Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16887 от 29.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32171/2021
Вид
Решение № 16887
Подписан
29.08.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16887 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110132171 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. А. Д., срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 238,86 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 223,86 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 44012132023546, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, като предмет на настоящото производство е и предявен в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД да заплати на ищеца Столична община сумата в размер на 238,86 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор № СОА19-ДГ55-391/ 14.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2020 г. при движение в гр. София по ул. „Стар лозенски път“, в посока към с. Лозен, след „Околовръстен път“, водачът Д. Л. Н., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег. № ******, собственост на Почетно (нещатно) консулство на Република Грузия, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № 440120217002250, със срок на застрахователното покритие от 04.05.2020 г. до 03.05.2021 г. Във връзка с 1 настъпилото ПТП собственикът на застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № 44012132023546.

След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 223,86 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 06.11.2020 г. Твърди, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство.

С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но до този момент плащане не било постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А. Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. От приложените към исковата молба доказателства не можело да се направи категоричен извод, че причина за настъпване на процесното ПТП била необезопасена дупка на пътното платно. В противоречие със собствените си общи условия ищецът изплатил застрахователно обезщетение единствено въз основа на твърденията на водача, без да бъдат уведомени компетентните органи за процесното събитие и без да бъде съставен протокол за ПТП. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, наличието на дупка на пътното платно, както и съществуването на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и обезщетените увреждания по застрахования автомобил. Оспорва твърдението на ищеца, че не били изпълнени законовите изисквания за поддръжка на общинската пътна мрежа. Пътният участък, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, се поддържал от „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД по силата на договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., сключен със Столична община. На 20.08.2020 г. била извършена месечна инспекция, при която било установено, че пътното платно отговаряло на изискванията за експлоатация и не е имало дупки и неравности. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност и с оглед наличието на сключен с „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. за абонаментно поддържане на пътя, ответникът Столична община предявява обратен иск срещу посоченото дружество. В исковата молба по чл. 219, ал. 3 ГПК се твърди, че при доказан главен иск следвало да се ангажира договорната отговорност на изпълнителя. Наличието на дупка на пътното платно, от която са произтекли вреди за процесното МПС, представлявало неточно изпълнение на поетите от ответника по обратния иск задължения за поддръжка на пътната настилка в добро състояние. Ето защо моли съда, в случай че бъде постановено осъдително решение срещу него, да уважи предявения обратен иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2

Исковата молба по обратния иск и приложенията към нея са изпратени на ответника „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Н. А.. Процесуалният представител оспорва предявения обратен иск като неоснователен и недоказан. На първо място възразява, че сред улиците, чиято поддръжка била възложена с процесния договор, не фигурирала ул. „Стар лозенски път“, на която настъпил процесният инцидент. Дейностите по текущ ремонт на даден пътен участък се извършвали само по изрично възлагане от страна Столична община, каквото в случая не било налице. Доколкото за изпълнителя не било възникнало задължение да осъществява каквито и да е ремонтни дейности по процесния пътен участък, не било налице и договорно неизпълнение. Дори да се приемело, че инцидентът настъпил на пътен участък, подлежащ на абонаментна поддръжка, то изпълнителят спазил всички указания за безопасна работа по време на осъществяване поддръжката на пътя. В тази връзка оспорва твърдението, че дупката на пътното платно била необезопасена и несигнализирана. Освен това възложителят бил длъжен да упражнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на възложената работа и при констатирано неизпълнение да уведоми изпълнителя незабавно, което в случая не било сторено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения обратен иск.

В съдебно заседание ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за тяхното извършване.

В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. Е.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по обратния иск „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк.

А., в която заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от комбинирана застрахователна полица № 440120217002250, сключена на 30.04.2020 г., за увредения лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег. № ******, собственост на Почетно (нещатно) консулство на Република Грузия, съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Каско +“ с ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 04.05.2020 г. до 23.59 ч. на 03.05.2021 г., с рискова клауза „Пълно каско“ и допълнителни договорености „Официален сервиз“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния 3 автомобил била 2018 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ, е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 04.05.2018 г. С договора била определена застрахователна премия в размер на 6891,82 лева, платима на една вноска, а застрахователната сума била в размер на 210100 лева. Видно от представена по делото сметка № 20043015093357/30.04.2020 г. за сумата 6891,82 лева, дължимата застрахователна премия била заплатена от застрахования в пълен размер.

Съгласно т. 2.3, вр. т. 2.1.3.1 от Раздел ІІ „Каско“ на Общите условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за автомобилна застраховка „Каско+” пътнотранспортното произшествие, възникнало при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за движение по пътищата, било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 13 от Раздел ІІ на общите условия. Съгласно т. 9.5.1 и т. 9.5.3 от Раздел ІІ на общите условия при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни държавни органи според вида на застрахователното събитие (МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност и/или др.), да изпълни всички свои задължения, посочени в ЗДвП и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се издавали поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и в срок до 7 дни от узнаването лично или чрез свой представител да подаде писмена декларация по образец на застрахователя. Застрахованият бил длъжен за установяване на събитието и размера на вредата при щети, причинени от ПТП, да представи на застрахователя констативен протокол за ПТП, Протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, попълнен съгласно законовите изисквания (т. 9.6.1 от общите условия). При невъзможност на застрахования да представи някои от документите съгласно Раздел ІІ, т. 9.6, с изключение на документите по т. 9.6.8.1, застрахователят не дължал обезщетение в пълен размер. В този случай обаче застрахователят можел да приеме доказването на застрахователното събитие на база писмена декларация по образец за обстоятелствата, при които е настъпило същото. Застрахованият имал право да получи обезщетение в размер до 10 % от застрахователната сума, като за срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования, не можел да надхвърли 20 % от застрахователната сума (т. 14.1 от общите условия). Съгласно т. 14.2 от общите условия при щети на автомобилни гуми, вследствие на които същите били негодни за по-нататъшна експлоатация, оценката се извършвала с овехтяване в зависимост от степента на износване на същите към датата на събитието. За автомобилни гуми, при които били изминали повече от 6 месеца от датата на производството, овехтяването не можело да бъде по-малко от 40 %. Съгласно т. 12.1 от Раздел ІІ на общите условия при частични щети застрахователят определял размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от застрахования: 1. по експертна оценка; 2. по представени оригинални разходни документи – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“; 3. ремонт на 4

МПС в предложен от застрахователя сервиз – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза; 4. ремонт на МПС в предложен от застрахователя официален сервиз на съответната марка МПС в Република България – при сключена специална договореност „Официален сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза.