Определение № 1292 от 09.11.2015, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №1292

Бургаски окръжен съд граждански състав

На девети ноември през две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание, в следния състав:

Окръжен съдия : Боряна

Димитрова

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 156 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от “АПИ Груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***а, ет. 1, ап.

5, представлявано от управителя Гергана Славова Х. чрез адв. Петя Шивачева, БАК против „Бутед“ АД, вписано в ТР с

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ №166, представлявано от изпълнителния директор Никола Пеев Шиваров, с която ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 45 356, 16 лв., от които 30 000 лв. главница по фактура №50/01.04.2010 г., която сума се претендира частично от дължимата 149 920, 80 лв., представляваща цена на извършени и незаплатени СМР, както и сумата от 15 365, 15 лв., представляваща законната лихва за забава върху претендираната главница от 30 000 лв. за периода от 02.04.2010 г. до 30.03.2015 г. Моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати и направените по делото разноски.

На страната на ответника на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е привлечено трето лице-помагач „Апиа плюс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ №28, ет. 2, представлявано от Иван Хинков Христов, като ответникът заедно с привличането е предявил и обратен иск срещу подпомагащата страна, с който претендира от съда, в случай, че главният иск бъде уважен, да осъди „Апиа плюс“ ЕООД да заплати на “БУТЕД” АД сумата от 78 064.91 лв., представляваща неоснователно представляваща част от неоснователно заплатена сума общо в размер на 112 000 лв., заплатена по фактури № 19/01.02.2010 год., фактура № 33/23.02.2010 год., фактура № 34/04.03.2010 год., фактура № 47/17.03.2010 год. и фактура № 49/01.04.2010 год., ведно лихва за забава върху тези суми за периода от предявяване на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.

За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му-претендиране на изпълнение по търговска сделка, както и обезщетение за забава, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, отговаря на условията в чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Депозиран е в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор и обратен иск от ответника, насочен против подпомагащата страна. Подадени са своевременно и допълнителна искова молба от ищеца и допълнителен отговор на исковата молба от „Бутед“ АД.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника, който ангажира и регресната отговорност на третото лице-помагач. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковите претенции. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор по неизпълнен договор за извършване на СМР. Главният иск е насочен срещу другата страна по договора, за който се твърди, че не е заплатил цената за извършените от ищеца СМР. Обратният иск е предявен при условия на евентуалност от подпомаганата срещу подпомагащата страна.

Ответникът е релевирал възражения за недопустимост на исковата претенция, като на първо място счита, че не е бил уведомен за прехвърляне на вземането, поради което цесията не можела да му се противопостави. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99 ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Надлежността на уведомяването следва да бъде доказано от ищеца в рамките на процеса. Липсата на твърдяната от ответника материалноправна легитимация не е предпоставка, обуславяща недопустимостта, а неоснователността на исковата претенция, който въпрос следва да получи произнасяне с крайния съдебен акт.

Относно допустимостта на иска, не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до извод за недопустимост на настоящото производство.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищците.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че съгласно договор за цесия от 16.03.2015 г. е изкупил вземане на „АПИА ПЛЮС” ЕООД към ответника „БУТЕД" АД, Длъжникът бил уведомен с нотариална покана, връчена на 19.03.2015 г. Съгласно сключен между „АПИА ПЛЮС” ЕООД и ответника, договор за извършване на СМР от 04.01.2010 г., последният възложил на ищеца да извърши СМР в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Бургас, ул."Одрин", като възложените дейности следвало да бъдат реализирани със собствени сили, материали и средства на ищеца изразяващи се в подмяна на тръби за канализация, полагане на кабел, бетон, разваляне на тухлена зидария и др. Извън описаните в договора на изпълнителя било възложено и извършване на допълнителни СМР, като всичко възложено било изпълнено. Твърди се още, че за изпълнените СМР от ищеца били издадени Актове образец 19 за установяване на извършените видове СМР с номера от 1 – 12, част от които били подписани и от двете страни. Ищецът допълва, че за другата част възложителят бил поканен да подпише с нотариална покана, заедно с 11-те броя актове, надлежно връчени на ответника. Представител на възложителя не се е явил, за което бил съставен констативен протокол от 10.05.2011 г. от Нотариус Николай Ников. Сочи се още, че съставените и оформени съгласно изискванията на НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. актове имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. Поддържа, че извършените СМР били частично заплатени. За извършените СМР на обекта били издадени следните фактури с вкл. ДДС, приложени по делото: фактура 18/27.01.2010 г. на стойност 41 530,64 лв.; фактура 19/01.02.2010 г. на стойност 12 000 лв.; фактура 33/23.02.2010г. на стойност 15 000 лв. ; фактура 34/04.03.2010 г. на стойност 25 000 лв. ; фактура

47/17.03.2010 г. на стойност 30 000 лв.; фактура

49/26.03.2010г. на стойност 30 000 лв.; фактура 50/01.04.2010 г. на стойност 30 000 лв.; фактура 132/12.08.2010 г. на стойност 29 117,34 лв.; фактура 133/13.08.2010 г. на стойност 3 504 лв.; фактура 138/31.08.2010 г. на стойност 52 000 лв.; фактура 212/04.04.2011 г. на стойност 34

899,46 лв. - Общо на стойност от 303 051.44 лв. Незаплатена към настоящия момент била сумата от 149 920.80 лева, дължима по следните фактури: ДФ 50/01.04.2010 г.; ДФ132/12.08.2010 г.; ДФ 133/13.08.2010г.; ДФ 138/31.08.2010 г.; ДФ 212/04.04.2011 г. В настоящото производство ищецът претендира частично от 149 920 лв. сумата от 30 000 лв. по фактура № 50/01.04.2010 г. Иска да му бъде присъдена за периода от 02.04.2010 до 30.03.2015 г. дължимата законна лихва за забава върху претендираните 30 000 лева в размер на 15 365,16 лв. Настоящият съдебен състав е сезиран с предявени при условия на обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за изпълнение по договор от 21.02.2014 г. и за обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 258 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли за допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и оглед на място в присъствието и на двете страни да отговори на следните въпроси: Какви СМР и в какъв обем са извършени от „АПИА ПЛЮС“ ЕООД на обекта на възложителя „Бутед“ АД, в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Одрин“. Моли за допускане и на съдебно-счетоводна експертиза , вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и справка в счетоводството и на двете страни, да отговори на следните въпроси:

1.

Заведени ли са в счетоводството на длъжника процесните фактури?

2.

Отразено ли е в счетоводството на ответника задължени към ищеца за заплащане на търсената сума и какъв е общия размер на задължението?

3.

Ползвал ли е ответника данъчен кредит по процесните фактури?

4.

Изплатена ли е от дружеството-длъжник главницата, предмет на иска?

Настоящият съдебен състав е сезиран с предявени при условия на обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за изпълнение по договор за извършване на строително-монтажни работи и за обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът “Бутед“ АД, на когото са изпратени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, депозира в срок писмен отговор, с който на първо място твърди, че претенцията за заплащане сумата от 15 365.15 лв., представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница от 30 000.00 лв. за периода от 02.04.2010 год. до 30.03.2015 год. е погасена по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Ответникът намира и иска за главницата за неоснователен, поради следните причини: уточнява, че бил сключен договор за цесия от 16.03.2015 г., имащ за предмет вземането на „Апия плюс“ ЕООД от „Бутед“ АД на основание извършени СМР на обща стойност 303 051.44 лв. с ДДС, от които, по твърдения на ищеца, била останала незаплатена част в размер на 149 920.80 лв. с ДДС, съгл. посочени изрично от последния фактури. В тази връзка ответното дружество счита, че договорът за цесия от 16.03.2015 год. не е породил годни правни последици, поради липсата на предмет. От съдържанието му, както и от това на фактурите, не ставало ясно, какъв е предметът на договора за СМР, сключен между цедента и „Бутед“ АД. Не ставало ясно, какво е неговото съдържание, видове, количества и местоизвършване на СМР. Добавя, че от актовете образец 19 също не можело да се направи обоснован извод, че описаните в актовете видове и количества СМР се отнасят до възложени от „Бутед“ АД СМР, както и до конкретен обект, собственост на „Бутед“ АД. Изтъква, че е налице несъответствие между стойността, посочена в договора за цесия от 16.03.2015 г. като незаплатена от „Бутед“ АД в размер на 149 920.80 с ДДС и сбора на сумите посочени във фактури № 50/01.04.2010 год., фактура № 132/12.08.2010 год., фактура № 133/13.08.2010 год., фактура № 138/31.08.2010 год. и фактура № 212/04.04.2011 год., която е в размер на 149 520.80 лв. Несъответствието съществувало и по отношение на тези две стойности със сбора от всички видове и количества СМР описани в приложените актове образец 19, която е в размер на 239 221.19 лв. Твърди наличие на документално несъответствие между счетоводните документи и строителните такива, поради което издаването на фактури № 50/01.04.2010 год., фактура № 132/12.08.2010 год., фактура № 133/13.08.2010 год., фактура № 138/31.08.2010 год. и фактура № 212/04.04.2011 год. било неправилно и грешно в нарушение на счетоводните стандарти. Освен това ответникът излага последователно развилите се отношения между него и третото лице – помагач „Апиа плюс“ ЕООД, обстоятелствата във връзка с които развива впоследствие в предявения обратен иск. Сочи още, че посочените видове и количества СМР в приложените от ищеца актовете образец 19 от 20.04.2010 год., от 25.04.2010 год., от 30.04.2010 год., от 01.05.2010 год, от 12.05.2010 год., от 15.05.2010 год, от 20.05.2010 год., от 30.05.2010 год. и от 01.06.2010 год. не са били възлагани на „Апиа плюс“ ЕООД, респективно не са извършвани от „Апиа плюс“ ЕООД. Това дружество не извършвало други СМР с изключение на посочените в акт образец 19 от 12.03.2010 год., акт образец 19 от 20.03.2010 год.

Разпечатката съдържа 38 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e18484f1-739e-497e-b30c-c86968b6973e