Определение № 796 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600595 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

С Определение №877/07.04.2025г,постановено по ЧНД №835/2025г, Районен съд Бургас е отменил постановление на прокурор при БРП от 20.02.2025г,с което е прекратено досъдебното производство №56/2018г по описа на ОСлО при Бургаска окръжна прокуратура , водено за престъпление по чл.323 от НК.

Недоволен от постановеният съдебен акт е представителят на РП Бургас,който в законоустановеният срок депозира въззивен частен протест.Излагат се съображения,че атакуваният съдебен акт е противоречив,тъй като съдът от една страна отчита,че постановлението на БРП е постановено при непълнота на доказателствения материал,а от друга страна заявявал,че изводът за липса на осъществен престъпен състав е неправилен,тъй като установената фактическа обстановка сочела на осъществяване на състава на чл.323 ал.1 НК.Излагат се възражения ,че съдът не е изложил мотиви и доводи за необосноваността и незаконосъбразността на прекратителното постановление.Предлага да бъде отменен атакуваният съдебен акт и потвърдено постановлението за прекратяване на БРП.

В законоустановеният срок е постъпила жалба и от адв.Л.Таков,защитник на обв.Д.С. против определението на БРС,като счита същото за незакносъобразно.Излагат се съображения за липса на изрично произнасяне в диспозитива на съдебния акт по подадената жалба от обв.Д.С. пред първостепенния съд,с която се изразява несъгласие за правната квалификация ,послужила като основание за прекратяване на досъдебното производство.Оспорва се процесуалната легитимация на пострадалото лице „Х.“ АД,като се сочи,че те не са от кръга пострадали лица визирани в 1 процесуалния закон,поради което неправилно съдът е разгледал и се е произнесъл по същество по тяхната жалба.Изтъква се ,че част от свидетелите работили на ****, са дали предубедени показания,тъй като са в йерархични /трудови и служебни/ отношения с пострадалото лице и не следва да служат за основа на фактически и правни изводи.Излагат се съждения за наличие на предубеденост на съдебния състав,мотивирайки се с неправилен фактически и правен анализ на доказателствения материал,който според защитата обуславял по-различни правни изводи.Моли съда да отмени определението на РС Бургас ,като се върне делото на друг състав на районния съд ,алтернативно да се уважи жалбата на обв.С. относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление на Районна прокуратура - Бургас от 08.08.2017 год., срещу неизвестен извършител за осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал.1 от НК - за това, че в периода от 20.06.2017 год. до 02.08.2017 год. на *******, находящ се в землището на гр. Созопол самоволно, не по установения от закон ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен.

Към наказателна отговорност са привлечени лицата Г. Д. Д., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН **********, като са им предявени обвинения, както следва: По отношение на Г. Д.: за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на *******, находящ се в землището на гр. Созопол, в съучастие като съизвършител с Д. С. С., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – *** към „Д.“ ООД, гр.

София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от ЗЗД или подаване на заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „Х.“ АД, ЕИК *********, представлявано от Е. З. Б., със свое предполагаемо право на ползване на ******* /в качеството му на едноличен собственик и управител на „Д.“ ЕООД/, на основание на договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „Х.“ АД, ЕИК ********* и „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е. Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.

По отношение на Д. С.: за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на *******, находящ се в землището на гр. Созопол, в съучастие като съизвършител с Г. Д. Д., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – *** към „Д.“ ООД, гр.

София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от ЗЗД или 2 подаване на заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „Х.“ АД, ЕИК *********, представлявано от Е. З. Б., със свое предполагаемо право на ползване на ******* /в качеството му на едноличен собственик и управител на „Д.“ ЕООД/, на основание на договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „Х.“ АД, ЕИК ********* и „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е. Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложената фактическа обстановка от първоинстанционният съд,поради което не следва за необходимо да я преповтаря.

В хода на проведеното разследване са разпитани множество свидетели, назначени и изготвени са експертизи, приобщени са многобройни писмени доказателства. След приключване на разследването, с постановление от 03.10.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, наказателното производство по ДП № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас, пор. № 2382/17 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да постанови посочения акт, прокурорът е приел, че наличните доказателства не са достатъчни, за да подкрепят по безусловен и безпротиворечив начин извод за извършено престъпление по чл.

323, ал. 5 от НК. Материали от делото са отделени и изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура - Бургас с оглед преценка за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 213а, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК.

По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 4 НПК, с определение № 43/05.01.2023 г., постановено по ЧНД № 4311/2022 г. по описа на РС - Бургас, потвърдено с определение № 297/24.03.2023 г. по ВЧНД № 151/2023 г. по описа на ОС – Бургас, постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона. След проведено допълнително разследване и неуважено искане на адв. Мирослав Стойков – процесуален представител на „Х.“ АД за отвод на наблюдаващия делото прокурор, с постановление от 13.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, наказателното производство по посоченото по-горе досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът отново е приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи единствен и обоснован извод, че обвиняемите са осъществили състава на престъплението по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. Постановлението на прокурора е обжалвано от адв. Любомир Таков от САК, защитник на обв. Д. С., както и от Е. Б. като представител на ощетеното юридическо лице „Х.“АД, чрез адв. Мирослав Стойков от БАК, пред първоинстанционния съд, който в пределите на правомощията си по чл.

243 ал. 6 от НПК е постановил определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на адв. Таков и е потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите 3 си първоинстанционният съд е приел жалбата на адв. Таков за недопустима, като е направил извод, че не е налице правен интерес от обжалване на прекратяването на наказателното производство, когато е на реабилитиращо основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В определението си съдът е изложил приетите за установени фактически положения и се е солидаризирал с изводите на прокурора, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и несъмнен извод относно извършено от обвиняемите престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 НК.С определение по ВЧНД № 1393/2024г ,Окръжен съд Бургас е отменил първоинстанционният съдебен акт и Постановлението за прекратяване на БРП като незаконосъобразни и необосновани и върнал досъдебното производство на прокуратурата за продължаване на действията по разследването.

В производството по съдебен контрол, задължение на въззивния съд е да провери изцяло и всестранно обосноваността и законосъобразността на актовете. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина,както и от пълния

,всестранен и обоснован анализ на доказателствения материал да се направи категоричен извод,че липсва съставомерно поведение и осъществен престъпен състав.

С посоченото постановление прокурорът е приел, че доказателствата не са достатъчни по безусловен и безпротиворечив начин да обективират извод за извършено престъпление по чл.323 ал.5 вр.ал.1 НК с оглед на което наказателното производство срещу Д. С. и Г.Д. на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК следвало да бъде прекратено,тъй като липсвало осъществено престъпление.

Постановлението е било обект на инстанционен контрол от РСБургас. Първоинстанционният съд не се е съгласил с приетите от прокурора фактически и правни изводи. В мотивите си съдът е посочил, че събраните доказателства са логични, кореспондиращи помежду си, безпротиворечиви по отношение на релевантните факти,поради което формират правен извод за осъществено престъпление по чл.323 ал.1 НК. Така съдът не се е солидаризирал с изводите на прокурора, че не е било осъществено оспорване ,изразил е несъгласие с доказателствения анализ извършен от прокуратурата,като е заключил , че постановлението е незаконосъобразно и необосновано и с атакуваното пред настоящата инстанция определение го е отменил.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в протеста и 4 жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира нарушаване на правилата на чл. 13, 14 и чл. 107 НПК при преценката и анализа на събраните доказателства, проверката и действителното съдържание на същите, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация, търсене и разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК, както и гарантиране на равенството на страните в процеса в съответствие с чл. 12 ал. 2 НПК, фундаментални принципи, начала, стоящи в основата на наказателния процес, изграждащи същността му и гарантиращи постигане на целите, към които е насочен.

При запознаване с материалите по досъдебното производство настоящият състав на въззивния съд достига до извода, че така изложените изводи в постановлението на прокуратурата са произволни и необосновани, доколкото не съответстват на реалното съдържание на събраните доказателства и конкретно - не са резултат от всестранно обсъждане на свидетелските показания от съществено значение за правилно решаване на делото.

По повод на контрола на обжалваното постановление, настоящият състав на въззивната инстанция има повод да изтъкне изведеното от константата практика по тези дела категорично изискване за мотивираност и обоснованост на актовете на прокуратурата, с които се слага край на наказателното производство. Едва след внимателна и задълбочена преценка и мотивиран анализ относно достатъчността, надеждността и годността на събраните доказателства от цялата доказателствена съвкупност, формирана при разследването, може да се направи краен извод за липса или недоказаност на престъпно деяние. Такъв анализ в случая не е осъществен, изначален порок в атакуваното постановление.При това положение липсва каквато и да е обоснованост на постановлението ,от друга страна налице е превратно и тенденциозно тълкуване на доказателствената маса,поради противоречие на изложените фактически изводи със събраните доказателства и допуснати грешки при анализа и оценката им.