Решение № 46 от 02.02.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 гр.Плевен, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №783 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.256 ал.1 от АПК и чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284 и сл. от ЗИНЗС и §4б ал.4 от ДР на ЗИНЗС.

Делото е образувано по иск подаден от л.св.И.Х.И.,***, срещу неоснователни бездействия от страна на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по таблица, утвърдена от Министъра на правосъдието, с посочено правно основание чл.256 вр. чл.257 от АПК вр. чл.128 ал.1 т.3 и т.5 от АПК вр. чл.203 от АПК и чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 5000лева.

След допълнителни уточнения по иска и отстраняване нередовностите, съдът е приел, че е сезиран с оспорване на бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – неосигуряване на полагащите се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, което може да се оспорва безсрочно, съобразно разпоредбата на чл.256 ал.1 от АПК, ведно със съединен с тази претенция иск за обезщетение за вреди от това бездействие по чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

От ищеца се твърди, че от 2015г. до 16.09.2022г. не са му давани полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, въпреки, че с решение №327/12.01.2015г. на ВАС е оставено в сила решение №72/12.02.2014г. по адм.дело №1115/2013г. на АС-Плевен. Твърди се още, че с последното ГДИН е осъдена да извърши действия по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, конкретизирани в параграфи 1.1, 1.3 и 1.4 от Таблица №2/2006г., включваща полагащите му се зимни обувки тип боти или полуботи, по един чифт със срок за ползване две години, служебно отпускани за един лишен от свобода. Твърди се също, че съгласно Таблица №2/2006г. му се полагат летни обувки половинки /гладки или перфорирани/ спортни обувки и чехли по един чифт, със срок на ползване една година, служебно отпускани за един лишен от свобода. Счита се, че ГДИН е длъжна да изпълнява разпоредбата на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и на Таблица №2/2006г. ежегодно, независимо с какви средства на снабдяване ще бъдат закупени обувните артикули. Сочи се, че съгласно чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от ЗИНЗС Главният директор на ГДИН ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Главна дирекция и териториалните й служби, както и планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на Главна дирекция и териториалните й служби, като между тези териториални служби са и затворите. Сочи се още, че съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице към министерство на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. От изложеното се прави извод, че ГДИН е органът, който следи за дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията възложени на неговите служители. Твърди се също, че поради продължителното бездействие от страна на ГДИН за процесния период е подложен на системно унижение, изтезание и нечовешко отношение. Позовава се на чл.3 от Конвенцията за правата на човека и на чл.29 ал1 от Конституцията на Република България. В заключение се моли съдът да приеме, че неизпълнението на произтичащо от закона задължение по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС е незаконно и ответникът да бъде осъден да осигури полагащите се по закон видове обувни артикули, предвидени в Таблица №2/2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието. Моли се още, на основание чл.203 ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000лева по справедливост, за нанесени неимуществени вреди настъпили поради бездействието на ГДИН, вследствие неизпълнение на произтичащо от закона задължение по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. В допълнително уточнение посочва, че ответникът по иска за бездействие е Главният директор на ГДИН.

От процесуален представител на ответниците е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност и недоказаност на иска, като се счита, че не се доказва неоснователно бездействие на затворническата администрация по задължения, регламентирани в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.25 от Наредбата за правната помощ.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв.Ц.П., която представя писмени бележки с доводи за основателност на предявения иск. Ищецът подробно сочи датите, на които е получавал обувни артикули, като твърди, че това не отговаря на задълженията разпоредени в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС. Счита, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника и моли предявения иск да бъде уважен.

Ответниците в съдебно заседание се представляват от юрисконсулт Б., която счита предявеният иск за недоказан, тъй като по делото е приложена вещева ведомост с конкретни дати, на които са раздавани обувки и срокът на годност на същите. Твърди, че каквото е следвало да се предостави, е предоставено. Сочи, че обувките, според чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, не се предоставят безусловно , а само при наличие на липса на средства.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита предявеният иск за недоказан и моли за решение в този смисъл. Алтернативно, ако съдът прецени искът за основателен, да редуцира размера на обезщетението до минимален и справедлив размер.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори между страните, че ищецът И.Х.И. изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора Белене, в зоната с повишена сигурност /ЗПС/.

От приложената по делото вещева ведомост /л.44-47/ се установява, че през исковия период л.св.И. е получавал обувки както следва: на 16.12.2015г. /извън исковия период/ - обувки полеви /кубинки/ нови, сдадени на 23.11.2017г.; на 12.05.2016г. – спортни обувки, сдадени на 01.06.2017г.; на 12.05.2016г. – чехли, сдадени на 22.08.2017г.; на 07.10.2016г. – обувки половинки гладки; на 01.06.2017г. – спортни обувки нови; на 21.08.2017г. – чехли; на 06.02.2018г. – полуботи нови; на 11.05.2018г. – спортни обувки; на 15.09.2022г. – нови спортни обувки. Артикулите са получени срещу подпис от л.св.

От приложена на л.42 от делото докладна записка от И.В. е видно, че последната отговаря за ЗПС от 17.05.2021г., като от този момент л.св.И. нито веднъж устно или писмено не е изразявал желание, молба, искане за получаване на обувки.Установява се, че в докладна записка от 24.09.2021г. от това длъжностно лице е предложено да се осигурят обувки и екипи на доживотно осъдените л.св., настанени в ЗПС, в случай че са изтекли сроковете на предоставените им обувки и екипи. През 2022г. също е правено такова предложение.

От събраните по делото доказателства се установява още, че л.св.И. получава месечно преводи от ТП на НОИ-Плевен за пенсия.

Видно е от писмо на л.40-41 от делото, че л.св.И. е поискал с писмени молби закупуване от служба МТС на различни дрехи /бельо, анцузи, ризи и др./, но не е изразявал желание за закупуване на определен вид обувки. Също така не се е обръщал към ИСДВР с искане или молба за съдействие за получаване на безплатни обувки.

По делото е приложена Таблица №2/23.03.2006г. за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода /л.174/, според която на лишен от свобода се полагат обувки цели зимни – тип боти или полуботи 1чф със срок за ползване 2год.; обувки половинки /гладки или перфорирани/ 1чф със срок за ползване 1год.; спортни обувки 1чф със срок на годност 1год. и чехли 1чф със срок на годност 1год.

По делото е приложена и Таблица №2/28.04.2020г. за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода /л.112/, според която на лишен от свобода се полагат обувки цели зимни/боти/ 1чф със срок на ползване 2год.; обувки половинки- пролетно-есенни 1чф със срок на 1год.; спортни обувки 1чф със срок на ползване 1год и чехли 1чф със срок на ползване 1год.

Ищецът не отрича, че на посочените по-горе дати е получил съответните обувни артикули, но твърди, че не са му предоставяни обувните артикули според Таблица №2 и указаните в нея срокове.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С предявеният пред настоящия състав иск, л.св.И.Х.И. оспорва неоснователно бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – неосигуряване на полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, за периода от 01.01.2016. до 16.09.2022г., като претендира и присъждане на обезщетение по чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС в размер на 5000лева за вреди от това бездействие за посочения по-горе период.

Съгласно §4б ал.4 от ДР на

ЗИНЗС, производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276

– 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от АПК, като актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по реда на АПК.

Според чл.256 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Т.е. в този случай административният орган не изпълнява свое задължение , произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори безсрочно, като този правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежен ответник и да е конкретизиран вида на претендираните фактически действия, които се твърди, че не са изпълнени. Следва да е налице и правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект. Иначе казано, с искът по чл.256 ал.1 от АПК се цели отстраняване на бездействие на административен орган, поради което ответник по иска следва да е конкретно длъжностно лице, респ. административен орган, на което законът вменява задължението. В този смисъл е решение №7020/12.07.2022г. по адм.дело №7547/2021г. на ВАС, както и решение №1777/13.02.2017г. по адм.дело №732/2016г. на ВАС, постановено по идентичен казус между същите страни. Дейността, свързана с изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила присъда, представлява административна дейност с оглед нейните характеристики, а именно упражняване на държавна принуда. Съгласно чл.12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН. А според чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС, Главният директор на ГДИН ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните й служба, както и планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й служби, каквито са затворите /чл.12 ал.3 от ЗИНЗС/. А осигуряването на обувки, предвидени в Таблица №223.03./2006г. и Таблица№2/28.04.2020г. са обект на централна доставка от страна на ГДИН София и е обвързано с утвърдените средства по бюджета за съответната година. Ето защо именно Главният директор на ГДИН е носителят на административни правомощия, овластен въз основа на закон да следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията, вкл. и на тези по реда на ЗИНЗС. Той е и ответник по иска с правно основание чл.256 ал.1 от АПК.