.00 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 75.00 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №22462/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата – Д. Х. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. Д., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №10408 от 26.09.2022г., постановено по гр.дело №8650/2022г. по описа 1 на СРС, І Г.О., 46-ти състав, с което са уважени предявените от "Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, срещу Д. Х. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.99 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД. Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушение.

Поддържа се, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №7053009321/01.07.2020г. е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, тъй като съдържа неравноправни клаузи – не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9 ЗПК, което е основание да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Сочи се още, че размерът на уговорената в договора възнаградителна лихва е в нарушение на добрите нрави, тъй като значително надхвърля размера на законната лихва, поради което уговорката за възнаградителна лихва е нищожна. Твърди се още, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит не е спазено изискването за вид, форма и размер на шрифта, както и че не е спазено изискването да е изготвен на ясен и разбираем за потребителя език. Поддържа се още, че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като към процесния договора за потребителски кредит няма изготвен самостоятелен погасителен план, който да отговаря на изискванията на материалния закон и да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите по погасяването. Сочи се, че в случая в погасителния план не се съдържа информация каква част от погасителната вноска е главница, каква част – лихва и каква част – такса за обслужване на кредита или други видове такси, както и не е отразен начина, по който се изчислява лихвата – дали само върху главницата или и върху таксите, за да се прецени дали начислената и включена лихва не надвишава реално уговореното в сключения договор за потребителски кредит. Излага се още, че не е спазено изискването, регламентирано в чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като процесният договор за потребителски кредит не съдържа информация за лихвения процент на ден.

Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, поради което е налице неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗКП. Посочва се, че независимо от факта, че в процесния договор е посочен лихвен процент по кредита, както и годишно оскъпяване на заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради допуснати нарушения на императивни норми на ЗПК, в който случай, приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК и това означава, че кредитополучателя следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, застрахователни премии, като правното основание да се претендира чистата стойност на кредита е неоснователно обогатяване. Поддържа се още, че в случая настоящият иск е предявен на договорно основание, поради което чистата стойност на кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен иска, което би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.

Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в молба-становище от 12.11.2014г., която има характер на писмена защита доколкото в нея са наведени подробни доводи по същество на спора. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените установителни искове за главница, възнаградителна 2 лихва и обезщетение за забава като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - "Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимото съдържание на договорите за потребителски кредит. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответницата е постъпила сума, представляваща отпуснатия кредит, то кредитополучателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което по делото не се съдържат данни да е изпълнил. По тези съображения се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заявените искови претенции са основателни и доказани и са уважени предявените искове за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност относно претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, срещу Д. Х. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №22462/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, въззиваемият -ищец"Т.Б.А.Б." ЕАД, с ЕИК *******, е подал заявление за издаване на заповед за 3 изпълнение по чл.417 от ГПК на 20.04.2021г. и е постановена на 16.07.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Д.

Х. П., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от длъжника - Д. Х. П., възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение, а установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК са предявени в срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. По същество постановеното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че по делото е доказано, че е било възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между страните договор за потребителски кредит №7053009321/01.07.2020г., съгласно който "Т.Б.А.Б." ЕАД като кредитор е предал на ответницата - Д. Х. П. като кредитополучател, кредит в размер на 514.17 л в . , която сума е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка, на дата 02.07.2020г., която последният се е съгласил да върне разсрочено на 5 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, инкорпориран в договора, всяка от тях в размер на 125.58 лв. в периода 05.11.2020г. - 05.03.2021г. /краен срок на договора/. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 84.64 % и годишен процент на разходите в размер на 47.82 %. Посочено е, че общата дължима сума по договора е в размер на 627.90 лв.. Първостепенния съд е приел, че уговорените в д о г о в о р а клаузи, касаеща задължението на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва и обезщетение за забава, не противоречат на ЗПК и като такива са действителни. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е погасил поетите от него задължения по сключения договор з а потребителски кредит