Решение № 2 от 07.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК във вр. Чл.463, ал.2 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№10542/11.11.2024 г., подадена от В. С. С., против Решение №371/29.10.2024 г. по в.гр.д.№540/2024 г. на ПОС, с което е оставена без уважение подадената от В. С. С., в качеството на взискател, жалба вх.№12247/08.07.2024 г. против Разпределение от 05.07.2024 г., извършено по изпълнително дело №2024***0400038 на ЧСИ Г. С., с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие О - П. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че разноските по досъдебно производство са частно, а не публично държавно вземане, поради което Д. неправилно е конституирана служебно като присъединен по право взискател за това вземане, без да е постъпило изрично искане за това. Тъй като постановлението за присъединяване на взискател не подлежи на самостоятелно обжалване, пътят на защита за първоначалния взискател срещу неоснователно присъединен взискател е чрез обжалване на разпределението. Присъединеното вземане на Н не е лихвоносно, и неоснователно са начислени лихви върху него, като за доказване на това се представя извлечение от присъдата, от която е възникнало задължението. Вземанията на първоначалния взискател за разноски са привилегировани, и следва цялата постъпила сума от 944,97 лв. да бъде изплатена на първоначалния взискател. Вземането на О **** не се ползва с привилегии.

Дори да се изчислява съразмерно, пак цялата сума от 944,97 лв. следва да се изплати на първоначалния взискател. Поддържа се, че тъй като се оспорва вземането като неоснователно присъединено, не следва да бъде предявяван иск по чл.464 от ГПК. Счита, че няма пречка възражения за погасяване на вземанията по давност да се Нравят в съдебното 1 производство по обжалване на разпределението, макар в изпълнителното производство съдебният изпълнител да не може да се произнесе по тях. Настоява за изменяване на разпределението, като цялата сума от 944,97 лв. бъде изплатена на жалбоподателя, като първоначален взискател по изпълнителното дело.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни – длъжника В. С. Б., и присъединения взискател Т. - П, които в срока не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

На основание чл.269 от ГПК, при извършване на служебна проверка, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в производство, образувано по допустима жалба на процесуално легитимирана страна, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, и може да отмени разпределението, доколкото е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдебното производство е било образувано по жалба на В. С. С., като взискател по изп.д.№38/2024 г. на ЧСИ Г. С., с рег.№*** на КЧСИ, срещу разпределение, извършено на 05.07.2024 г. по изп.д.№38/2024 г. на ЧСИ Г. С., с рег.№*** на КЧСИ, с което е разпределена постъпила по делото сума в размер на 944,97 лв. между него, като първоначален взискател, и Н – ТД – Пловдив, като присъединен по право взискател.

Изпълнителното производство е било образувано пред Д - П, като изп.д.№10/2024 г., по молба на взискателя В. С. С. от 16.01.2024 г., с която е поискал да бъде събрана от длъжника В. С. Б. сумата от 1747,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по гр.д.№2808/2023 г. на РС – Пазарджик. С постановлението от 16.01.2024 г., с което е образувано изпълнителното дело, е изискана от ТД на Н справка по чл.191, ал.1 и ал.2 от ДОПК за размера на публичните задължения на длъжника и от какво произтичат те, с оглед спазване на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, както и погасените по давност задължения, и наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива /на л.8 от приложеното изп.д.№10/2024 г./. В отговор на искането е постъпило Удостоверение вх.

№394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Н – ТД - Пловдив /на л.17 от изп.д./, с което съдебният изпълнител е уведомен, че към 26.01.2024 г. длъжникът В. С. Б. има задължение към Д. в размер на 5 170,28 лв. главница, за събирането на което е образувано изпълнително дело №221138078/2022 г., като в удостоверението не е посочено от какво произтича задължението, нито е посочено дали то е лихвоносно. С Постановление на ДСИ от 30.01.2024 г. по изп.д.№10/2024 г. Д. е присъединена като взискател за посочената в удостоверението сума в размер на 5 170,28 лв.

2 главница. С Молба вх.№421/30.01.2024 г. /на л.26 от изп.д.№10/24 г./ взискателят В. С. С. е поискал ДСИ да изиска от Н информация от какво произтичат задълженията, отразени в удостоверението, дали няма погасени по давност задължения, и да даде разбивка на задълженията. Съдебният изпълнител е уважил молбата и е изискал от Н тази информация.

С писмо вх.№749/14.02.2024 г. /на л.38/ е постъпила Справка за общите задължения на В. С.

Б. към 09.02.2024 г., от която е видно, че задълженията по изп.д.№221138078/2022 г. по описа на публичен изпълнител Камен Кутманов, са за разноски, съгласно издаден от Окръжен съд - Пловдив изпълнителен лист от 13.03.2017 г. по НОХД №1648/2016 г., в общ размер към 09.02.2024 г. от 5186,36 лв., в това число остатък от главница в размер на 2997,22 лв. и остатък от лихва 2189,14 лв. С Молба вх.№853/19.02.2024 г. /на л.41/ първоначалният взискател В. С. С. е Нравил възражение, че вземането на Д., описано в удостоверението, е за присъдени разноски по досъдебното производство, като вземането за разноски не е лихвоносно, видно от влязлата в сила присъда. Също така е Нравено възражение, че вземането за разноски за досъдебното производство е частно държавно вземане, а не публично такова. От приложения препис от Присъда №83/08.09.2016 г. по НОХД №1648/2016 г. се установява, че вземането в полза на Д., присъдено по сметка на ОД а МВР – Пловдив е за Нравени разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2997,22 лв., и не е лихвоносно. С молба от 06.03.2024 г. взискателят В. С. С. е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ С. за продължаване на действията по изпълнението. При ЧСИ С. делото е образувано като изп.д.№2024***0400038. Същият е изискал от Н удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, и по делото е постъпило удостоверение вх.№04123/07.03.2024 г. /на л.15 от изп.д.№38/24 г./, в което е посочено, че длъжникът В. С. Б. има задължения към Д. в размер на 5217,36 лв. по изп.д.

№221138078/2022 г. В отговор на искане от ЧСИ, от ОС – Пловдив е постъпило писмо вх.№ 07222/08.04.2024 г. /на л.84 от изп.д.№38/24 г./, от което е видно, че по НОХД №1648/2016 г. на 13.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист срещу В. С. Б., за сумата 2 997,22 лв., в полза на Д., по сметка на О - П. На 23.04.2024 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху вземането на длъжника, присъдено с Решение №439/09.03.2023 г. по адм.д.№2900/2022 г. по описа на Адм.С-Пловдив, което длъжника има към Г при М. На 25.06.2024 г., в следствие на наложения запор, по изпълнителното дело е постъпила сумата от 944,97 лв. На 26.06.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил Уведомление по чл.191, ал.3 от ГПК до Т. - П, с което е уведомил Т. - П за образуваното пред него изпълнително дело №38/2024 г. срещу длъжника В. С. Б., като е дал 14-дневен срок от получаване на уведомлението на основание чл.191, ал.4 от ГПК да бъде изпратено уведомление, от което да е видно има ли започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника по делото, техния размер и вида на обезпеченията.

Същевременно, на същата дата е насрочено разпределение на постъпилата сума на 05.07.2024 г., за което са били редовно уведомени първоначалния взискател, присъединения взискател и длъжникът. В деня на извършване на разпределението, с вх.№12102/05.07.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило изисканото Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК за размера на задълженията на длъжника В. С. Б. към 04.07.2024 г. /на л.65/, от което е 3 видно, че актуалният размер на задълженията на този длъжник към Д. е 719,67 лв., представляващи главница, по изпълнително дело №221138078/2022 г. Това уведомление не е взето предвид при извършване на разпределението, а разпределението е извършено съобразно предходното Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, с вх.№04123/07.03.2024 г.

/на л.15 от изп.д.№38/2024 г./, съгласно което вземането на Д. е посочено в размер на 5217,36 лв., без да са посочени основанието и компонентите на това вземане, а същото е индивидуализирано само чрез указване на номера на изпълнителното дело, по което същото се събира, а именно – изп.д.№221138078/2022 г.

В постъпилите мотиви на ЧСИ по чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна, като сумата от 944,97 лв. е разпределена съгласно изискванията на закона, както следва:

315,36 лв. от нея са разпределени в полза на ЧСИ, за обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, неплатени от взискателя и ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД;

108,00 лв. са разпределени в полза на първоначалния взискател за авансово платени от него такси и разноски по ТТРЗЧСИ, ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД;

14,36 лв. са разпределени в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, ползваща се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, начислена върху сумата 133,27 лв., разпределена в полза на взискателя В. С. С.;

34,19 лв. са разпределени в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, начислена върху сумата 339,89 лв., разпределена в полза на взискателя Т. - П;

Остатъкът от постъпилата сума, в размер на 473,16 лв., е разпределен за съразмерно погасяване на вземанията на първоначалния взискател В. С. С., които са изчислени към датата на разпределението в общ размер от 2044,49 лв. /в т.ч. главница 1747 лв., лихва за периода от 31.07.2023 г. до 05.07.2024 г. в размер на 222,49 лв., присъдени разноски по ИЛ в размер на 70 лв. и Нравени разноски за издаване на изпълнителния лист в размер на 5 лв./, и за погасяване на вземанията на присъединения служебно взискател Т. - П, установени съгласно Удостоверение от Н в размер на 5217,36 лв., които не са нито с данъчен, нито с осигурителен произход, поради което са приети от ЧСИ за хирографарни. Сумата 473,16 лв. е разпределена между взискателите пропорционално на общия размер на приетите за събиране вземания: 2044,49 / 7261,85 части, изчислени в размер на сумата от 133,27 лв. – в полза на взискателя В. С. С., и 5217,36 / 7261,85 части, изчислени в размер на сумата 339,89 лв. – в полза на взискателя Т. - П. По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на Н съдебният изпълнител сочи, че длъжникът не се е позовал на изтекла давност по отношение на вземанията на Н, а и съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по такова възражение.

При така установените по делото обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

4

При започване на изпълнението, с постановлението за образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е изискал от Н справка по чл.191, ал.1 и ал.2 от ДОПК.

В отговор по делото е постъпило Удостоверение вх.№394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки /на л.17 от и.д./, в което е посочено, че длъжникът В.