Решение № 1680 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1680 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330115236 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата М. Д. В., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „*****“ бл. № ****, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми, получени без правно основание по договор за кредит № **************/ 25.11.2019 г., обективирани в глава VI и предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги, както следва: сумата от 112, 50 лева- за допълнителна услуга ФАСТ и сумата от 337, 50 лева- за допълнителна услуга ФЛЕКСИ, като противоречащи на принципа на добрите нрави и заобикалящи изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ***********/ 25.11.2019 г., по силата на който на лицето бил предоставен заем в размер на 3 000 лева, при фиксиран ГЛП- 41 % и ГПР- 48, 85 %, за срок от 24 месеца. Съгласно глава V от договора на клиента се предоставила услугата ФАСТ- право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и ФЛЕКСИ- право на промяна на погасителния план, за която според глава VI се предвиждало възнаграждение за първата услуга от 900 лева и за втората услуга от 2 700 лева. Кредитът бил усвоен, но тези такси не се дължали. За да заобиколят 1 изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика за поставяне на кандидатстващите за кредит лица изискванията, на които не могат да отговарятпоръчителство при неизпълними условия или банкова гаранция. При неизпълнение се предвиждали санкции- заплащането на неустойки или такси за услуги. Така небанковите финансови институции си осигурявали допълнителна печалба, която била калкулирана във възнаградителната лихва. При преценката за действителността на таксата следвало да се вземе предвид принципът на справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Възнаграждението за допълнителните услуги било в размер над стойността на отпуснатия кредит. Това било източник на допълнителна печалба, като таксата не зависела от вредите от неизпълнението. Тя се кумулирала към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което пък влизало в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави.

Възнаграждението за закупената услуга било в нарушение на изискването за добросъвестност и представлявало допълнителна печалба за кредитора в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Печалбата и разходите на търговеца трябвало да са включени във фиксирания лихвен процент, чийто стойности обаче не отговаряли на действителните параметри по договора. Предявява се иск за признаване на установено, че клаузите за тези допълнителни услуги са недействителни. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява не се представлява, но пълномощникът й в писмена молба поддържа иска. В съдебно заседание страната също не се представлява, но пълномощникът й взема писмени становища по спора.

С допълнителна молба ищецът моли за изменение на предявените искове- от установителен, в осъдителни, като се претендира връщане на следните суми, получени без основание по закупените допълнителни услуги: сумата от 112, 50 лева- за услугата „Фаст“ и сумата от 337, 50 лева- за услугата „Флекси“.

С допълнителна молба ответникът признава плащането от страна на ищеца на горните суми. Прави обаче възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите. Плащанията били извършени на 21.01.2020 г., а делото било образувано на 20.10.2025 г., без давността да е спирала или да е прекъсвана. Моли за отхвърляне на иска.

Моли да не се възлагат разноски на ответника на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ************/ 25.11.2019 г., при следните условия: сума- 3 000 лева, срок- 24 месеца, ГПР48, 85 %, ГЛП- 41 %, обща сума по кредита- 4 370, 89 лева, възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“- 900 лева и „Флекси“- 2 700 лева.

2

Като писмени доказателства са представени договор за паричен заем, погасителен план към него и общите условия по кредита, декларации.

Представено е и извлечение по сметка към договора за кредит, според което са извършени три плащания, както следва: на 30.12.2019 г.- 332, 14 лева, на 15.01.2020 г.- 332, 14 лева и на 15.01.2020 г.- 2 935 лева, като дългът е бил погасен.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В чл. 15.1. от ОУ е записано, че всеки клиент, който е закупил допълнителната услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит, преди останалите, които не са закупили тази услуга, в рамките на 1 час от постъпване на искането. Изрично е посочено, че услугата се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че клаузата не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Макар и оформена като „допълнителна услуга“ по договора, със самостоятелен характер, която не е задължителна, тази услуга по естеството си е свързана с усвояването и управлението на кредита. Правото на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по 3 своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- побързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, побързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което обаче е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че по делото ответникът не доказва, че именно в рамките на фиксирания един час от постъпване на искането финансовата институция е разгледала заявката на ищеца и е дала становище, т.е. не се установяват предпоставките за начисляване на подобна такса.

Клаузата „Флекси“ предвижда за възможност за промяна на погасителния план, като и за нея изрично е посочено, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. И тук важи казаното по- горе за това, че не могат да се плащат такси за услуги, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т.н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение в такъв висок размер. По този начин пак се плаща за права, които потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.

Предвид горните съображения, възнаграждението за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, което реално е такса по кредита предвид естеството си и представлява допълнително плащане, следва да бъде включена в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тази сума към високия лихвен процент ще оскъпи кредита с много и така ще се надвиши 4 значително границата от около 50 %, при посочен ГПР от 48, 85 %. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.

Видно от представената от кредитора справка за плащанията по договора, неоспорена от ищеца и съдържаща неизгодни за страната обстоятелства, потребителят е заплатил общо по договора сумата от 3 835, 71 лева, или над главницата са заплатени 835, 71 лева, които принципно подлежат на връщане на връщане. При недействителност на кредита (каквато се установява тук) според чл. 23 от ЗПК, не се дължи нищо повече от полученото. Доколкото обаче винаги се дължи връщане на главницата от страна на длъжника, която я е получил, а пък кредиторът от своя страна дължи връщане на платеното извън тази главница, то длъжникът ще дължи разликата между получено и платено.