Решение № 2697 от 11.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2697 гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100500985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

Настоящото производство се развива след отмяна на решение № 2770/ 04.05.2020г. по в.гр. дело № 6858 по описа за 2019г. по описа на Софийския градски съд от Върховния касационен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

С решение № 39713 от 30.07.2018г., постановено по гр.д. № 33533/2016г. на СРС, 67 състав, е допусната делба между Ц. К. И., Р. К. И., Т. И. Ц., Л. К. Ц. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в гр. София, ул. ******* партер, със застроена площ 73,16 кв.м., при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от тях.

Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Т. И. Ц., Л. К. Ц., в която са релевирани доводи за нарушение на материалния закон. В жалбата са наведени доводи, че неправилно първоинстанционният съд не се е произнесъл относно направеното възражение от Л. К. Ц. за придобиване на имота по давност. В тази връзка са наведени доводи, че на 01.01.2003г. общият наследодател е предал владението на имота именно на Л. Ц. и в уверил същата, че имота е неин. От този момент отв. Л. Ц. се е афиширала като собственик на целия имот и е владяла същия явно и необезпокоявано. В тази връзка жалбоподателят излага съображения, че е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, изключващо 1 владението на останалите наследници, каквото се явява уговорката между наследодателя и един от наследниците по закон, поради което е достатъчно да се установи факта на упражняване на фактическа власт. С оглед развитите съображения е изразено несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в случая Л. Ц. се явява владелец на своите части и държател на тези на останалите наследници. В жалбата се релевират доводи, че в първоинстанционното производство не е установено по категоричен начин авторството на подписите на ищците върху положените пълномощни. С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на предявения иск за делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. К. И.. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в цялост. Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за неоснователност и немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. К. И..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищците извеждат субективните си права при твърдения, че между страните е възникнала съсобственост по силата на наследствено правоприемство самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в гр. София, ул. ******* партер, и невъзможност същите да се поделят доброволно.

Не се спори между страните, че наследодателят на страните К. И., действащ като ЕТ “Т.Е.- К. И.” е придобил предприятието на СД “И.- И.- Е. 2000”, в чийто права се включва и правото на собственост върху процесния имот.

С решение № 3/ 28.04.2006г. на СГС, ФО, е постановено да се впише в търговския регистър заличаването на едноличен търговец с фирма “Т.- К. И.”. Настоящият съдебен състав намира, че тъй като Търговският закон урежда положението на едноличните търговци като физически лица с търговско качество (вкл. съгласно заглавието на глава осма ТЗ- "физическо лице- търговец"), с прекратяването на това качество по реда на заличаване в търговския регистър (чл. 60а ТЗ) не се прекратява правосубектността на физическото лице.

При заличаване на едноличния търговец правата, включени в предприятието са преминали към патримониума на физическото лице, което е било регистрирано като търговец, К. И..

Между страните не е спорно и, че К. Ц. И. е починал на 09.07.2006г. и е оставил наследници по закон съпруга си Т. И. Ц. и низходящите си от първа степен Ц. К. И., Р. К. И. и Л. К. Ц..

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.

От представения договори за наем се установява, че на 04.03.2003г. Т. Ц. сключила договор за наем, с предмет процесния имот, за срок 3 години. На 09.07.2006г. същата е сключила договор за наем за срок 2 години, а на 25.01.2014г.- договор за наем със срок 2 2 години, на 25.01.2016г.- договор за наем със срок 2 години.

По отношение на процесния имот е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Т. И. Ц., като в декларацията са посочени всички наследници, а именно Р. К. И., Ц. К. И. и Л. К. Ц..

Относно упражняването на фактическа власт върху имота пред първоинстанционния и въззивния съд са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания.

От показанията на свидетелката св. Р.Д. се установява, че същата е в близки отношения с ответниците и наследодателя на страните. Според свидетелката, последният нямал силна връзка със синовете си. От показанията ѝ се установява още, че през 2003г. същата видяла ответниците да ремонтират магазина и същите ѝ обяснили, че те са негови собственици. От показанията ѝ се установява още, че К. Ц. ѝ казал, че не желае да се занимава повече с магазина, затова го оставил на ответниците и им дал ключа от него. На празненството по случай 70- годишнината и на панихидата по повод 40 дни от смъртта на К. И. присъствал ищецът Ц. И.. Когато узнал за решението на баща си, той заявил, че знае, че магазинът е на Л. Ц. и няма претенции към имуществото, придобито по време на втория брак на баща му.

От показанията на св. К.П. се установява, че същата е съсед на ответниците.

Свидетелката твърди, че била свидетел как на Коледа през 2002г. К. И. заявил, че не желае да бъде ангажиран повече с магазина, затова го оставя на ответниците, като им дал ключа.

След това ответниците сменили ключалката на магазина, сключили договор за наем на обекта и направили ремонт на същия. К. не спирал да се хвали какъв ремонт са направили съпругата му и дъщеря му, и казвал, че даже синовете му знаели за това. На погребението на съпруга на сестрата на К. Ц. присъствал ищецът Р. Ц., който казал на баща си, че не се интересува от магазина, нито от К. Ц. като баща. Свидетелката твърди, че ищецът Р. И. не присъствал на погребението на баща си. Тогава ищецът Ц. И. казал на ответницата Л. Ц., че с брат му знаят че този магазин е нейн и майка ѝ, и никога няма да посегнат на нещо, което е нейно. Същата твърди, че била свидетел как през 2010г. ищецът Р. И. потърсил по телефона на ответницата Л. Ц. и ѝ казал, че трябва да се видят, защото му дължи жълти стотинки от наследството на баща им. Последната отговорила, че той знае че магазинът е неин и затова няма да му даде нищо.

От показанията на св. С. И.а, съпруга на ищеца Ц. И. се установява, че същата присъствала на погребението на К. И. и на панихидата по повод една година от смъртта му.

Свидетелката уточнява, че на погребението присъствала за малко, а ищецът Ц. И.- на цялото погребение. Свидетелката твърди, че на панихидата по повод една година от смъртта на К.

Ц. не водили разговор за магазина. От показанията на свидетелката се установява още, че пред нея ищецът Ц. И. изразил претенции към магазина и не е заявявал че има намерение да се откаже от наследството си от баща му. Свидетелката твърди, че пред нея К. И. не е заявявал, че предоставя магазина на ответниците. Същата уточнява, че ищецът Ц. И. ѝ споделил, че ответниците му казали, че притежава ⅛ ид.ч. от имота и му предложили да получава част от наема, съответна на дела му в имота. Предложили му и да получи в дял автомобил, който бил част от наследството на К. И., но той отказал. Според свидетелката 3 ищецът Ц. И. опитал да се свърже с ответниците по телефон, но те не отговаряли.

От показанията на св. И.П. се установява, че същият не знае ищецът Ц. И. да няма претенции към процесния магазин. Напротив, последният му споделил, че иска да разговаря с ответниците за наследството от К. И.. На въпрос на свидетеля, какво става с магазина, заявил, че мисли как да се срещне с другите наследници. не знае да е получил наем.

Във въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания.

От показанията на св. А.С. се установява, че същата познава ответницата Л. Ц. от детските им години, като и към момента все още поддържат много близки отношения. През 2003г., на Новогодишните празници, ответницата Л. Ц. ѝ споделила, че баща ѝ ѝ оставил магазина, да бъде изцяло за нея, тя да се занимава. Последната била притеснена, защото магазинът се нуждаел от основен ремонт, тъй като бил стар общински магазин. След известно време последният бил ремонтиран. Свидетелката твърди, че за последно видяла К.

Ц. на именния му ден в същата година, в която починал. Тогава той споделил, че е оставил магазина на ответницата Л. Ц., тя да се занимава с него, като той не се интересува повече от магазина. Свободен достъп до този обект имаше единствено ответницата Л. Ц..

Свидетелката твърди, че наемната цена за магазина се получавала от ответницата Л. К..

Винаги се е споменавало, че този имот остава единствено и само за Л. Ц..

От показанията на св. Д.П. се установява, че познава К. Ц. от 2001г.. Същата уточнява, че той бил приятел на съпруга ѝ. От показанията на свидетелката се установява, че К. И. казал, че решил решил да остави магазина на ответницата Л. Ц. и ѝ предал ключа.

Ответницата Л. Ц. третирала имотът като свой и К. И. бил съгласен с това положение.

Според свидетелката, същата била останала с впечатление, че ищците знаят за това негово решение, за тази негова воля и че нямат претенции.

От показанията на св. В.С. се установява, че същият е братовчед на ищците и ответницата Л. Ц., като неговата майка е сестра на К. Ц.. Свидетелят твърди, че знае, че К.

Ц. закупил магазин и му направи основен ремонт. Този ремонтът бил направен при закупуването на магазина, като не знае дали е правен ремонт след това. Свидетелят сочи, че в магазина работили и ищците, но не си спомня кога. Свидетелят твърди, че отношенията между К. И. и ищците били като на родител и синовете му. Същият уточнява, че не му е известно през 2003г. К. И. да се е отказвал от собствеността или от управлението на магазина. От показанията на свидетеля се установява, че К. И. отдал магазина под наем около 3 - 5 години преди смъртта му. Същият споделил, че получава наем за магазина.

Според свидетеля К. И. не е заявявал, че желае магазинът да остане само за едно от децата му. Свидетелят сочи, че бил в много близки отношения с К. И. и общувал с него до смъртта му. Същият уточнява, че често се срещал с К. И. в жилището му и в магазина, без да се срещат по празници. С ответницата Л. Ц. не общували след смъртта на К. И., а преди товабили в добри отношения.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да се даде вяра на показанията на св. Д., св.

4

П., св. С. и св. П.. Същите са последователни, логични, кореспондират помежду си по отношение на правнорелевантните факти. На следващо място, свидетелите са възприели непосредствено правнорелевантните факти, възприели са вярно същите и са способни да ги възпроизведат добросъвестно при даване на показания пред съда. Преценени с оглед всички останали доказателства, на основание чл. 172 ГПК, показанията на св. И.а и св.

Средев не следва да бъдат кредитирани. Същите противоречат на показанията на св. Д., св.

П., св. С. и св. П., които съдът кредитира. Показанията на св. Петров не са конкретни, отделно от изложеното, същите противоречат на тези свидетелски показания, които съдът кредитира.