Решение № 97 от 07.05.2024, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Сандански, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100798 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 56 от ЗС и е образувано въз основа иск, предявен от Г. Д. Т. от с. Л****, общ. Сандански против Л. Г. Т. и Б. Г. Т. и двамата от гр. С****.

Ищецът сочи, че е баща на ответниците и че на 17.07.2015 г. заедно с починалата си съпруга са дарили на ответниците жилище и гараж, намиращи се в гр. С******, ул.“К*****, № **, вх. *. Твърди, че дарението е извършено под условие, тъй като двамата дарители са си запазили правото на ползване върху дарените имоти. Независимо от това ищецът сочи, че ответниците ползват имота. Посочва, че в едната част от жилището живее сина му Б., а в другата част сина му Л., който я държи заключена и той не може да влезе. Посочва, че първоначално се е съгласил на това положение и двамата със съпругата му са живеели в наследствена къща в с. Л****, но след смъртта на съпругата му за него е станало трудно да живее на село. Сочи, че там нямало достатъчно удобства, поради което през м. декември 2022 г. отишъл в апартамента, но сина на ответника Б. не го пуснал. Посочва, че не може да ползва жилището. Допълнително, в съдебно заседание ищецът допълва, че от един месец от м. ноември 2023 год. с помощта на полицията е започнал да ползва една от стаите на жилището, която е била ползвана от ответника Л. Г., но твърди, че не може да ползва тоалетната и банята от жилището, тъй като те са заключени.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е носител на вещното право на ползване върху следните имоти:

1

Самостоятелен обект с идентификатор ***. по КККР на гр. Сандански, с административен адрес: гр. С****, ул.“К****** № **, вх. *, ет.*, ап. *, предназначение на обекта: жилище, апартамент, със застроена площ от 120 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с принадлежащите му части: мазе № 3, таван № 3 и 25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С****, с административен адрес : гр.

С****, ул.“К****“ № **, вх. *, гараж *, с предназначение на обекта: гараж в сграда със застроена площ от 13 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: няма, над обекта: *** и да осъди ответниците да му предадат владението върху описаните имоти.

Ответниците не подават отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът Б.

Т. не оспорва, че от един месец вече ищецът живее в една от стаите на жилището, ползвани от брат му Л. и че настаняването на баща му е станало с помощта на полицията. Не оспорва, че той не може да ползва банята и тоалетната на жилището, а ползва неговата, тази в неговата част и сочи, че брат му живее в с. Л*****.

В съдебно заседание ищцата се явява и поддържа иска. Ответниците поддържат оспорването, направено с отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

Ищецът Г. Т. и ответниците Л. Т. и Б. Т. са съответно баща и синове. Тримата, заедно със свидетеля М. Т. са наследници на Д. С. Т.а, починала на 01.03.2021 год. Ищецът е нейн съпруг, а останалите са нейни деца.

На 17.07.2015 година с нотариален акт № 65, том втори, рег. № 1969, дело № 2398 2015 год. по описа на нотариус № 198, ищецът и съпругата му Д. Т.а дарили на синовете си Л. Т. и Б. Т. при равни права следните имоти, представляващи СОС с идентификатор ***. по КККР на гр. С****, с административен адрес: гр. С***, ул.“К*****“ № , вх. *, ет. * с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент със застроена площ от 120 кв.м., ведно с принадлежащите части: мазе № 3, таван № 3 и 25 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор *** по КККР на гр.

С****, с административен адрес : гр. С*****, ул.“К***“ № , вх. *, гараж *, с предназначение на обекта: гараж в сграда със застроена площ от 13 кв.м., обекти, находящи се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С**** целия с площ от 23337 кв.м., при граници: ***, ***, *** и

*** при условие дарителите си запазват правото на ползване на описаните имоти докато са живи, заедно и поотделно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че така описаното жилище подарено на ответниците се състои от пет стаи, заедно с кухня и отделно две 2 тоалетни с бани, както и че една от терасите е усвоена към жилището и е ползвана за кухня.

От свидетелските показания се установява, че към момента на дарението ищецът и съпругата му живеели в наследствена къща в с. Л****, общ. Сандански и живеели там и към момента на смъртта на дарителката. Свидетелите сочат, че ищецът продължил да живее в къщата на село и след смъртта на съпругата си. Установява се от показанията на свидетелите, че към този момент, стаите от жилището са били разпределени за ползване между ответниците, като ответникът Б. Т. и съжителстващата с него свид. Д. Д.а ползвали две от стаите и приспособена за кухня тераса, както и съществуващата към момента на дарението баня и тоалетна, а ответникът Л. Т. ползва останалите три стаи, в които е изградил баня и тоалетна и които заключил, а той от своя страна живеел и продължава да живее в с. Л****. Свидетелят М. Т. – брат на ответниците и син на ищеца сочи, че след смъртта на майка им за баща им станало по- трудно да живее на село и поискал да се прибере в жилището в града. Сочи, че през 2021 година и през 2022 година на два пъти лично го е превозил от селото до жилището в града, намиращо се на ул. „К****“ № **, но не могъл да влезе, тъй като патронника на входната врата бил сменен и ключът, с който разполагал не ставал. Сочи, че през м. ноември 2023 година баща му си събрал багажа от село и отново опитал да влезе, но не бил допуснат от сина на ответника Б. Т., поради което отишъл в полицията и поискал съдействие за да влезе в жилището. Така, на неустановена дата, през м. ноември 2023 година с помощта на полицейски служители, които съдействали на ищеца, синът му Л. Т. дошъл от с. Л**** и отключил една от ползваните от него стаи, в която ищецът се настанил. От тогава ищецът живее в жилището като ползва тази стая и ползва банята и тоалетната в частта, ползвана от другия ответник Б. Т., тъй като втората тоалетна с баня, ползвана от Л. Т. е заключена от него и ищецът няма ключ от нея.

При така установеното от фактическа страна съдът, прави следните изводи:

Искът е допустим. Той е предявен от активно легитимирано лице, което е носител на вещно право на ползване върху недвижим имот и за които е налице правен интерес от търсената с иска защита. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Поради липсата на законов текст, ограничаващ ползвателят да предявява искове за защита на своето вещно право, това право - вещното право на ползване може да бъде защитавано с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.

Предявеният иск е частично основателен:

Ищецът по делото се легитимира като носител на вещното право на ползване на процесните имот. Установи се, че при дарението на тези имоти на синовете си тогава като собственици и дарители ищецът заедно с покойната му вече съпруга, са прехвърлили правото на собственост, но са запазили правото си на ползване върху имотите. Установи се, че това право не е прекратено за ищеца, то е пожизнено и е до смъртта му. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС, правото на ползване включва правото да се използва вещта, съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея без тя да се променя съществено. Това право на ползване на Г. Т. е било отнето, тъй като към момента 3 на предявяването на иска имотите са се ползвали от ответниците и чак след образуване на делото и след намесата на органите на полицията той е успял да влезе във владение на една от стаите в жилището, която преди това е била заключена от ответника Л. Т.. Установи се обаче, че той не може да ползва всички помещения от жилището, а именно втората баня и тоалетна, изградена от Л. Т. и заключена от него. Владението на този ответник по отношение на тези помещения е на основание – право на собственост, което обаче не може да се противопостави на ищеца, който се явява титуляр на вещното право на ползване на същия имот. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик (съгласил се да сключи сделката при тези условия) поведение, което да се съобразява с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. По съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и други – така съдебната практика определение № 517 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 2573/ 2017г. на ГК на ВКС, второ г.о.

Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, че ответникът Л. Т. е заключил ползваните от него баня и тоалетна в процесното жилище и ищецът не може да ползва цялото жилище, съдът намира, че следва да уважи иска в установителната му част изцяло и в осъдителната му част по отношение на ответника Л. Т. и банята и тоалетната, ползвани от него. По делото се установи, че след предявяване на иска ищецът е започнал да ползва останалата част от жилището, ползвана от Б. Т., поради което иска в тази част по отношение на него следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно вторият имот, представляващ гараж, по делото не се представиха доказателства, че ответниците го ползват и пречат на ищеца да го ползва, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ищецът е влезнал в жилището едва след образуване на делото и то след намесата на органите на МВР, съдът намира, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2 844 лева, от които 2 600 лева за разноски за платено адвокатско възнаграждение и 244 лева за разноски за платена държавна такса. От тази сума, всеки от тях ще следва да заплати на ищеца суми от по 1 422 лева, съобразно дела им от жилището Водим от горното и на основание чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 56 от ЗС 4 и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес в с. Л****, общ. Сандански и Б. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр. С*****, ул.“К*****“ № **, вх. *, ет.*, че Г. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес в с. Л****, общ. Сандански е носител на вещното право на ползване върху следните недвижим имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С****, с административен адрес: гр. С****, ул.“К**** № **, вх. *, ет.*, ап. *, предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 120 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: