Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3045 от 14.09.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16615/2022
Вид
Решение № 3045
Подписан
14.09.2023
В сила
05.10.2023
Състав
Ралица Райкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3045 гр. В., 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110116615 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от В.к. ООД срещу Ц. И. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 3405/01.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6942/2022 г. по описа на Районен съд – В., 8 с-в, за сумата от 461,57 лв., представляваща главница за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г. и сумата от 49,05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1177021, за обект – имот, находящ се в гр. В., ж.к. В.В...................... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищцовото дружество В.к. твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в гр. В., ж.к. В.В...................... с абонатен номер 1177021 , е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.

1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Твърди се, че за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г. ответникът дължи сумата в размер на 461,57 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги и отчетени чрез използването на електронен карнет (таблет), ведно с лихва за забава в размер на 49,05 лв., начислена за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.

40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги.

В смисъл моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Ц. И. Б., в който се изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове, като прави изрично признание на същите. Сочи се, че 1 ответницата към момента не живее в имота, но има запазено право на ползване, поради което правилно ищцовото дружество е насочило претенцията си срещу нея. Заявява желание при възможност за сключване на споразумение за заплащане на дължимата сума. Моли да не бъдат присъждани разноски, с оглед направеното признание на исковете.

В съдебно заседание, проведено на 08.09.2023 г., процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.

Процесуалният представител на ответницата с надлежно учредена изрична представителна власт по делото, вкл. и да извършва разпореждания с предмета на делото, както и да признава исканията на другата страна – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК, заявява, че признава изцяло предявените искове.

Предвид направеното признание, процесуалният представител на ищцовото дружество в проведеното открито съдебно заседание е отправил искане до съда за постановяване на решение при признание на иска, като настоява за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените кумулативно обективно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. ч л . 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Ответницата категорично заявява, че признава предявените срещу нея искове, като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.

С оглед направеното признание съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство в размер на 175 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и сумата от 75 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от него разноски, макар ответницата да е признала исковете. Общоизвестен факт е, че Общите условия на ВиК оператора са публикувани на интернет страницата на доставчика на ВиК услуги. От същите е видно, че задължение на потребителя е да заплаща измереното количество изразходвана вода, отчетено посредством монтираните водомери, в 30-дневен срок след датата на фактуриране на консумацията, като за ВиК оператора не съществува задължение да уведомява потребителя за издадените фактури или да изпраща покана за доброволно плащане – арг. чл. 33, ал. 2 от ОУ (л. 5-10 от делото). При тези съображения съдът приема, че с незаплащането от страна на потребителя на дължимите сметки за ползвани ВиК за над двугодишен период и предвид задължението му да заплаща същите в 30-дневен срок от фактуриране на консумацията, длъжникът е дал повод на доставчика на ВиК услуги да предяви претенциите си по съдебен ред, поради което дължи и присъдените със заповедта за 2 изпълнение разноски, респ. сторените в исковото съдебни разноски.

Така мотивиран, Районен съд – В.

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „ВВ............., дължи на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П. № 33, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, сумата от 461,57 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща главница за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г. и сумата от 49,05 лв. (четиридесет и девет лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1177021, за обект – имот, находящ се в гр. В., ж.к.

В.В...................... за които вземания е издадена Заповед № 3405/01.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 6942/2022 г. по описа на Районен съд – В., 8 с-в.

ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „ВВ............., да заплати на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„П. № 33, сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „ВВ............., да заплати на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„П. № 33, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3