Присъда № 1 от 19.01.2023, Военен съд - Пловдив

Мотиви по Присъда № 1 от 19.01.2023 г. по НОХД № 45/2022 г. по описа на Военен съд – Пловдив

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият *** ИВ. ЗДР. ЯН. от в.ф. *** – ***, сега освободен от военна служба, е предаден на съд за престъпление по реда на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че в периода

- 10.05.2019 г. – 13.05.2019 г. в гр. *** *** Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Б., че му е необходима сумата от 3000 (три хиляди) лева за ремонт на личния му автомобил и след продажбата на автомобила си щял да й я върне. На неуставен ден в посочения период, в гр. *** Б., му дала на ръка 3000 (три хиляди лева). Сумата до момента не била върната, с което на Б. била причинена имотна вреда в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

- На 15.08.2019 г. в гр. *** *** Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Б., чрез провеждане на телефонни разговори и по обменни съобщения по Вайбър, че му е необходима сума от 200 (двеста) лева за заплащане на такса за изгубени лични документи и издаване на нови, както и на нова дебитна карта и след продажбата на личния си автомобил щял да й я върне. На 15.08.2019 г. в 15.22 часа Г.Б. от офис на *** ЕООД – гр. *** ул. „*** превела 200 (двеста) лева на *** Я.. Сумата до момента не била върната, с което на Б. била причинена имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева.

- На 15.08.2019 г., вечерта, в гр. *** *** Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Б., чрез провеждане на телефонни разговори и по обменни съобщения по Вайбър, че му е необходима сума от 300 (триста) лева за ежедневни нужди (храна) и за явяване в ДА „Национална сигурност“ по повод изгубени лична, служебна и банкова карти и след продажбата на личния си автомобил щял да й я върне.

На 16.08.2019 г. в 09.01 часа Г.Б. от офис на *** ЕООД – гр. *** ул. „*** превела 300 (триста) лева на *** Я.. Сумата до момента не била върната, с което на Б. била причинена имотна вреда в размер на 300 (триста) лева.

- В периода 02.07.2019 г. – 02.09.2019 г., в гр. *** *** Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Б., чрез провеждане на телефонни разговори и по обменни съобщения по Вайбър, че му е необходима сумата от 1 000 (хиляда) лева за смяна на свещите на личния му лек автомобил, като след продажбата на автомобила си щял да й я върне. На 02.09.2019 г. в 16.29 часа Г.Б. от офис на *** ЕООД – гр.

*** ул. „*** превела 1 000 (хиляда) лева на *** Я.. Сумата до момента не била върната, с което на Б. била причинена имотна вреда в размер на 1 000 1

(хиляда) лева.

- В периода 10.09.2019 г. – 12.09.2019 г., в гр. *** *** Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Б., чрез провеждане на телефонни разговори и по обменни съобщения по Вайбър, че му е необходима сумата от 1300 (хиляда и триста) лева за ремонт на личния му автомобил, като след продажбата на автомобила си щял да й я върне. На 12.09.2019 г. в 09.42 часа Г.Б. от офис на *** ЕООД – гр. *** бул.

„*** превела 800 (осемстотин) лева на *** Я.. Сумата до момента не била върната, с което на Б. била причинена имотна вреда в размер на 800 (осемстотин) лева.

В хода на съдебното заседание представителят на Военно-окръжна прокраура – Пловдив пледира, че на база на събраните гласни и писмени доказателства деянието за което подс. Я. е предаден на съд е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Показанията на свидетелите са логични, подкрепящи се взаимно и не *** помежду си. На фона на тези свидетелски показания, прокурора сочи, че обясненията на подсъдимия са алогични, *** на всички останали доказателства и сами по себе си говорят за обърканост, несвързаност и ***

Във връзка с въпросните 3 000 лв. подсъдимият категорично отрича да ги е получил, а св. Б. твърди, че му ги е предала лично, като друго лице на това предаване на сумата няма. Поради което сочи, че няма място за съмнение, че показанията на св. Б. следва да бъдат кредитирани като последователни и свързани помежду си, а и не на последно место обясняват и поведението на подсъдимия спрямо нея, който преустановил контакта с нея, когато тя отказала да имат каквито й да са взаимоотношения между двамата.

Сочи, че логиката на подсъдимия е тази „Да, аз получих 2 300 лв., защото тези суми се доказват по безспорен начин от подписа му в квитанциите, издавани от ***, но тъй като няма свидетели и документ за 3 000 лв., съвсем спокойно мога да отрека.“. Срещу тези думи на подсъдимия стоят показанията на св. Б., както и показанията на св. К., св. К. и св. П. и макар и косвени те доказват, че св. Б. не лъже. Тя в показанията си бе категорична, че сумата от 3 000 лв. е предадена лично на подс. Я., като на това предаване са били само двамата, а по отношение на останалите пари в размер на 2 300 лв. по делото са приложени справки от *** за датите и часа на направените преводи в съответния размер. Не следва да се приемат обясненията на подс.

Я. и в частта, че св. Б., му е „подарила“ сумата от 2 300 лв. за лични нужди – дрехи и подаръци. Напротив по категоричен начин се установи, че тази сума от 2 300 лв. , св. Б. е пращала, тъй като подс. Я. ги е искал с цел да отремонтира личния си автомобил, който както тя показа е марка „***“, ***, ***

Прокурорът акцентира и на обясненията на подс. Я. в частта им, в която той обяснява, че никога не е молил св. Б. да му дава пари, като моли съда да не дава вяра и в тази част на обясненията му, тъй като чрез показанията на св.

2

Б. и чрез приложените по делото гласни и писмени доказателства се установява противното. Не на последно место представителят на ВОП – Пловдив моли съда да приеме, че по делото са налице многобройни писмени доказателства, оборващи обясненията на подс. Я. относно неговото поведение спрямо св. Б., а именно, че от писмо рег. № 113900-4877 от 16.10.2020 г. от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – *** се установява, че той и неговите родители не са притежавали превозни средства – бивша, настояща и предстояща собственост, подс. Я. не е притежавал свидетелство за правоуправление и никога не е имал; от писмо № УРИ 28530013963/06.11.2020 г. на директора на дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР е посочено, че е издадена и е валидна към момента (датата на писмото) личната карта на подс. Я., ЕГН **********, която е от 11.01.2012 г. Няма данни лицето да е подавало заявление за изгубена лична карта, поради което в информационния фонд няма и данни личната карта на подс. И.Я. да е била обявявана за невалидна (изгубена/открадната), както и че няма данни за наложени административни санкции спрямо лицето.

Няма данни от писмо рег. № ЗНК-968/09.11.2020 г. на командира на в.ф.

*** – ***, *** ИВ. ЗДР. ЯН. да е обявявал през 2019 г. за загубена служебна карта и пропуск. Същият не е заплащал глоба във връзка със загубване на документите.

Няма данни, видно от писмо рег. № ЗНК-804/10.08.2021 г. на командира на в.ф. *** – ***, *** ИВ. ЗДР. ЯН. да е подавал рапорт за преместване във в.ф. *** – *** в периода 2019 – 2020 г.

Не на последно място по делото са налице четири разписки за парични преводи чрез *** до подсъдимия от св. Б., с което се доказва по категоричен начин, че св. Б. е превела на четири пъти на подсъдимия сума в общ размер от 2 300 лв., които пари четирите пъти са били получени, съгласно приложено по делото писмо от ***.

Прокурорът моли съда да се позове и на изготвената графическата експертизата, тъй като от нея се установява, че подписите, положени след „Подпис клиент“ и над „(ИВ. ЗДР. ЯН. )“, в документите обследвани от ***, а именно разпечатки от електронни изявления за парични преводи от 15.08.2019 г., 16.08.2019 г., 03.09.2019 г. и 03.09.2023 г. представляват изображение на графичния рисунък на подпис, изпълнен от подс. ИВ. ЗДР.

ЯН., ЕГН **********.

На база на горните данни прокурорът сочи, че деянието е извършено и в двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, именно въвеждане в заблуждение, тъй като той е създал у св. Б. начални неверни представи относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, за разпореждане имущество от страна на св. Б..

Като по отношение на втората форма за изпълнително деяние – поддържане на заблуждение, той е затвърждавал у св. Б. неверни представи, които той й 3 представил, като формирал в съзнанието й именно тези неверни представи – че има лично моторно превозно средство „***“, *** *** на цвят, което се нуждае от ремонт и от смяна на резервни части, че е загубил личните си документи, както и служебните такива, че е заплащал глоби за тях, че е загубил и дебитната си карта, а и наред с това нямал средства за да живее – храна.

Така чрез въвеждане в заблуждение у св. Б., подс. Я. е набавил за себе си имотна облага, макар същият в обясненията си да сочи, че никой не я карал да му изпраща пари, това било нейно лично решение. Тези негови обяснения се оборват от събраните по делото многобройни гласни и писмени доказателства, тъй като се установи, че именно той е възбудил като е въвел в заблуждение и е поддържал същото у св. Б., че има нужда от пари, защото си бил изгубил личните и служебните си документи и му били необходими пари да си изкара нови, че притежавал автомобил, който се нуждаел от части и ремонт и че след като купи въпросните части и го ремонтира, ще продаде автомобила си, и ще й върне парите.

Като това въвеждане и поддържане на заблуждение у св. Б. от страна на подс. Я. е с цел да набави имотна облага за себе си в размер на общо 5 300 лв., като това е станало, както чрез телефонни разговори и обмен на съобщения по вайбър, така и от разговор между подс. Я. и св. Б. през м. май 2019г., когато тя лично му е предала сумата от 3 000лв., а останалата сума в размер на 2 300 лв. му била преведена по *** на няколко пъти, което обуславя продължителност на престъпната му дейност.

Представителят на ВОП – Пловдив сочи, че от субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, тъй като подс. Я. ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Представителят на ВОП – Пловдив предлага на съда, при определяне на размера на наказанието да се съобрази с разпоредбата по реда на чл. 36 от НК, като моли съда да отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: много добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, както и наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство: продължителност и упоритост в престъпните действие – 5 бр. за четири месеца, поради което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.

Предлага на съда да възложи и направените по делото разноски на подсъдимия, ако същият бъде признат за виновен.

Подсъдимият Я. моли съда да постанови оправдателен съдебен акт, като го признае за невинен, тъй като той обясни, че е получил сумата от 2 300 лв. за лични нужди, за да си купи каквото иска – дрехи и подаръци от св. Б., но отрича да е получил сумата от 3 000 лв., тъй като няма писмен документ за това обстоятелства.

4

Моли съда да извърши задълбочен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и да постанови едни справедлив съдебен акт.

По време на службата си, извършил следното:

Подсъдимият *** ИВ. ЗДР. ЯН. е постъпил на служба в БА на 07.08.1992 г. във в.ф. *** – ***. От м. септември 1994 г. продължил службата си във в.ф. *** – *** от състава на в.ф. *** – ***. Със заповед № ЛС45/01.12.2021 г. на командира на в.ф. *** – ***, подс. *** Я. е бил освободен от военна служба, а със заповед № ЛС-3/06.12.2021 г. на командира на в.ф.

*** – *** е бил отчислен от списъчния състав на военното формирование. По време на службата си се проявил като дисциплиниран, добросъвестен, изпълнителен и отговорен военнослужещ, видно от приложената по делото служебна характеристика на л. 108, том II от ДП № 45-Сл/2021 г. За цялата си военна служба многократно е бил *** – 23 пъти и *** – 24 пъти (видно от приложения служебен картон на л. 109 - л. 110 от том 2, на ДП № 45-Сл/2021 г.