Решение № 260066 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА

МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ

И.КИРИМОВ при участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Ивайло П., като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 2354/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 06.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 18735/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, подсъдимият П.П.В. е признат за невиновен в това, че на 29.10.2016 г., около 13:50 ч., в с.

Владая, ул. „******се заканил с убийство спрямо Д.В.А., като й казал: „Ще те убия, нищо не можеш да ми направиш! … Недей да звъниш на полицията, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан да е извършил престъплението, в което е обвинен по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата е постановено веществените доказателства – част от стъкло от лек автомобил марка „Деу Ланос“ с рег. № *******, намиращ се на съхранение в

06 РУ – СДВР, да бъдат върнати на Д.В.А., след влизане на присъдата в сила.

Също е постановено веществените доказателства – 1 бр. CD диск от РЦ 112 София, находящ се на л. 98 от делото, да останат към делото, след влизане в сила на присъдата.

Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител Д.А. чрез адв. Ж.Ж.. Иска се отмяна на присъдата като незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Изложени са подробни съображения в насока, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка по отношение кредитирането на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата и свидетелите по делото.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 10.10.2019 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание повереникът на частния обвинител – адв.

Ж.Ж., поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да постанови нова присъда, с която да се отмени изцяло тази на първия съд, като се признае подсъдимия за виновен и се осъди по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно моли да се постанови решение, с което да се отмени присъдата и делото да се върне на първоинстанционния съд.

Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа жалбата на частния обвинител. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на пострадалата и на нейния баща. Смята, че по делото са налице доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, и моли съда да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по справедливост.

Защитникът на подсъдимия – адв. В.К., счита присъдата на СРС за правилна. Посочва, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, от обективна и субективна страна. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обосновано районният съд е приел, че подс. П.П.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, трудово неангажиран, осъждан.

Подс. П.В. и св. Д.А. имат общо дете и живеели заедно на семейни начала, като отношенията им били обтегнати и конфликтни. Подсъдимият се отнасял зле със св. А., нанасял й психически и физически тормоз, вследствие на което тя се изнесла от общото им жилище и заедно с детето им се пренесли в дома, където живеели роднините й в с. Владая, ул. „*******На 29.10.2016 г. Ю.П.помолил св. И.Ю.Г.да се свърже с подс. П.В. и да вземе от него 300,00 (триста) лева, за да му ги предаде. Св. Г. и подс.

В. се уговорили да се срещнат в центъра на с. Владая, пред магазина на спирката на автобуса. Около 13:50 ч. двамата се видели и започнали да обсъждат къде да отидат, за да си поговорят. В този момент при тях спрял лек автомобил, управляван от св. Д.А.. Без да слиза от автомобила, тя попитала подсъдимия дали иска да види детето си и тъй като не го бил виждал от около месец и половина и му било домъчняло, подс. В. се съгласил, въпреки че бил наясно за издадената срещу него заповед за незабавна защита от 24.08.2016 г., постановена по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, със забрана да доближава св. А. и домът й на разстояние не по-малко от 200 (двеста) метра. Подсъдимият предложил на св. Г. да отидат заедно с автомобила, който управлявал, да види сина си. Г. се съгласил и се отправили към дома на роднините на А. ***. Тя шофирала отпред с автомобила си, а подсъдимият – след нея. Когато пристигнали пред портата на двора на къщата, св. А. спряла, подс. В. спрял зад нея, слязъл и се насочил към нейния автомобил. Когато стигнал видял, че А. е затворила прозорците и е заключила вратите на автомобила, поставила е мобилния си телефон на волана и набирала телефон 112. Подс. В. се ядосал, защото според него тя го провокирала, като го поставяла в ситуация да нарушава забраната си да я приближава. Подсъдимият замахнал с юмрук и счупил стъклото на шофьорската врата, като стъклата се посипали по тялото, лицето и дрехите на св. А.. Тя започнала да вика и плаче, оставила мобилния си телефон на седалката до нея (предна дясна) и покрила с ръце лицето си. Тогава подс. В. започнал да нанася удари с ръка по главата и лицето на св. А.. В този момент бащата на св. А. – св. В.Д. А., се намирал на балкона на къщата, който бил на втория етаж, и имал видимост към улицата пред къщата. Той видял действията на подсъдимия и веднага се насочил навън, за да защити дъщеря си, като по пътя взел пластмасова тръба. Когато излязъл навън, подсъдимият вече се бил качил в автомобила, който управлявал, казал на св. А. да не се занимава с него и си тръгнал. Св. В.А. се приближил до дъщеря си – св. А., и видял, че тя била много разстроена и с наранявания.

По същото време на улицата се показал и св. П. А.Г., който живеел в съседната къща. Той чул спирането на автомобилите, както и шума от чупенето на стъклото и видял разстроената и с наранявания св. А..

Полицейският патрул по подадения сигнал се бавел и затова св. А. предложил на дъщеря си да отидат до 06 РУ – СДВР и да подадат жалба срещу подсъдимия. Заедно с тях отишъл и св. П.Г..

След като си тръгнали от мястото на инцидента, подс. В. се извинил на св. Г., който бил притеснен и му било неудобно от това, което видял. Дал му сумата от 300,00 (триста) лева и свидетелят си тръгнал. След това подсъдимият се качил при приятелите си в местност над селото, където чичото на св. А. – св. Р. Д. А., гледал животни. Там се били събрали заедно със св. Д.С.Н.още преди срещата на В. с Г., за която за да отиде взел джипа на Н..

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че при Д.В.А. са констатирани травматични увреждания, които са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че Д.А. е психично здрава и при нея е налице психична годност за даване на свидетелски показания, като психичното й състояние не се явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното производство.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия П.П.В.

(л. 229-230 от съд. д.) и показанията на свидетелите Д.В.А. (л. 76-78 от съд. д.), В.Д. А. (л. 81-82 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2., пр. последно от НПК – л. 8, стр.

2, ред 9 от долу нагоре, едно изречение от ДП), П. А.Г. (л. 82 от съд. д.), Р. Д.

А. (л. 83 от съд. д.), Д.С.Н.(л. 143-144 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от

НПК – л. 10 от ДП) и И.Ю.Г.(л. 227-228 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 4-5 от ДП), заповед за незабавна защита от 24.08.2016 г., постановена по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 11 от ДП), удостоверение от Фондация „Асоциация Анимус“ с изх. № К-211/25.10.2016 г. (л. 12-13 от ДП), протокол за освидетелстване (оглед на лице) (л. 17-18 от ДП); писмо от Дирекция „Национална система 112“ гр. София (л. 99 от съд. д.), дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) на 06 РУ – СДВР (л.

105-107 от съд. д.), доклад за проверени лица и превозни средства (л. 108-111 от съд. д.), протокол за предупреждение (л. 114 от съд. д.), решение от 16.10.2013 г., постановено по гр. д. № 3318/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 82-ри състав (л. 128-129 от съд. д.), заповед за незабавна защита от 28.02.2013 г., постановена гр. д. № 3318/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 82-ри състав (л. 130 от съд. д.), заповед за незабавна защита от 24.08.2016 г., постановено по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 133-134 от съд. д.), решение от 05.05.2017 г., постановено по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 135-138 от съд. д.), справки от Служба по вписванията – София (л. 223-224 от съд. д.) и удостоверение за раждане (л. 225 от съд. д.); веществени доказателства: 1 бр. CD диск от РЦ 112 София (л. 98 от съд. д.); способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 25-30 от ДП) и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 46-51 от ДП).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия от 06.02.2019 г., дадени по време на съдебното следствие, като настоящата инстанция при самостоятелен и внимателен анализ счете, че същите са логични, последователни и кореспондират с показания на свидетелите Р. А.,Д.Н., П.Г.,И.Г. и частично с показанията на свидетелите Д.А. и В.А.. Обосновано са кредитирани изцяло и показанията на св.Г., Р. А., Н. и Г. като последователни, логични и незаинтересовани. Правилна е преценката и по отношение на частичното кредитиране на показанията на св. Д.А. и В.А., като съображенията на първия съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, с оглед на което не следва да се изменят или допълват.

След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателства не съдържат противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

В хода на въззивното производство страните не са събрани нови доказателства, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.