Решение № 1651 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5999 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 17144/2022 г. Софийски районен съд, 173 състав отхвърлил предявения от С. Ю. Т., ЕГН **********, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 000 лева (частично от 32 000 лева), представляваща обезщетение по щета № 210763176 за нанесените на ищеца имуществени вреди поради настъпило застрахователно събитие - извършена между 18:00 ч. на 22.12.2020 г. и 11:15 ч. на 23.12.2020 г. от паркинг в град Свищов кражба на собствения му автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № ****, рама № SB1MS3JE80E476768, застрахован при ответника по застраховка „Пълно Каско“ с период на покритие от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 880.20 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца С. Ю. Т., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно 1 приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да отхвърли иска първостепенният съд приел, че договорът за застраховка е нищожен, тъй като несъществуването на посочената в застрахователната полица индивидуално определена вещ води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор. Съдът приел, че застрахованият автомобил е несъществуващ, тъй като е т.нар. „клонинг“, в който случай машината не е тази, за която се представя, доколкото по делото са събрани писмени доказателства, че произведеният с посочения номер на рамата автомобил е внесен в Швеция, където е регистриран и експлоатиран, и този автомобил никога не е бил регистриран в Италия. Този решаващ извод на съда бил неправилен. Предметът на сключения застрахователен договор бил реален и възможен, доколкото с него била застрахована движима вещ, която била индивидуализирана и идентифицирана, включително чрез държавния контролен номер на автомобила, издаден от компетентния държавен орган, като идентификацията била извършена и лично от ответника чрез подписания двустранен протокол за оглед от 04.02.2020 г. Съществуването в правния мир на процесния автомобил и неговият собственик се удостоверявало от свидетелство за регистрация, част I и част II, № 010310884, издадени на 27.12.2019 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен. По арг. от нормата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП (съгласно която пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя) следвало да се приеме, че идентификационният номер на автомобила е автентичен, след като в сектор „ПП“ на ОДМВР-Плевен била извършена регистрация на автомобила. Освен това свидетелството за регистрация на МПС представлявало официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, а оспорването на истинността му било в тежест на ответника, който не бил провел пълно и главно доказване. Поради това съдът дължал да зачете материалната доказателствена сила на този документ, който бил доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително относно посочения в него собственик, като се позовава на решение № 60029/15.06.2021 г. по т. д. № 2946/2019 г., ІІ ТО на ВКС. Поддържа и че подписаният от ответника протокол за оглед на автомобила от 04.02.2020 г., неразделна част от договора, бил частен свидетелстващ документ, носещ 2 подписа на застрахователя, и съдържал признание на неизгодни за него факти - кой автомобил е бил огледан и какво е било неговото състояние. Същият се ползвал с висока доказателствена стойност, достатъчна да обоснове извод за наличие на оспорваните от ответника, но отразени от него в документа, факти.

Основните идентифициращи белези на застрахования автомобил - номер на рама; държавен контролен номер, година на производство, цвят, обем на двигателя, брой места, били идентични в застрахователната полица и в протокола за оглед от 04.02.2020 г., което обуславяло извод, че посоченият в застрахователната полица автомобил и този представен за оглед пред застрахователя били идентични. Освен това, в срока на действие на сключения договор ответникът категорично потвърдил идентичността на застрахования автомобил, тъй като за настъпило на 18.10.2020 г. застрахователно събитие заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 767.35 лева.

Независимо от това, районният съд приел, че застрахователят се е позовал на недействителността незабавно щом е узнал за наличието на предпоставките за нея. Не съобразил обаче, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 и чл. 286, ал. 2 ТЗ, поради което страната не можела да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ. Цялостното поведение на ответника - от сключването на договора до противозаконното отнемане на автомобила, сочело, че същият не е оспорил автентичността на автомобила като аргумент за нищожност на договора, а напротив, извършил действия, с които приел неговата автентичност, респективно признал валидността на сключения договор, осигурявайки застрахователно покритие за настъпило предходно застрахователно събитие на 18.10.2020 г. Дори предмет на застраховката да бил т.нар. автомобил „клонинг“ или „близнак“, същият представлявал годен физически обект на застраховане - движима вещ, индивидуализирана в издаденото свидетелство за регистрация, която имала съответна парична стойност, а съгласно чл. 399 КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане можело да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения като частичен иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Съображения излага в становище от 21.11.2025 г.

3

Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. От приетите писмени доказателства и неоспорени заключения на САТЕ се установило, че процесното МПС е неавтентично и неидентично с действително произведеното и съществуващо МПС, намиращо се и в момента на територията на Кралство Швеция. Това МПС никога не било регистрирано в Република Италия и не било придобивано от ищеца. Това водело до обоснован извод, че липсва застрахователен интерес действителното МПС с посочените рама и индивидуални белези да се застрахова при застрахователя. Изводите на съда били логични, обосновани и подкрепени от доказателствата по делото.

Ищецът нямал правна легитимация на увредено лице - застрахован собственик. От друга страна, установената неавтентичност на МПС била хипотеза на изключен риск съгласно т. 8.2 от ОУ на застрахователя. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен като частичен за сумата 5 000 лв. от общо 32 000 лв., представляваща обезщетение по щета № 210763176 за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие извършена между 18:00 ч. на 22.12.2020 г. и 11:15 ч. на 23.12.2020 г. от паркинг в гр. Свищов кражба на автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № ****, рама № SB1MS3JE80E476768, застрахован при ответника по застраховка „Пълно Каско“ с полица № 0320200523003077/04.02.2020 г., с период на покритие от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба (пред РС – Плевен) на 19.11.2021 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск, вкл. с възражения за недействителност на застрахователния договор, като е твърдял констатирана при проверката по щетата неидентичност на застрахованото МПС с действителното такова с рама 4

№ SB1MS3JE80E476768; Оспорил е ищецът да е собственик на твърдяното за застраховано МПС, оспорил е придобивното основание на ищеца; Твърдял е, че застрахователният договор е сключен без основание и при липса на застрахователен интерес за ищеца; Евентуално е релевирал и възражение за изключен риск по т. 8.2 от ОУ на договора. По тези и други съображения е искал отхвърляне на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към 5 датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за недействителност на договора, евентуално за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

Основният спорен между страните въпрос е наличието на първата предпоставка – налице ли е действителен договор за имуществено застраховане.

От фактическа страна по делото се установява, че на 04.02.2020 г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0320200523003077, относно автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № ****, рама № SB1MS3JE80E476768, цвят „син металик“.

Не е било спорно, че автомобилът е бил откраднат в гр. Свищов на 22 23.12.2020 г., като по образуваното ДП № 533/2021 г. на РУ-Свищов, пр.пр. № 1155/2020 г. на РП-Велико Търново, ТО-Свищов, извършителят не е установен и автомобилът не е намерен, а наказателното производство е спряно.