Решение № 6156 от 14.06.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6156

Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20237050701720 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/

Образувано е по жалбите на Ц. В. Ш., чрез адв. Е. Е., ВАК и адв. П. Г., ВАК срещу ЗАПОВЕД № КС-225А-17/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор *** /стари идентификатори №№ *** и ***/, изграден в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна и предвид присъединяването към производството по настоящото дело на производството по адм.д. № 1721/2023г. срещу ЗАПОВЕД № КС-225А-18/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “постройка – допълващо застрояване“, със стар кадастрален идентификатор *** без настоящ кадастрален идентификатор, изграден в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“.

Жалбоподателката, чрез процесуалните си представители оспорва заповедите. Сочи, че са незаконосъобразни по причина, че са ненадлежно адресирани. Твърди, че процесната сграда е построена преди закупуването й, а на 27.03.2023г. собствеността е прехвърлена от нея на друго лице, поради което тя не се явява нито извършител, нито собственик към момента на издаване на заповедта. Релевира възражение, че заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна е с неясен предмет, поради разминаване на описанието на строежа в оспорваната заповед с фактическото положение на място.

Оспорват се фактическите констатации, посочени в заповедта за премахване, относно параметрите на одобрения ПУП-ПРЗ за имота, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008г., като се твърди, че в ОУП и в ПУП те са различни. Сочи се, че административният орган не е положил достатъчно усилия да установи, градоустройствените показатели за зоната и за имота. Жалбоподателката счита, че имота не попада в зона „А“, съгласно чл. 10 от ЗУЧК, а дори и да попада, строителството на обекти, извън територията на морските плажове е разрешено, при спазване на законовите нормативи. Твърди, че обстоятелството, че имота попада в обхвата на защитена зона по програма „Натура 2000“ няма отношение към законосъобразността на извършеното строителство.

В жалбата се излагат и възражения за липса на фактически основания, относно момента на построяване на процесната сграда, поради което не е възможно да се извърши преценка дали строежа е извършен преди налагането на строителната забрана със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС или след това. Счита, че липсата на дата на извършване на строежа е от съществено значение за преценката на приложимите към него момент строителни правила и норми, както и към действащия към него момент ПУП, с оглед преценката за търпимост на строежа и възможността за узаконяването му. Счита, че административния орган неправилно не е приел и не зачита издаденото удостоверение за търпимост № АУ101561ВН_001ВН/18.10.2022г. издадено от Главен архитект на Община Варна.

Изложени са доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК, намеса в правото на оспорващия по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС за неприкосновеност на жилището и допустимостта на намесата и „необходимостта“ на намесата спрямо преследваната законна цел.

В открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Моли за уважаването  и за присъждане на сторените по делото разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК. Депозирани са писмени бележки.

Допълнително в жалбата подадена от Ц. Ш., чрез адв. Е. Е. и адв. П. Г. срещу Заповед №КС-225А-18 от 12.06.2023 г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, за противоречие на заповедта с материално-правните разпоредби и за несъответствие с целта на закона. Сочи се, че при изграждане на процесната постройка са били спазени изискванията на чл.10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК. Твърди, че отразеното в заповедта ограничение, че имота попада в обхвата на защитена зона по програма „Натура 2000“, няма отношение към законността на строителството. Пояснено е, че програмата е насочена към опазване на определени растителни и животински видове, а не към забрана на строителството, като се позовава на справка от сайта на програмата, според която липсват забрани за строителство за процесния имот. Наведени са доводи, че липсата на яснота в оспорената заповед кога е изградена постройката води до съществено нарушение на формата на акта. Допълнително са изложени съображения, че с оспорената заповед е нарушен принципа на чл.6, ал.5 от АПК. Сочи се, че премахването на процесния строеж, представлява намеса в правото на оспорващия по чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧ – неприкосновеността на жилището. Намира, че премахването на процесния строеж се явява непропорционална принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел. Твърди се, че северната стена на постройката е свързана конструктивно с южната стена на сградата от основното застрояване по такъв начин, че практически е невъзможно постройката да бъде премахната без това да доведе до частично разрушаване и на основната сграда. Допълва, че за основната сграда е издадено Удостоверение за търпим строеж № АУ101561ВН_001ВН/18.10.2022г. издадено от Главен архитект на Община Варна. Претендира се отмяна на заповедта на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Претендирано е присъждане на съдебни разноски. Депозирани са писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата.

Ответникът, чрез ст. юрисконсулт М. Д. в открито съдебно заседание оспорва жалбата. В придружително писмо с.д.№3795/15.03.2024 г. към административната преписка оспорва жалбата, като излага съображения, че същата е издадена от компетентен орган, който със Заповед №2556/11.08.2021 г. на Кмета на Община варна е делегирал правомощия на кметовете на райони. В подкрепа на своите твърдения се позовава на чл. 223, ал. 1 от ЗУТ, като уточнява, че делегирането на права е било предизвикано, поради ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна. С придружително писмо с.д. №3798/15.03.2024 г., процесуалният представител на ответника представя доказателства от които се установява, че имот с идентификатор №*** е с начин на трайно предназначение „горска територия“, което предназначение не е било променяно до издаване на оспорената заповед. Навежда доводи, че имота е бил вписан с посоченото предназначение в горските карти, горскостопанските планове и лесоустройствените проекти на Регионална дирекция по горите – Варна. Сочи, че за процесния имот не е изпълнена процедурата по Глава трета, раздел V от ЗГ. Представя доказателства, според които по подадените заявления за издаване на актове за узаконяване не са били издадени такива за изградените строежи в процесния имот. По съществото на спора е изразено становище, че не са представени разрешение за строеж и одобрени строителни книжа и документи за законност на сграда с пристройка и пристройка с допълващо застрояване. Сочи, че жалбоподателката е посочена в оспорената заповед като възложител на строежите, тъй като съгласно чл. 161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, в който е изпълнен строежа. Пояснява, че жалбоподателката се е разпоредила само със сградата в процесния имот, като е запазила собствеността си върху идеалните части от имота, поради което има качеството на възложител на същите. Позовава се на НП №160/04.04.2003 г., според което строежите в имота са изпълнени през м. април 2001 г., което е влязло в законна сила. Предвид, че постройките са били изградени м. април 2001 г. то ответника приема, че не са търпими по реда на ЗУТ. Навежда доводи, че не са представени доказателства за канализационни отклонения, строителни книжа и документи за пречиствателна станция за отпадни води в имота. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Н. К. К., чрез адв. В. В. оспорва заповедта като незаконосъобразна.

Заинтересованите страни – Ц. Н. М. и Й. Р. З., чрез адв. Е. Е. и адв. П. Г., с интереси идентични с тези на жалбоподателката в о.с.з. проведено на 15.11.2023г., оспорват заповедта като незаконосъобразна.

Заинтересованата страна – М. М. К. не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на проверка в настоящото производство са: заповед № КС-225А-17 от 12.06.2023г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор ***, /стари кадастрални идентификатори №№*** и ***/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор №***, по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“ и заповед № КС-225А-18 от 12.06.2023г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „постройка – допълващо застрояване“, със стар кадастрален идентификатор ***, без настоящ кадастрален идентификатор, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор №***, по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, съгласно Определение №1609/16.02.2024 г. по адм. д. №1721/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което производството е присъединено към адм. д. №1720/2023 г. за съвместно разглеждане.

1.Факти по Заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна

Със Заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна е наредил на Ц. В. Ш. да премахне незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор *** /стари идентификатори №№ *** и ***/, изграден в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна. За да издаде оспорената заповед Кметът на район Аспарухово при Община Варна е констатирал, че от РДНСК-Варна е препратен по компетентност /л. 48 от адм. преписка/ в район „Аспарухово“ – Община Варна сигнал рег. №СИГ22002954АС/07.06.2022 г. /л. 24-25 от адм. преписка/ от И. П. Л. относно незаконно строителство на вилна сграда на два етажа с идентификатор №№ ***, *** и ***. Сигналът е препратен и до Регионална дирекция по горите – Варна, при Изпълнителна Агенция по горите, Министерство на земеделието за извършване на проверка. От директора на Регионална дирекция по горите е получен отговор с изх. № РДГ04-3926-15.07.2022г. /л. 46 от адм. преписка/, съгласно който при извършената проверка по документи и на място, по данни от действащия горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна – горски карти и таксационни описания и от кадастрално-административната информационна система на АГКК се установява, че имотът е горска територия, попада в отдел 315, част от подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горски дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст около 50 години, със специални функции част от Защитена зона „Натура 2000“. Поземленият имот е с трайно предназначение „горска“ и трябва да се стопанисва съгласно Закона за горите. При проверката е изискано становище и от ОС „Земеделие“ Варна, съгласно което /л. 42 от адм. преписка/ поземлен имот с идентификатор № ***, който е идентичен с ПИ 072180 по КВС, е получен след делба на имот № 072145 и 072135. Собствеността е възстановена с Решение № 763 от 21.12.2000г. /л. 40-41 от адм. преписка/ на ПК Варна на наследниците на Г. С. П., като гори. Приложени са Решение № 763 от 21.12.2000г. на ПК Варна, Протокол за въвод 06.03.2001г. и скица № Ф00619/02.03.2001г. с начин на трайно ползване – залесена горска територия.