Решение № 482 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Велико Търново, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500641 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК ввр. чл.17 ал.5 от ЗЗДН

С Решение№541/08.08.2023г. по гр.дело№1564/2023г. ГОРС е: -задължил, на основание чл.16 ал.1 ввр. чл.15 ал.2 ввр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, извършителят на домашно насилие Н. П. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.„В.Априлов“№31 eт.IV ап.7, и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на непълнолетното дете Е. Н. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.Оряховица ул.“Славянка“№14 вх.А ап.14 и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево; -задължил, на основание чл.16 ал.1 ввр. чл.15 ал.2 ввр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, извършителят на домашно насилие Н. П. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.„В.Априлов“№31 eт.IV ап.7, и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.Оряховица ул.“Славянка“№14 вх.А ап.14 и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево;

-задължил, на основание чл.16 ал.1 ввр. чл.15 ал.2 ввр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, извършителят на домашно насилие Н. П. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.

„В.Априлов“№31 eт.IV ап.7, и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево, да не приближава лицето С. П. К. с ЕГН********** на адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево и на адрес: гр.В.Търново ул.„Стоян Михайловски“№9 вх.Б ет.VI ап.27, местоработата и местата за социални контакти на пострадалата за срок от дванадесет месеца, считано от 08.08.2023г.; -наложил, на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на Н. П. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.„В.Априлов“№31 eт.IV ап.7, и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево, глоба в размер на 200.00лв., платима в полза на бюджета на 1

Съдебната власт по сметка на ГОРС, както и 5.00лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изп.лист; -осъдил Н. П. Л. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.

„В.Априлов“№31 eт.IV ап.7, и с друг известен адрес: с.Лозен къмпинг „Кум Кашла“ Общ.Царево, да заплати по сметка на ГОРС сумата 25.00лв., представляваща ДТ за образуване и разглеждане на делото, на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл.3 от ТДССГПК; сумата 5.00лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изп.лист за събиране на държавното вземане. С решението е разпоредено и е издадена Заповед за защита№22/08.08.2023г. на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН, подлежаща на незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. П. Л. (чрез адв.С.

К.К. от ВТАК) против Решение№541/08.08.2023г. по гр.дело№1564/2023г. на ГОРС. Счита, че решението е изцяло неправилно, тъй като представените по делото доказателства не били разгледани в тяхната съвкупност, респективно решението било постановено при липса на доказателства за осъществено насилие по отношение на молителката С. К., а само и единствено на база представената от молителката декларация по чл.9 ал. 3 от ЗННД. Във връзка с това, необосновано бил завишен и срокът, за който е наложена мярка за защита, а именно 12 месеца.

Към молителката били поставени конкретни и логични въпроси, чиито отговори, били абсурдни и не кореспондирали с цялостния доказателствен материал по делото. В декларацията по чл.9 ал.3 от ЗННД, в обясненията, дадени от С. К. и в обясненията, дадени от Е. Л., имало съществени различия по отношение на това колко точно са били и по какъв начин са нанесени ударите, което буди основателно съмнение дали такива удари въобще е имало. По отношение на непълнолетното дете Е. Л.(дъщеря на молителката и ответника) няколко дни преди инцидента от 18.07.2023г. е имало друг инцидент. На 13.07.2023г. момичето, без знанието и разрешението на родителите си, е излязло през нощта заедно с няколко нейни приятелки на същата възраст - около 14г. и са отишли на плажа на съседен къмпинг, където са пили алкохол и в нетрезво състояние са се къпали в морето към 1-2 часа след полунощ, като има данни, че едно от момичетата е викало за помощ, защото се дави. Минаващи хора са чули виковете за помощ и са подали сигнал на телефон 112.

Във връзка с това е образувана Преписка в ТП гр.Царево към РУМВР гр.Бургас и детето Е. Л. вече имала криминална регистрация. Тя си била признала, че откраднала бутилката и я е скрила в багажа си още преди да отиде на морето, за да я изпият с приятели. Описаният случай шокирал бащата на детето и той се разтревожил изключително много. Първоначално разтревожена била и майката, която е помолила ответника да вземе мерки. Поради тази причина, след разговори със самата Е., и е бил наложен вечерен час за прибиране - 22h00min. След като момичето е започнало да неглижира наказанието си, бащата логично и в състояние на афект, заради случката, провокирала налагането на това наказание, се е ядосал и след кратка разправия, както той самия обясни и потвърди в показанията си, и е „пернал“ 2-3 леки шамара зад врата. Това бе потвърдено и от самото дете. Предвид цялата ситуация и притеснението на ответника за детето му, реакцията му би могла да се определи като разбираема. Останалите твърдения, че детето било бито с юмруци, били абсолютно неверни, а и няма как да бъдат, тъй като предвид телосложението на детето и това на баща му, ако ответника удари дъщеря си няколко пъти с юмрук в лицето и главата, тя би изгубила съзнание. Твърденията за нанесен побой с юмруци над момичето останали и недоказани по делото. Медицинските документи съдържат данни за определени увреждания, но те не доказвали начина, по който били получени тези увреждания. Данните за увредите, отразени в медицинските документи, са подадени от самото лице, чието освидетелстване се иска.

Медицинските документи по никакъв начин не доказвали причинно-следствената връзка между 2 отразените в тях травми и случката от 18.07.2023г. Още повече, че твърдението за тези увреждания по никакъв начин не кореспондира с другите доказателства по делото. Интересен факт е, че молителката С. К. и детето Е. Л. твърдяха, че детето е имало синини, което би било нормално, ако действително е било удряно по описания от тях начин. По делото, обаче, няма други доказателства за тези синини, дори не бяха представени снимки, което е меко казано странно. След инцидента Е. Л. демонстрирала разкаяние заради ситуацията от 13.07.2023г. и е приемала караницата от 18.07.2023г. като нормално нейно продължение. По отношение на молителката С.

К., счита, че актът на насилие за изцяло недоказан. В нощта, когато се е случило твърдяното от нея насилие, е имало сигнал на телефон 112, като молителката е отказала сигнала с обяснението, че това е обикновен битов сигнал и всичко е наред. Това в никакъв случай не кореспондира с молбата и за защита и декларацията, където е посочила, че ответника е изпитвал удоволствие от нанесените върху нея удари, както и че се страхува от него. Абсурдно било обяснението, че молителката е отказала сигнала, защото не иска да уронва авторитета на мъжа си. Странно и необяснимо било, човек, който се страхува за себе си и за детето си да пази авторитета именно на човека, от когото се страхува. В рамките на тези няколко дни между 18.07.2023 г. и датата на подаването на молбата молителката и ответника водят писмена кореспонденция, в която молителката пише на доверителя ми да напусне караваната, в която пребивават и да й остави ключовете. В друго съобщение му искала по 40.00лв. на ден за следващите 52 дни за издръжка на детето, като го заплашвала, че ако не получи, каквото иска, ще поиска ограничителна заповед. След като не получава тази сума от общо 2080.00лв. тя подава молбата за защита. Това обстоятелство е показателно, но за съжаление бе пренебрегнато от съда. Единственото доказателство за извършено насилие спрямо С. К., е подадената от нея декларация по чл.9 ал.3 от ЗННД. Там, а и в обясненията си, молителката твърди, че е бита с юмруци и че е паднала на земята. По лицето и към момента, нямало видими синини, по нейни данни - такива е имало, но са отминали в рамките на седмица, което е абсолютно невъзможно. Подобни синини, нанесени от „силни мъжки ръце“ оздравяват за поне 3 седмици, тоест към момента на съдебното заседание, по лицето на молителката би следвало все още да има някаква, макар и минимална следа от претърпяното насилие, а такава нямало. Молителката не представила и медицинско свидетелство, въпреки че по нейни твърдения е пътувала заедно с дъщеря си с автобус от гр.Царево до гр.Бургас, за да посетят служба „Съдебна медицина“ към Окръжна болница гр.Бургас, за да извади такова свидетелство само за дъщеря си, но не и за себе си. Твърди се, че Н. П. Л. работел на трудов договор като спасител към къмпинг „Юг“ Общ.Царево за срок до 30.09.2023г., а нямало къде да пребивава. Моли съдебното решение и Заповедта за защита от 08.08.2023г., постановени по гр.дело№1564/2023г. на ГОРС да бъдат изцяло отменени. В случай, че не се възприемели изцяло изложените в настоящата жалба твърдения, моли Заповедта за защита да бъде частично отменена в частта, в която на Н. Л. е забранено да доближава С. К. в мястото за отдих - каравана, разположена в м.„Кум Кашла" Общ.Царево.

В срока С. П. К. депозира отговор на въззивната жалба, която оспорва като неоснователна.

В жалбата не се съдържало указание в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение, а се съдържа само тълкуване на доказатлествения материал, което не било обективно, а пречупено през призмата на защитата. Мол да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В срока Е. Н. Л. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка С. П. К.(чрез адв.М.С. от ВТАК). Оспорва въззивната жалба като 3 неоснователна. По делото била представена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН и медицинско удостоверение за състоянието на Е. Н. Л. след инцидента. Не били събрани доказателства, опровергаващи описаните в декларацията обстоятелства, въпреки, че ответникът ги оспорвал.

Самата декларация съставлява допустимо от закона доказателствено средство за отразените в нея обстоятелства и при липсата на други доказателства съобразно чл. 13 ал. 3 ЗЗДН заповед за защита може да бъде издадена само въз основа на нея. Обясненията на ответника, до колкото не съдържали неблагоприятни за него самия твърдения, не следвало да се ползват с доказателствена стойност за твърдените от него факти. В обясненията на ответника изцяло липсвал отрязък от време след като той, както сам твърдял, леко е шляпнал дъщеря си зад врата. Такова тотално изтриване на период от време било характерно за хората, които лъжат. В същото време и дъщеря му, и майката на дъщеря му, детайлно разказват за поведението му, за начина, по който е гледал и за начина, по който се е държал. По данни на майката той дори искал, че никого не удря и че семейството му лъже, че ги бие. Това е манипулативен подход, описан в специализираната литература като газлайтинг. Защитната теза на ответника била, че майката на детето му, живяла с него 17 години, след щастливата семейна почивка в Р.Турция, изведнъж решила да вземе от него пари и да го напусне и използва за целта процедурата по ЗЗДН. Тази защитна теза, обаче не обяснява как детето е получило нараняванията, удостоверени от съдебния лекар. Освен това твърденията, че детето е контактувало нормално с него след твърдения побой, не кореспондирали с никакви доказателства по делото. Нямало данни между родителите на Е. Н. Л. да е имало влошени отношения преди инцидента, по повод който е издадена заповедта за защита. Обясненията на С. П.