Решение № 413 от 27.11.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. гр.Велинград, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. Т.А като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210101040 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени първоначален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от Р. Б. Д. и М. Я.

Д. против Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д., за признаване на установено, че ищците се собственици на второстепенна едноетажна постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти-няма данни, находяща се в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес на имота гр. Велинград, ***, при граници и съседи на имота-от север имот с идентификатор ***, от юг-имот с идентификатор ***, от запад имот с идентификатор ***, от изтокулица, на основание упражнявано давностно владение в продължение на повече от десет години, считано от 1990 г. и насрещни обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК че Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д. са собственици по отношение на Р. Б. Д. и М. Я. Д. на общо ½ ид. част от второстепенна едноетажна постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор:***, при съседи на ПИ: имоти с идентификатори от КК: ***,***,

***; с адрес гр. Велинград, на ул. “Първи май“ № 19, с площ на сградата от 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, по силата на Договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в НА А-93, том 9, дело № 3489 1 от 29.12.1997г. и наследяване по закон от Е. Б. Д., при квоти за всеки един от тях както следва: 4/12 и.ч. за Л. Д., 1/12 за Т. Д. и 1/12 за И. Д., евентуално, че Л. И. Д., Т. Е. Д., И. Е. Д., са собственици по отношение на Р. Б. Д. на ½ ид. част от имота по силата на наследяване по закон от Е. Б. Д., който е наследник по закон на Б.С. Д. и Пенка Илиева Д., при квоти 4/12 ид. ч. за Л. Д., 1/12 ид. ч. за Т. Д. и 1/12 ид. ч. за И. Д., евентуално, че Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д., са собственици по отношение на Р. Б. Д. и М. Я. Д. върху общо ½ ид. част от имота по силата на приращение.

Твърди се от ищците по първоначалния иск, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18-1214 на изпълнителен Директор на АГКК от 06.06.2018 г., с административен адрес на имота:

Велинград, ***, с площ от 330 кв. м., при дялове от общо по ½ ид. част за ищците и ответниците.

Правото на собственост върху своите идеални части ищците придобили в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № А-93/29.12.1997г., том IX дело № 3489/1997 г., а ответниците по силата на покупко-продажба със същия нотариален акт и наследство на Е. Б. Д., с ЕГН: **********, бивш жител на Велинград, починал на 27.03.2019г, при квоти за Л. И. Д. - 4/12 ид.ч., Т. Е. Д. - 1/12 ид.ч. и И. Е. Д. -1/12 ид.ч. В имота били построени двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 83 кв. м., като първият етаж бил собственост на ответниците, а вторият етаж на ищците, ведно със съответните идеални части от общите части от сградата, както и сграда с идентификатор 10450.502. 2103.2 – едноетажна, със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Твърди се, че едноетажната постройка е строена лично от ищците преди 2001 г. и върху нея те са установили самостоятелна фактическа власт.

Ответниците никога не са имали владение върху постройката. Ищците са манифестирали спрямо тях намерение за владение на цялата сграда изключително и само за себе си, построили са я, обзавели са я, ползвали са я и никой от ответниците не се е противопоставил на това повече от 10 години.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че Р. Б. Д. и М. Я. Д. са собственици на второстепенна едноетажна постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти-няма данни, построена в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес на имота гр. Велинград, ул.

„Първи май“ № 19, на основание упражнявано давностно владение в продължение на десет години, считано от 1990 г. .

2

В срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска.

Не оспорват, че с ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, при посочените от ищците квоти и придобивно основание и на самостоятелни обекти от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Не оспорват, че в съсобствения поземлен имот, освен двуетажната жилищна сграда, има изградена и второстепенна едноетажна постройка, нанесена в КК с идентификатор ***.

Оспорват, че второстепенната постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е изключителна собственост на ищците. Оспорват, че е сторена лично от тях. Оспорват, че ищците са я владели изключително за себе си и са я придобили на оригинерно основание – упражнявано давностно владение.

Излагат, че посочената сграда е съсобствена между ищците и ответниците при квоти по ½ ид. части общо за ищците и ½ общо за ответниците. Същата е била придобита от страните по делото на основание договор за продажба на имот, обективиран в НА А-93, том 9, дело № 3489 от 29.12.1997г. на нотариус при PC Велинград и наследяване по закон, евентуално само по наследство по закон от общите наследодатели на страните Б.С. Д. и П.И. Д., евентуално по силата на приращение на основание чл. 92 от ЗС.

Излагат, че с договор за покупко-продажба от 29.12.1997г. ищците и ответниците са придобили от Б.С. Д. и П.И. по ½ ид. част от парцел XX, имот пл.№ 3516, от кв. 185, по план на гр. Велинград, идентичен с ПИ с идентификатор ***. Със същия договор Е. Б. Д., наследодател на ответниците, е станал собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в този поземлен имот, а Р. Б. Д. на втория етаж по същата жилищна сграда. Към датата на покупко-продажбата, второстепенна едноетажна постройка, нанесена в КК с идентификатор ***, е била вече изградена и била собственост на прехвърлителите Б.С. Д. и Пенка Илиева Д.. Посочената второстепенна постройка е била изградена в периода 1988г. - 1995г.

Сочат че, независимо че в нотариалния акт за сделката праводателите н е са посочили изрично, че прехвърлят на синовете си и по ½ ид. част от посочената постройка, след като липсвали уговорки, че запазват правото на собственост върху нея за себе си, то следвало да се счита, че е прехвърлена и второстепенната постройка. Именно и затова, още след договора за покупко продажба през 1997г., приобретателите Е. Б. Д. и Р. Б. Д. са започнали да ползват заедно посочената второстепенна постройка. Така, след смъртта на Е.

Б. Д. неговите наследници са я придобили по наследство при квоти : 4/12 ид. ч. за Л. Д., 1/12, за Т. Д. и 1/12 за И. Д..

Считат, че действителната воля на собствениците на дворното място 3

Б.С. Д. и П.И. Д., като родители на приобретателите, е да прехвърлят всичко на децата си от посочения недвижим имот. Неупоменаването на тази постройка се дължало на обстоятелството, че била построена без издадени строителни книжа и че са я считали за принадлежаща към жилищната сграда, доколкото същата е долепена до жилищната сграда, която е била прехвърлена. Имайки предвид, че прехвърлителите се разпоредили с и имота, и построената в него жилищна сграда, било нелогично да запазят собствеността си върху нещо, което не могат да ползват самостоятелно, извън жилищната сграда и поземления имот, тъй като се касаело за помощна постройка, обслужваща жилищната сграда, която се ползвала за склад.

Дори да се приемело, че след като не била включена в договора за покупко-продажба процесната сграда е останала в патримониума на прехвърлителите Б.С. Д. и П.И. Д., правото на собственост върху нея било наследено от децата им Е. Б. Д. и Р. Б. Д. след смъртта им при равни квоти – по 1/2 и.ч. за всеки. След смъртта си Е. Б. Д. през 2019г., оставил за наследници ответниците по делото. Така, ако се приемело, че същата процесната второстепенна постройка не е била придобита от страните по силата на договора за покупко-продажба и наследство, то евентуално същата е била придобита по наследство по закон от ответниците и от ищецът Р. Б. Д. при квоти 6/12 ид. части от Р. Д. /без съпругата му М. Янчова Додникова/ и за ответниците при квоти: 4/12 и.ч. за Л. Д., 1/12 за Т. Д. и 1/12 за И. Д..

Считат, че дори да се установи, че ищците в действителност са построили посочената второстепенна сграда, то същата, след като е била изградена в съсобствения им имот, без надлежно учредено право на строеж от съсобственик в нотариална форма и без одобрени строителни книжа, по приращение е съсобствена между съсобствениците на земята, върху която е изградена - Е. Б. Д. и Р. Б. Д..

Не били налице специфичните изисквания на закона за придобИ.е на посочената постройка по давност само от ищците.

Ищците никога не са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху съсобствената постройка, противопоставяйки при това на останалите съсобственици намерението си да владеят вещта изцяло като своя.

Посочената постройка е била декларирана в данъчната служба на Община Велинград на името на ищците и ответниците, като всеки един от тях заплащал дължимия данък за тази постройка.

Макар ответниците да живели на друг адрес в гр. Велинград, те посещавали имотите си, поддържали ги и ги стопанисвали. Заплащали данъци за тях. Всички съседи, близки и познати знаели, че притежават общо 1/2 и. ч. от поземления имот и второстепенната постройка, както и първия етаж от жилищната сграда, построена в този поземлен имот, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Ето защо, считат, че посочената второстепенна едноетажна постройка, 4 нанесена в КК с идентификатор ***, също е съсобствена между страните при квоти по 1/2 и. ч. общо за ищците и 1/2 ид. ч. общо за ответниците, като пристройка към двуетажната жилищна сграда, с отделен вход, служеща за складово помещение, за какъвто винаги е била ползвана.

Предвид гореизложеното, претендират предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират разноски.

Предявяват насрещен иск против ищците за признаване на установено, че Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д. са собственици по отношение на Р. Б. Д. и Мария Я. Д. на общо ½ ид. част от второстепенна едноетажна постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Велинград, на ул. “Първи май“ № 19, разположена в ПИ с идентификатор:

***, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатор:

***,***, ***; с площ на сградата от 23 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, по силата на Договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в НА А-93, том 9, дело № 3489 от 29.12.1997г. и наследяване по закон от Е. Б. Д., при квоти за всеки един от тях както следва:

4/12 и.ч. за Л. Д., 1/12 за Т. Д. и 1/12 за И. Д., евентуално, че Л. И. Д., Т. Е. Д., И. Е. Д., са собственици по отношение на Р. Б. Д. на ½ ид. част от имота по силата на наследяване по закон от Е. Б. Д., при квоти 4/12 и.ч. за Л. Д., 1/12 за Т. Д. и 1/12 ид. ч. за И. Д., евентуално че Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д., са собственици по отношение на Р. Б. Д. и М. Я. Д. върху общо ½ ид. част от имота по силата на приращение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск и ищци по първоначалния Р. Б. Д. и М. Я. Д. оспорват основателността на предявения насрещен иск. Поддържат изложеното в първоначалната искова молба твърдения, че процесната сграда е построена още през 1990г. с техни средства и е владяна повече от 10 години със знанието и без противопоставянето на ответниците.