Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 10.02.2026, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Гражданско дело 1314/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
10.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
РУМЕНА ФОТИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Павликени, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело № 20254140101314 по описа за 2025 година

Настоящият състав на съда намира, че са налице изброените предпоставки, съответно следва да бъде постановено решение при признание на иска на осн. чл. 237 ГПК, доколкото с депозирания отговор ответникът е признал предявените искове. Същевременно не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, при които постановяване на решение при признание на иска не се допуска.

Колкото до претендираните разноски и доколкото настоящия спор се концентрира главно в това, настоящият състав на съда намира следното:

Предвид направеното възражение от ответника, че не е дал повод за завеждане на иска и с оглед признанието, отправеното му искане пред съда по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав на съда го намира за частично основателно и това е така поради следното:

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени следните претенции – за осъждане да заплати увеличена част върху трудово възнаграждение в общ размер на 1621,00 лв., както и лихва върху тази сума, в размер на 480,98 лв. за посочения в исковата молба период. Предявен е иск с правно основание чл. 177, ал. 2 КТ, за сумата от 123.47 лв. - увеличение на обезщетението за ползване на платен годишен отпуск от 13 дни, съединен и 1 иск с правно оснавние чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху тази сума в размер на 36,62 лв., иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 223, ал. 3 КТ за увеличение за сумите 1139,98 лв. и сумата от 3396,58 лв., съответно предявени са и искове за лихва за забава върху тези суми, в размер на 338,24 лв. – лихва за забава върху претендираното увеличение по чл. 224, ал. 1 КТ и 1007,82 лв. - претендирана лихва за забава върху увеличението върху - чл.

222, ал. 3 КТ.

С изключение на претендираната лихва върху увеличеното трудово възнаграждание, тоест иска с правно осн. чл. 128, ал. 2 КТ по отношение на всички останали вземания на ищцата, макар и да са лихвоносни, тъй като са парични ответникът изпада в забава след покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД. По делото действително са представени доказателства, че ищцата е поискала от ответника да преизчисли дължимите й трудови възнаграждения, на което е отказано. Искането за преизчисляване, макар и да е депозирано писмено, няма характер на покана, тъй като не съдържа никакви конкретни вземания и въпреки отказа на ответинка, то това не следва да се счете като обстоятелство, исключващо приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Естествено не така стои въпроса по отношение иска с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, за което вземане покана не е нужна. Доказателства по делото за отправена покана към ответника не са приложени, с изключение на заявлението от 14.11.23 г., което обаче съдът не цени като покана, тъй няма конкретизация на вземанията, предмет на настоящото исково производсво, още повече, че дори и да беше прието като покана в него не се съдържа искане за изплащане на сумата от 123,47 лв., или каква да е сума, представляваща обезщетение по реда на чл.

177, ал. 2 КТ. С оглед изложеното и по отношение на исковете за присъждане на обезщетение за забава, съдът намира, че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждането им. Общият размер на трите иска за лихва за забава възлиза на 706,95 евро или 1382,68 лв. При това положение, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано със сумата от 104.16 евро. Колкото до останалите възражения относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира същите за неоснователни, доколкото въпреки признанието на иска, което значително улеснява производството и не налага събиране на доказателства, то самото производство се отличава със съответната фактическа и правна сложност и макар и решено в едно съдебно заседание, без да събрани 2 допълнителни доказателства, ищецът е положил усилия да обоснове фактическата и правна рамка на твърденията в исковата молба, които твърдения не касаят типизирани дела, макар и тези дела в съдебния район на Районен съд - Павликени да не изобилстват за разлика от други съдебни райони. Претендираното възнаграждание с отчетената корекция не е явно прекомерно и съответства напълно на положения от адвоката труд.

Ето защо, съдът намира, че претедираното възнаграждание от адвоката в размер на 613,53 евро, с левова равностойност 1200,00 лв., следва да бъде коригирано със сумата от 104.16 евро и на адвоката, осъществил процесуално представителство на ощеца да бъде присъдена сума в размер на 509,39 евро.

Предвид горното и на основание чл. 237 ГПК съдът постанови следното решение при признание на иска:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Средно училище „***“ гр. С., адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от директора П. И. К. да заплати на М. П. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 828,80 евро (с левова равностойност 1621,00 лв.), представляваща увеличена част на основното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от 24.11.2025 г. до окончателното плащане и на осн. чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 245,92 евро (с левова равностойност 480,98 лв.) за периода 01.10.2023 г. - 23.11.2025 г.; на основание чл. 177, ал. 2 КТ сумата от 63,13 евро (с левова равностойност 123,47 лв.) – увеличение на обезщетението за ползван платен годишен отпуск от 13 дни, ведно със законната лихва от 24.11.2025 г. до окончателното плащане и на основание чл.

86 ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 18,72 евро (с левова равностойност 36,62 лв.) периода 01.10.2023 г. - 23.11.2025 г.; на основание чл.

224, ал. 1 КТ сумата от 582,86 евро (с левова равностойност 1139,98 лв.) – увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 24.11.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 172,94 евро (с левова равностойност 338,24 лв.) за периода 01.10.2023 г. - 23.11.2025 г.; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 1736,64 евро (с левова равностойност 3396,58 лв.) – 3 увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от 24.11.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 515,29 евро (с левова равностойност 1007,82 лв.) за периода 01.10.2023 г. - 23.11.2025 г.

ОСЪЖДА Средно училище „***“ гр. С., адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от директора П. И. К. да заплати на М. П. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. *** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 509.39 евро – възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА Средно училище „***“ гр. С., адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от директора П. И. К. да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд – Павликени сумата от 166,57 евро – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от днес пред ВТОС.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ Вярно с оригинала!

М. П.

4