Решение № 44 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000590 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №60/17.07.2024г., постановено по търг.д. №124/2023г. по описа на окръжен съд Х., „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН ********** сумата в размер на 80 000лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С., по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по полица №****************, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до предявения размер от 150 000лв. и искането за присъждане на законна лихва за периода от 07.07.2023г. до 10.08.2023г. са отхвърлени.

„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН ********** сумата в размер на 12 799.46лв. - застрахователно обезщетение за 1 имуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С. по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по полица №***************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН ********** сумата в размер на 586.67лв. - деловодни разноски възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно на уважената част от иска.

Н. А. П.-Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 626.67лв., от които 326.67лв. - деловодни разноски - възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно на отхвърлената част от иска и 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт.

„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Д. Д. адвокат от Адвокатска колегия - С., с личен номер ********** сумата в размер на 2 000лв. - възнаграждение за адвокат за оказана на основание чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, безплатна правна помощ осъществено процесуално представителство на Н. А. П.-Р..

„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати сумата в размер на 3 711.98лв. - държавна такса за образуване на делото, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд - Х..

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – Н. А. П.-Р.. Според съдържащото се във въззивната жалба искане, тя е срещу тази част от решението, с която искът за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 80 000лв. до претендирания размер от 150 000лв., както и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на ПТП – т.е. – 07.07.2023г.

Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Като нарушение на материалния закон се сочи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като са изложени пространни съображения и доводи, че определеното обезщетение от 80 000лв. е занижено и несъобразено с принципите на справедливостта.

2

Коментирани са депозираните по делото доказателства, като е въведено оплакване, че, макар и приети за установени релевантните обстоятелства, те не са отчетени в пълна степен от първостепенния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; не са съобразени нивата на застрахователното покритие към момента на ПТП; не е съобразена съдебната практика по сходни случаи /изброени са съдебни актове/; не е съобразена икономическата конюнктура в страната, съобразно средната брутна годишна заплата в страната за 2023г. по официални данни от НСИ; не е взето предвид ежегодното увеличение на размера на застрахователните премии по задължителната застраховка ГО на автомобилистите; не е съобразено ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличението на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост; не е съобразена трудоспособната възраст на ищцата към момента на ПТП /54 годишна/ и общественото й положение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер, като се присъди законната лихва от деня на увреждането.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „З.а.д. Д.“ АД се оспорва подадената от ищцата въззивна жалба.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – „З.а.д. Д.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 60 000лв. до 80 000лв. и е уважен искът за имуществени вреди в размер на 12 799.46лв. Изложени са подробно съображения за неправилност на решението в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 60 000лв., с доводи, че присъденото обезщетение е изключително завишено, без да са съобразени конкретните обстоятелства. В тази насока жалбоподателят се позовава на съдебната практика по аналогични случаи. Въведено е оплакване, че при формиране на крайните си изводи, окръжният съд не е взел предвид всички събрани в хода на делото доказателства, като относно отражението на застрахователното събитие върху живота на пострадалата е придал по-голяма доказателствена стойност на гласните доказателства, вместо на обективните данни, установени от писмените доказателства и конкретно – заключението от СМЕ, което е коментирано и според което реалното възстановяване при ищцата е настъпило 3 значително по-рано от очакваното, като е коментирано и заключението от СПЕ. В тази насока е въведено оплакване, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка относно отражението на пътния инцидент върху психиката на пострадалата, като неточно е възприел по-тежко отражение на телесните увреждания и събитието у увреденото лице, което, според жалбоподателя, се дължи на едностранния анализ на депозираните гласни доказателства. В тази насока е въведено оплакване, че окръжният съд, в нарушение на нормата на чл.172 от ГПК, неправилно напълно е кредитирал показанията на свидетелката Ж.К., като се твърди, че тези гласни доказателства са изолирани от останалите доказателства и по-конкретно от заключението от СПЕ, съгласно което, ищцата не е търсила специализирана медицинска помощ относно психическото си състояние. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано и неправилно третира отражението на събитието върху състоянието на ищцата, с оглед завръщането и на работа само след 7 месеца, оспорва се изводът, че ищцата е понесла особено тежко травмите, тъй като вследствие на оперативните интервенции, са останали белези на мястото на травмите, които засягат психиката на ищцата, като, според жалбоподателя, локализацията на травмите не обуславя загрозяване на общия й външен вид и не са опасни за нейното общо здравословно състояние до степен до която да налагат присъдения размер на обезщетение. Въззивната жалба съдържа и оплакване за несъобразяване на конкретната икономическа обстановка в страната, като, според жалбоподателя, първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице. По отношение на решението в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен, във въззивната жалба се поддържа тезата, че ищцовата страна не е провела пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка между всеки един от разходите, чието репариране се търси и процесното ПТП, както и не е установено, че претендираните разходи са необходими по смисъла на КЗ. По горните аргументи е изразено несъгласие и с уважените акцесорни претенции за законна лихва върху главниците. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърли за сумата над 60 000лв., като се отхвърли и искът за обезщетение за имуществени вреди.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Н. А. П.-Р., с който подадената от „З.а.д. Д.“ АД въззивна жалба се оспорва.

4

Отговорът по чл.263 ал.1 от ГПК съдържа доказателствени искания – за приемане на писмено доказателство епикриза, както и за допускане на съдебносчетоводна експертиза с формулирана задача /като искането за приемане на писмено доказателство е уважено, а искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза е оставено без уважение, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК/.

Страните претендират сторените по делото разноски.

С определение №247/19.08.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба с вх.№7393/29.07.2024г. по входящия регистър на съда, подадена от адвокат М. Д. Д. - пълномощник на ищцата Н.

А. П.-Р., за изменение на Решение №60/16.07.2024г., постановено по т.д.

№124/2023г. по описа на Окръжен съд - Х., в частта на разноските, чрез увеличение на размера на адвокатското възнаграждение от 2 000лв. на 8 601.95лв.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител - адвокат М. Д. Д., с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 8 601.95лв.

По тази частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби, както и частната жалба, са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

5

Ищцата в първоинстанционното производство – Н. А. П.-Р., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 07.07.2023г., в гр.С., на кръстовището между ул. „В.Л.“ и ул.

„К.Б.“, О.М.Ф, като водач на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.Ф.“ с рег.

№*********, нарушил правилата за движение по пътищата, отнемайки предимството й като велосипедист. В резултат на станалото ПТП й били причинени следните увреждания - контузия на корема; фрактура на левия педикул ТН 10; фрактура на тялото L1 със стеноза вертебралния канал до 12 мм и множество охлузвания. Позовава се на образувано досъдебно производство по описа на РУП – С., съответно - прокурорска преписка по описа на Районна прокуратура – Х.. След инцидента, ищцата била откарана в МБАЛ - С., а впоследствие - в МБАЛ „Св.И.Р.“ ЕАД - С., където й била извършена сложна и тежка операция с поставяне на перкуртанна траспедикуларна стабилизация Т х 11 - ЛЗ с осем винта и две пръчки. На 17.07.2023г., ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за щадящ тялото режим и медикаментозна терапия. По повод установени при контролен преглед болки и скованост в торакален и лумбален отдел и по ребрата, значително ограничена подвижност и влошена походка, й била препоръчана физиотерапия, която провела в СБПЛР - Л., Отделение по физикална и рехабилитационна медицина. Провела и санаториално лечение в гр.П.. Поради това, че болките не отшумявали провела рехабилитация в холистичен център „Х.“ - гр.Х.. И понастоящем ищцата изпитвала силни болки, движейки се с накуцваща походка и носейки колан. Търпяла неудобства от белезите, останали след операцията. Въведени са твърдения и за негативно отражение на инцидента върху психиката на ищцата. Във връзка с провежданото лечение и рехабилитация, направила разходи в общ размер на 12 799.46лв.