Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3175 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2596/2024
Вид
Определение № 3175
Подписан
10.12.2024
В сила
10.12.2024
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3175 гр. София, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502596 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Атакувано е с допустима и редовна частна жалба от „Прайм Индъстри“ ЕАД, ЕИК:

207429584, гр. София Определение № 12394/08.08.24 г. по в.гр.д. № 14367/23 г. по описа на СГС, с което в процедура по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на същото дружество то 08.07.24 г. да се измени Определение № 10464/03.07.24 г. по в.ч.гр.д. № 14367/23 г. на СГС, в частта, в която „Прайм Индъстри“ ЕАД е осъден на основание чл. 77 ГПК да доплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 185 лв.

Сочат се доводи за неправилност на определението, като се счита, че дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и неправилно е определено да се довнесат още 10 185 лв., за което е постановен осъдителен диспозитив по чл. 77 ГПК в Определение № 10464/03.07.24 г. по в.ч.гр.д. № 14367/23 г. на СГС.

Прооцедурата по чл. 276 ГПК не е била провеждана с оглед на нейната приложимост в конкретния случай.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

„Прайм Индъстри“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК против „Осогово 2012“ ООД с ЕИК: 202321315 за сумата от 1 020 000 лв., представляваща неустойка по предварителен договор за продажба на движими и недвижими вещи от 03.10.2023 г. с нотариално удостоверени подписи. Внесени са били дължимите 2% държавна такса за разглеждане на заявлението.

Със свое разпореждане, СРС е отхвърлил изцяло заявлението, считайки, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

1

След подадена частна жалба, състав на СГС е отменил атакуваното разпореждане и е постановил да се издадат поисканите заповед и изпълнителен лист, но е преценил, че дължимата държавна такса за производството не е 15 лв., а е 1% от търсената сума, поради което в определението си е осъдил „Прайм Индъстри“ ЕАД да довнесе по реда на чл. 77 ГПК такса в размер на 10 185 лв.

Недоволен от това, компанията е депозирала искане по чл. 248 ГПК за изменение на определението в тази му част, като същото се отмени, тъй като дължимата такса била в размер на 15 лв. Това искане е било оставено без уважение и именно то се оспорва пред САС.

Мнозинството от настоящия съдебен състав споделя разбирането, че при обжалване на разпореждане, с което изцяло се отхвърля заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 15 лв., а не половината от внесената държавна такса за първоинстанционното производство, т.е. 1%, както е преценил Софийски градски съд.

Държавните такси за издаване на заповед за изпълнение са посочени в чл. 12 от Тарифата за ДТ, които се събират по реда на ГПК от съдилищата /Тарифата/. Те са 2% от размера на търсеното вземане, но не по-малко от 25 лв. Същевременно, ако съответният длъжник подаде възражение по чл. 414 ГПК, заявителят довнася само 2% държавна такса при предявяване на иска по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си по заповедта, за да се достигне таксата от 4% върху цената на иска по чл. 1 от Тарифата.

Ако се приеме, че при обжалване на отказ на районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се внася такса от 1%, се получава, така че при уважаване на жалбата и при депозиране на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК /за което обаче се научава едва след връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител в производствата по чл. 417 ГПК, защото тогава се връчва на длъжника и препис от заповедта за незабавно изпълнение/, се получава така, че дружеството-кредитор ще трябва да внесе общо 5 /пет/ процента държавни такси, от които два – при подаване на заявлението; един-при частната жалба срещу отказа на районния съд за издаване на заповед и изпълнителен лист и още два – при предявяване на иска по чл. 422 ГПК, ако е налице възражение по чл. 414 ГПК от съответния длъжник.

Очевидно не такава е идеята на законодателя, който е предвидил, че дължимата такса не следва да е по-висока от 4% за разглеждане в първата инстанция на съответно предявените искове с посочена цена на същите.

Допълнителен аргумент за това е и разпоредбата на чл. 19 от Тарифата, която гласи, че за частна жалба по гражданско дело се събира такса от 15 лв. Този текст обхваща всякакъв вид частни жалби и по всички видове граждански дела, каквито безспорно са и заповедните такива. Няма основание чл. 19 да не се прилага и за заповедните производства, доколкото, ако законодателят беше предвидил такова изключение за тях, то щеше да бъде изрично посочено в Тарифата, като вид нормативен акт.

2

И доколкото, СГС е бил сезиран именно с частна жалба /такъв е термина, употребен законодателно и в чл. 418, ал. 5 ГПК/, то налага се извод, че дължимата държавна такса е 15 лв., а не половината от първоинстанционната, т.е. 1 %.

Ето защо, атакуваното определение ще следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което Определение № 10464/03.07.24 г. по в.ч.гр.д. № 14367/23 г. на СГС, да се измени в частта за разноските, като се отмени осъдителният диспозитив дружествотожалбоподател да доплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 185 лв. на основание чл. 77 ГПК.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12394/08.08.24 г. по в.гр.д. № 14367/23 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Определение № 10464/03.07.24 г. по в.ч.гр.д. № 14367/23 г. на СГС, само в частта, в която „Прайм Индъстри“ ЕАД е осъден на основание чл.

77 ГПК да доплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 185 /десет хиляди сто осемдесет и пет/ лв.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3