Определение № 25917 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25917 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. О. Ж. срещу определение 1238/24.10.2025 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което се отказва вписване на исковата молба, депозирана в СВ с вх. № 92192/24.10.2025г.

Жалбоподателят посочва, че представената за вписване искова молба подлежи на вписване, тъй като не е необходимо представяне на данъчна оценка в оригинал, а адвокатското пълномощното е било представено в оригинал, като законът не изисква нотариално заверен препис. Моли да бъде отменено постановеното определение, а преписката – върната за вписване.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че са налице основанията за постановяване на отказ, тъй като не е представен оригинал на данъчната оценка, а адвокатското пълномощно не е било заверено.

Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/12 г. по тълк. дело № 7/12 г. на ОСГТК на ВКС, вписването представлява едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни 1 спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на гражданските отношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т.

5 ГПК, поради което по отношение на него се прилагат субсидиарно правилата за охранителните и нотариалните производства.

За да се впише искова молба по чл. 11 от ПВ в съответствие с чл. 12, ал. 1 от ПВ следва да се представи подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис извлечение от молбата.

Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитума по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото /чл. 12, ал. 2 ПВ/.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0, 1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

Съдът намира при така установеното, че законовите изисквания за вписване са налице.

Представен е оригинал и препис на искова молба с предмет, попадащ в приложното поле на чл. 11 от ПВ, както и вносен документ за следващата се държавна такса.

По отношение на оригиналите на документите или наличието на официална заверка на копията, такива са необходими само в случай, че законът изрично ги изисква - например оригинала на исковата молба, подадена в съда (чл. 12, ал. 1 от ПВ), оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот (чл. 8, ал. 2 от ПВ).

В останалите случай важат общите правила на ГПК относно документите.

В конкретния случай, видно от представеното към молбата за вписване удостоверение за данъчна оценка, същото е заверено от представляващия молителката адвокат, която заверка съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата е официална.

Следователно неправилно съдията по вписванията е приел, че не са налице основания за вписване по подаденото заявление на това формално основание. Съгласно чл. 32 от 2

Закона за адвокатурата, заверените от адвокат или адвокат от Европейския съюз в кръга на работата му документи имат силата на официално заверени документи пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи, заверката по чл. 32 ЗАдв придава на документа качеството на официален.

Отделно от това, съгласно приетото в определение № 266/08.10.2015г., постановено по ч. гр. д. № 3726/2015г., ВКС, I I ГО, съдът приема, че „особеното исково производство за съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобственост върху вещи - движими или недвижими, които имат своя парична стойност и с оглед на това искът е оценяем. Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство. В тази насока следва да се изтъкне изрично предвиденото в чл.341, ал.1 ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е посочване цена на иска, за разлика от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1 ГПК, където цената на иска е един от необходимите реквизити. Предвид изложените специфики на производството по съдебна делба, то при предявяване на молбата за делба пред съда не се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти“. Въпреки това, в случая е представена такава и е била заверена с „вярно с оригинала и подпис“.

По отношение на другия мотив за отказ – непредставянето на заверено пълномощно, съдът намира, че действително при представяне на оригинала, не е необходима изрична заверка на пълномощното. Отделно от това, в производството по обжалване на отказа за издаване на охранителен акт, въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. (в тази насока Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2009 г., II г. о.;

Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 61/2010 г., II г. о.;

Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4190/2016 г., I г. о. и Определение № 2/03.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3113/2018 г., II г. о.). В настоящия случай с частната жалба е представено в оригинал пълномощно на адв. М., с което е упълномощен да извършва това действие.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1238/24.10.2025 г., постановено от съдия по 3 вписванията при СРС, с което се отказва вписване на исковата молба, депозирана в СВ с вх. № 92192/24.10.2025г.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4