Определение № 12219 от 25.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3695/2025
- Вид
- Определение № 12219
- Подписан
- 25.06.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за особените залози
- чл. 19, ал. 2 · Правилник за вписванията
- чл. 2 · Правилник за вписванията
- чл. 32а · Правилник за вписванията
- чл. 32б · Правилник за вписванията
- чл. 8, ал. 3 · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12219 гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Елена Св. Шипковенска
Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100503695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32б вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по жалба на „Лено“ АД, ЕИК 2032117465, срещу определение № 190/25.02.2025 г., постановено от съдия по вписвания при Софийски районен съд, по заявление за вписване от „Лено“ АД с вх. 13838/25.02.2025 г. по описа на Агенция по вписвания, Служба по вписвания – гр. София, с което е отказано частично заличаване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., върху вземане, обезпечено с ипотека.
Жалбоподателят поддържа, че отказът за вписване е неправилен. Сочи, че първичното вписване (вкл. вписване за заличаване) на Договора за особен залог на вземане се извършва в ЦРОЗ, в който регистър е вписано процесното заличаването на залога. Вписванията за залога (вкл. заличаването му) в Имотен регистър са вторични, съответно - след като залогът вече не съществува, следва да бъде заличен и от Имотен регистър, в който е вписан вторично. Поддържа, че отказът да се заличи отбелязването на Договора за особен залог, въпреки погасяването на заложните отношения, води до неистинност на вписаното в имотен регистър и неоснователно утежнява правната сфера, както на заложния длъжник „Лено“ АД, така и на собственика на ипотекирания в полза на вземането имот и може да носи съществени вреди за тях. Оспорва възраженията на съдията по вписванията за липсата на правен интерес за молителя да иска вписване, с оглед прехвърляне на заложените вземания, включително процесното, като се позовава на поето задължение при продажбата на заложените вземания - съгласно чл. 4.1, подточка 3 от Договора за цесия с цесионера Си Ейч Люксембург С.А.Р.Л. да извърши процесното заличаване. Счита, че е представило всички необходими документи – препис-извлечения от Удостоверение за вписвания за определен период (извлечение) от ЦРОЗ и от нотариално завереното съгласие на заложния кредитор за заличаване на Договора за особен залог. Наличието на информация в документите, извън тази, за която се иска вписване, не представлява порок според жалбоподателя, доколкото не създава съмнение за волята на страните и че заложното право е погасено. Цитираните 1 множество вземания в документите, подлежащи на вписване, са по причина обстоятелството, че заложният кредитор е направил едно общо съгласие и то е вписано с едно вписване в ЦРОЗ. Поради това са представени препис-извлечения от съответните документи, съдържащи първа и последна страница на оригиналния документ, както и междинна страница с индивидуализация на конкретното вземане по Договора за кредит.
Подчертаването с маркер върху конкретното вземане, обект на молбата, цели лесно да намери вземането, за което се отнася молбата, из множеството изброени вземания - то не променя целостта на документа, съдържанието или формата му, нито създава съмнения за действителността му. В жалбата се сочи още, че е представено платежно нареждане за дължимата държавна такса, която е платена в дължимия размер.
Ето защо моли за отмяна на така постановения отказ и да бъде постановено да бъде извършено заличаване на договора за особен залог. Претендират се и сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 577, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба от „Лено“ АД е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 58, рег. № 566, дело 46 от 2024 г. по описа на нотариус Ж.Б., рег. № 003 в регистъра на НК, се установява, че на 20.03.2024 г. „Лено“ АД е сключило договор за бизнес кредит с клиентски № 8680 с кредитополучател „ХИРСТОР“ ЕООД и солидарен и ипотекарен длъжник Х.К.Р., вземането по който е обезпечено с ипотека върху имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
От договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател се установява, че „Лено“ АД е заложило своето вземане по посочения договор за кредит.
Установява се, че по силата на договор за цесия от 19.11.2024 г. „Лено“ АД е прехвърлило вземанията си, за които е учредило договор за особен залог на „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л., на СиЕйч САРЛ, частно дружество с ограничена отговорност, учредено в Люксембург. Отразено е в договора за цесия, че цедентът е получил писмено съгласие от заложния кредитор за извършване на договора за прехвърляне на вземанията.
По делото е представен нотариално заверен препис – извлечение от декларация от 27.11.2024 г. от „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л., с която, в качеството си на заложен кредитор, дружеството дава съгласието си за частично заличаване в ЦРОЗ на цитирания договор за особен залог по отношение на вземането по процесния договор за кредит.
От нотариално заверен препис
–
2 извлечение от удостоверение
№
20241220101859/20.12.2024 г., издадено от Агенция по вписванията, се установява, че с рег.
№ 20241217122402/17.12.2024 г. в ЦРОЗ е вписано заличаване на залога по отношение на вземането по договор за кредит с клиентски № 8680 от 20.03.2024 г. с кредитополучател „ХИРСТОР“ ЕООД и солидарен и ипотекарен длъжник Х.К.Р..
С молба с вх. № 13838 от 25.02.2025 г. „Лено“ АД е поискало от Службата по вписванията – гр. София, заличаване на вписаното отбелязване на договора за особен залог относно обезпеченото с ипотека вземане съгласно посочения по-горе нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
С определение № 190/25.02.2025 г. съдията по вписвания е отказал заличаване по заявление с вх. № 13838 от 25.02.2025 г. по описа на СВ – София.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32б вр. чл. 32а, ал. 1 ПВ, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта освен ако това е изрично предвидено в закон.
Действително в чл. 2 от ПВ е предвидено, че вписване, отбелязване и заличаване се извършва само в предвидените в закона случаи. Уредбата на вписванията е изградена на принципа на изчерпателност, при строго формализирани процедури. Публичните регистри са създадени, за да гарантират сигурността на гражданския и търговски оборот, като спрямо същите е установена презумпция за вярност на вписаните в тях обстоятелства. Самото вписване в имотния регистър на особения залог, макар и вече да не изпълнява предвиденото в закона действие, не се заличава служебно или по силата на закона, а само при направено искане от лице, имащо интерес от това, като няма установен в закона срок, в който легитимираното лице да е задължено да отправи искането си. Вписванията по чл. 171 ЗЗД имат характер на отбелязвания към вписаната ипотека. Те имат оповестително – защитно действие като имат значение за противопоставимостта на вписаните актове спрямо трети лица с конкуриращи права по арг. от чл. 113 ЗС. В случая е налице валидно заличаване на вписан в ЦРОЗ залог на вземане и по него не могат да бъдат извършвани други вписвания в имотния регистър освен отбелязване на заличаването му. В практиката се приема, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията, следва да се приложи съответно и към заличаването на недвижим имот, част от заложено търговско предприятие – определение № 38 от 22.03.2021 г. по ч. гр. д. № 536/2021 г. на I г. о. на ВКС и определение № 58 от 05.04.2022 г. по частно гр. дело № 4716/2021 г. на I г. о. на ВКС. Същото следва да е разрешението и при залог на вземания, когато същият е отразен по партида на недвижим имот, ипотекиран във връзка със заложеното вземане. Противното би довело до несъвместима информация между двата регистъра, Службата по вписвания ще удостоверява, че договорът за особен залог е тежест към имота, а справка в ЦРОЗ ще сочи, че този договор е вече заличен, което застрашава правната сигурност. Доколкото в закона липсва възможност в случая за служебно вписване на отразяване на вписването в първичния регистър и във вторичния такъв, то всякога ще е необходимо при наличие на предпоставките за това да се заличи вписването на договор за особен залог на ипотечно вземане и в имотния регистър.
3
Съгласно чл. 13 ЗОЗ всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. С прехвърлянето на вземането приобретателят има положение на залогодател спрямо заложния кредитор, но не заменя страната по договора за залог, като прехвърлителят остава заложен длъжник по договора. Заложният длъжник има интерес договорът за особен залог, по който е страна, да бъде отбелязан като заличен в имотния регистър по отношение на продаденото ипотечно вземане. Това е така, защото всяко лице по дефиниция има интерес в публичните регистри да бъда отразена вярна спрямо него информация, отговаряща на действителното правно положение. Отбелязването на особения залог е извършено по персоналната партида на „Лено“ АД, поради което несъмнено за същия е налице интерес от подадена молба за отбелязване на извършеното частично заличаване.
Следва да бъде отбелязано, че в настоящия казус първичното вписване е това в Централния регистър на особените залози, доколкото се касае за договор за особен залог на вземане. Заложният кредитор е дал нотариално заверено съгласие за заличаване на договора за особен залог на вземане, респективно заявителят като залогодател има правомощието да заличи съществуващата тежест от всички регистри, в които тя е вписана. Към молбата са приложени и нотариално заверен препис от Декларация-съгласие за частично заличаване, вкл. относно процесния договор за кредит, както и нотариално заверен препис на удостоверение от ЦРОЗ, с който се удостоверя заличаване на вписан залог, вкл. и по договора за кредит с кредитополучател „ХИРСТОР“ ЕООД. В случая е налице валидно заличаване на вписан в ЦРОЗ залог на вземане и по него не могат да бъдат извършвани други вписвания в имотния регистър освен отбелязване на заличаването му. Заличаването следва да бъде извършено и по партидата на ипотекирания имот в Служба по вписванията.
Това е така, тъй като вписванията по чл. 171 ЗЗД имат характер на отбелязвания към вписаната ипотека с оповестително-защитно действие, като имат значение за противопоставимостта на вписаните актове спрямо трети лица с конкуриращи права /чл. 113 ЗС/. В имотния регистър следва да се извърши отбелязване на промените, вписани в ЦРОЗ, касаещи вече отбелязания по партидите на страните по ипотеката договор за особен залог.
Отбелязването на тези промени трябва да се извърши отново по реда на чл. 17, ал. 1, б. „б“ от ПВ, както е бил отбелязан и договорът за залог.
Представеният нотариално заверен препис – извлечение на удостоверението от ЦРОЗ от 20.12.2024 г. отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 3 ПВ, защото е официално заверено извлечение и съдържа съществените условия на акта, който се вписва, като от него по безспорен начин се установява, че договорът за особен залог е заличен по отношение на процесния договор за кредит /посочен в удостоверението под номер 390/. Вписването е изпълнило своята защитна функция и след като то е успешно приключило и липсва основание за противопоставимост на трети лица, нито има данни да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителя да иска и да постигне заличаване на вписаното обстоятелство. Приетото от съдията по вписванията, че към заявлението е 4 представен документ, върху който е въздействано след нотариалното удостоверяване, поради което и не можел да послужи като основание за поисканото отбелязване, не се подкрепя от представените писмени документи. Към жалбата е представен подлежащ на вписване акт, а именно – удостоверение за вписвания за определен период (извлечение) №20241220101859/20.12.2024 г., като от външна страна няма данни върху същия да е въздействано по неправомерен начин. Дори да са налице подчертавания с маркер на отделни думи или абзаци в представения препис, това не променя характера на документа и не влияе върху удостоверителното изявление на нотариуса.