Решение № 99 от 23.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пазарджик, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201507 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1818-... от ... г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик на Й. С. Ш. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „П. В.” № 7 на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Й. С. Ш., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Процесуалният й представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил „С. К.

П.“ с рег. № ... по бул. „Г. Б.“ в гр. Пазарджик, когато била спряна за проверка от полицейски служители при РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, между които и свидетелят Б. М.. Полицейският служител М. установил, че автомобилът се управлява от жалбоподателката, която не е негов собственик, като за посочено МПС не е имало към момента на движението валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО). За установено М. съставил АУАН на жалбоподателката за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, който бил надлежно предявен. Жалбоподателката отказала да го подпише, което било удостоверено според изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН с имената и подпис на свидетел. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Б. М., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, логични, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Фактическата обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото, включително съставения АУАН. Съдът счита, че в случая и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото е прието и писмо от застрахователното дружество „Бул инс“ АД, от което е видно, че към датата и часа на нарушението за процесният автомобил не е имал валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. За него е бил сключен договор за ЗЗГО на ... г. с период на валидност от ... ч. на ... г., като застрахователната полица била сключена за разсрочено плащане и доколкото втората вноска с падеж ...г. не била заплатена, то съгласно чл.368, ал.4 от КЗ действието на същата било прекратено на ... г.

2

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.

Жалбоподателката категорично е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, който предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност и налагане на санкция на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателката безспорно е управлявала автомобила на посочената дата. Последната не е собственик на това МПС и към момента на проверката категорично е управлявала автомобил, за който е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което правилно е определена и нарушената материалноправна норма.

По съставомерните обстоятелства на нарушението няма разминаване в събраните по делото доказателства. С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателката, затрудняващи защитата й и до отмяна на атакуваното НП.

В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказано. Спазени са процедурите по съставяне, предявяване, връчване на преписи, включително правилото на чл.43, ал.2 от ЗАНН при отказ да се подпише АУАН, това да бъде удостоверено с имената и подпис на свидетел.

При определяне на вида и размера на административното наказание административно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил 3 на жалбоподателката наложеното наказание глоба в размер на 400 лв. Така определената глоба е в предвидения от закона твърд размер, поради което няма основание за нейното намаление от съда.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен. В съдебната практика многократно е застъпвано становището, че преценката за маловажност е конкретна и тя се прави с оглед цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, като се вземат предвид значителността на вредните последици, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. С оглед цялостната преценката на фактите по делото, съдът достигна до категоричен извод, че деянието на жалбоподателката не представлява маловажен случай, още повече, че от справката й за нарушител-водач е видно, че тя притежава СУМПС от 1996 г. и се явява системен нарушител на ЗДвП, като преди процесното нарушение има издадено и влязло в сила едно наказателно постановление и 24 електронни фиша, 17 от които влезли в сила (останалите се обжалват). Извършеното от жалбоподателката нарушение в никакъв случай не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Доводите на процесуалния представител за незаконосъобразност на НП са неоснователни. Нарушението е доказано не само от обективна, но и от субективна страна. Съдът извърши справка в сайта на „Гаранционен фонд“ по номер на МПС към датата и часа на нарушението, от която е видно, че превозно средство с регистрационен номер ... няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такава е сключена към ЗК „Левинс“ АД на същата дата, но едва в 12,30 часа, т.е. след часа на полицейската проверка. Що се касае до приложената по делото полица от „Бул инс“ АД от ... г., то по делото е прието писмо от застрахователното дружество „Бул инс“ АД, от което е видно, че към датата и часа на нарушението за процесният автомобил не е имал валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. За него е сключен договор за ЗЗГО на ... г. с период на валидност от ... ч. на ... г., като застрахователната полица била сключена за разсрочено плащане и доколкото втората вноска с падеж ... г. не била заплатена, то съгласно чл.368, ал.4 от КЗ действието на същата било прекратено на ... г.

4

Следва да се отбележи, че при управление на несобствено МПС водачът има нормативно установени изисквания по отношение на управляваното МПС – да е със сключен и действащ договор за ЗЗГО, да е преминало годишен технически преглед, включително да носи документи относно същото МПС свидетелство за регистрация и др. При неизпълнението им водачът подлежи на съответната административнонаказателна отговорност. В конкретния случай жалбоподателката не се е уверила, че автомобилът има сключен и действащ договор за ЗЗГО преди да го управлява, а от събраните по делото доказателства е видно, че на жалбоподателката са били издадени фишове за извършени нарушения със същия автомобил и непосредствено преди процесната дата – например на ... г. по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на ... г. по чл.147, ал.1 от ЗДвП, влезли в сила. Видно е, че на процесната дата не за първи път жалбоподателката е управлявала посочения автомобил, макар и да не е негов собственик. Нещо повече – проверката за това дали е налице сключен и действащ договор за ЗЗГО към датата на управление на даден автомобил може да извърши всеки в рамките на една минута свободно в интернет на сайта на „Гаранционен фонд“ по номер на МПС, дори и да не е собственик на последния. Жалбоподателката очевидно не е сторила това.

Ето защо нарушението е ясно и точно описано, доказано по категоричен начин, посочени са и нарушените разпоредби. При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Материалният закон е приложен правилно.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева с оглед провеждането на две съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен 5 отговор. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева.

Следователно следва да се осъди жалбоподателя да заплати сумата от 51,13 евро на ОД на МВР Пазарджик.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 25-1818-... от ... г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което на Й. С. Ш. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „П.

В.” № 7 на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Й. С. Ш. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „П. В.” № 7 да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет цента) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6