Решение № 48 от 31.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разград, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500027 по описа за 2026 година

Депозирана е въззивна жалба от С. Р. С. против Решение № 759/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 20253330101200, по описа на РС- Разград, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 8 000 лв. предявения размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16 12.2024 г.

Счита,че съда неправилно е приложил принципа за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от жалбоподатебя неимуществени вреди.

Определеният размер на обезщетението е занижен, тъй като съда не е отчел тежестта на получените от него травматични увреждания: стеснен десен носов ход, получената асиметрия, отражението на ПТП върху психическото му състояние.Съдът неправилно е преценил релевантни факти огносно търпените физически болки от фрактурите, болки в гърдите и по цялото тяло. Не са съобразени и социално-икономическите условия в страната.

Не са съоразени нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените. Не е съобразено и нивото на инфлация.

Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и постанови друго, с което уважи иска в пълния му размер. Претендира за разноски в двете инстанции, съобразно 1 уважената част от иска.

Въззиваемият ЗД БУЛ ИНС АД, счита решението за правилно и законосъоразно. Наведените с въззивната жалба оплаквания не установяват пороци в първоинстанционното решение, почиват на неверен прочит на мотивите на съда и на избирателно извеждане на факти от доказателствената съвкупност, въвеждат твърдения без доказателствена опора или представят като „установени“ обстоятелства, които първоинстанционният съд правилно е приел за недоказани, и по същество представляват искане въззивната инстанция да замени оценката по чл. 52 ЗЗД с друга, по-висока оценка, без да се сочат нови доказателства, които да налагат различна фактическа картина. Съдът е извършил всестранен и последователен анализ на констатираните увреждания, конкретните им проявления, медицинската им тежест, характерния възстановителен период, наличието/липсата на усложнения, както и твърдените остатъчни оплаквания и психични последици. Обсъдил е функционалните последици и времевия обхват на страданията. Отчел е и субективния и социален аспект на вредите - промяна в поведението, страхово състояние, тревожност, както и неудобство при социални контакти с оглед видимите следи в областта на носа. Обсъдени са т.нар. „трайни последици“, като е направил разграничение между: доказани последици и недоказани твърдения за персистиращо запушване/стеснение и трайно затруднено дишане. Недоказана е и тезата на въззивника за необратимост и хроничност на вторичните последици.

Неоснователно е оплакването за наличие на трайна деформация и асиметрия на носа, „видима с просто око“, която засяга външния вид и самочувствието на въззивника. Съдът не само е отчел естетическия аспект на увреждането, но и изрично се е произнесъл по него.

Тези обстоятелства са включени в общата оценка на неимуществените вреди и са отчетени като релевантен фактор при определяне на справедливото обезщетение. Въззивникът неправилно подменя предмета на спора, като твърди „неотчитане“ на естетическата последица, при положение че в действителност спорът се свежда не до това дали този фактор е обсъден, а каква тежест му е придадена в рамките на общата оценка по чл. 52 ЗЗД.

Това обаче е въпрос на съдебна преценка по справедливост, а не на наличие или липса на мотиви. Не всяка видима следа или козметична промяна автоматично води до право на значително завишено обезщетение. Съдът не отрича преживените страх, стрес и психична травма. Направено е разграничение между наличие на психично отражение като житейски и субективен факт, и квалифициране на това отражение като тежко, дълбоко и трайно психично увреждане в медицинския смисъл на думата. Съдът е приел болките за реално настъпили и значими в острия период след травмата. Болковият синдром е бил във „високата скала“ непосредствено след инцидента, като тези болки са отшумявали с времето, а към момента на изследването са били епизодични, при кратък и неусложнен възстановителен период. Фактът, че по делото не са установени усложнения, че лечението е било консервативно и че липсват данни за последващи медицински интервенции, е ясен индикатор, че възстановителният процес е протекъл в нормални и физиологични граници, без патологично развитие.

Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд е съобразил социално-икономическите 2 условия и е отчел актуалната икономическа конюнктура, включително високите лимити на застрахователната отговорност по КЗ, като част от общия контекст при определяне на обезщетението. Законът не познава „инфлационна формула“ за обезщетенията: той изисква справедливост спрямо конкретния пострадал и конкретния вредоносен резултат. Лимитът на отговорността по чл. 492 КЗ има значение като гаранция за покритие, но не и като нормативен критерий за размера на обезщетението.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено при пълно и точно изясняване на релевантните факти и при правилно приложение на материалния закон. Направените фактически изводи са логически последователни и съответстват изцяло на доказателствената съвкупност по делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира за разноски във въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, изслушаните експертизи, съдът установи следните факти: на 05.11.2024г., около 14:30 ч. Б. П. Б., управлявайки МПС ***по ул. *** с. *** се движел от центъра на населеното място към изхода на същото, посока към гр. Разград. Водачът, при преминаване през плавен десен завой с широк градус с несъобразена скорост, изгубил управление над автомобила, напуснал платното за движение през дясната му граница и се блъснал последователно в железобетонен ел. стълб и в паркиралия след него върху затревената площ пред дом №***, л.а.“'***" с рег.№*** В резултат от удара, ищецът получил: напречно счупване на носната преградата /септум/; разкъсноконтузна рана по дясната странична повърхност на гърба на носа; дълбоко охлузване по лявата челно-теменна област на главата; спонтанни и палпаторни болки в основата на врата и по лявото бедро; екстремно повишаване на стойностите на артериалното налягане, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Имат възстановителен период за счупените носни кости около 20 дена, за разкъсно-контузната рана и охлузванията търпят обратно развитие за срок до 2 седмици.

Счупването е установено 6 дни след инцидента. При установеното счупване не се забелязва разместване на костта, което не е наложило тампонада. При всяко счипване се получава натрупване на костна маса, свързано с костообарузането и възстановяването на активната линия. Не са налице медицински документи /извън острата фаза/_за установено стеснение на десния носов канал.

Гласните доказателства установят наличие на промяна в поведението, навици, отношението към околните. Ищецът е изпитвал страх да излезе от дома си, забранявал е и на близките си да напускат жилището, именно поради факта че непосредствено пред къщата му е настъпило ПТП-то.

Причинилият ПТП-то водач има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „ЗД Бул Инс“ АД, полица № ***********, на собственика на л.а, с който е причинено ПТП - „***“ с рег. № ***.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:По валидността и допустимостта в обжалваната част на обжалването съдебно решение, съдът 3 дължи служебна проверка, а за неговата неправилност съобразно посочените от жалбоподателя възражения и за приложимите императивни материално правни норми.

Съдът не намира пороци в съдебният акт, които да водят до неговата нищожност или недопустимост. Единствените доводи са за неправилно приложение на материалната норма, касаеща спазване на принципа за справедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Според въззивника неправилно са отчетени тежестта на получените травматични увреждания и настъпилите трайни последици, както и социалноикономическите условия в страната, и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения.

Тези доводи въззивната инстанция не споделя.Районният съд е отчел тежестта на всички получени травматични увреждания, като е обосновал правните си доводи с заключението по назначената СМЕ относно вида и характера на получените травми, оздравителния период и наличието на евентуално настъпили трайни последици от ПТП. Приел е, че оздравителния период е настъпил за три седмици, като болковият синдром е бил във високата скала в началото и е намалявал с времето. Отчел е липсата за необходимост от провеждане на допълнително лечение, освен приложеното медикаментозно лечение, относно установеното напречно счупване на септума, като го е мотивирал с липсата на костно разместване.

Установената асиметрия, поради натрупана костна маса, вещото лице е обяснило като нормална възстановителна реакция на организма от счупването. Като такава тя е отчетена от районния съд. Разпитаният свидетел на въззивника не излага твърдения за видима асиметрия, която да е повлияла върху психиката на пострадалия. Такава като самостоятелна последица не е твърдяна от ищеца, а следва да се разглежда като последица от установената травма –счупване на септума. Обективното наличие на асиметрия, а не на деформация, е мотивирало съда да я отчете при определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

Съобразил е заключението на вещото лице за липсата на медицински документи за наличието на стеснен десен носов ход, водещ до постоянното запушване на носа и затруднено дишане, както и за липсата на данни за съпътстващи евентуалното стеснение заболявания, както и липса на предприемани мерки за лечение. Съдът е обсъдил и другите получени травми: болките в гърдите, шията водещи до главоболие и дискомфорт и също ги е отчел. Приел е,че причинените увреждания не са трайни, не е налице неблагоприятна прогноза за отшумяването им. Обсъдил е и събраните гласни доказателства за психоемоционалното състояние на въззивника във връзка с преживения стрес от ПТП и последващите психосоматични реакции у него.

Втората група доводи на въззивника са относно липсата на обвързаност на мотивите със социално-икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения. В мотивите си районният съд е посочил нормативно определеният максимум до 10 млн.лв. , позовал се е на наложените морални норми за справедливост в обществото, съобразил е съдебната практика относно справедливия размер на заместващото обезщетение при подобни травматични увреждания, като същевременно е отчел обществено-икономическите условия в страната към м.ноември 2024г. Твърдението 4 на въззивника,че инфлацията през м. ноември 2024г. е неоснователно. НСИ публикува данни за инфлацията,които са общодостъпни и общоизвестни, като инфлацията за м.ноември 2024г. на база 2023г. е 2.1%, а на база м.октомври 2024г. е 0,6%.

Гореизложеното налага извода, че районният съд е спазил критерия за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, покривано от ЗЗГО на л.а. на виновния водач, застрахован при ответника.

С оглед изхода от спора на въззиваемия се следват разноски в размер на 720евро по списък, включващи адв.възнаграждение с начислено ДДС.