Определение № 17200 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17200 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 247769/17.07.2025 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16687/10.06.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 33031/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта за разноските.

Частният жалбоподател излага доводи, че заявителят е следвало най-напред да поиска възстановяване на недължимо платени от страна на наследодателя му суми над дължимата главница по сключения от него договор за кредит, а не да инициира съдебно производство чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което плащайки в срока за доброволно изпълнение, с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него и не дължи присъдените разноски. Заявява още, че заявителят упражнява процесуалните си права недобросъвестно, позовавайки се на практика на СЕС – решение от 13.07.2023 г. по дело № С-35/2022 г., с което се приема, че ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или доставчик, с когото е сключил договор, съдържащ неравноправна клауза, той следва да понесе направените от него разноски по съдебното производство, образувано по негова инициатива. Претендира се и намаляване на присъдените в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв., доколкото предвидените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери нямат задължителен характер, а единствено служат за ориентир при съобразяване на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и фактическата и правна сложност на делото. Конкретно се посочва, че извършените процесуални действия се изчерпват с попълване и подаване на възражение по образец, поради което на обема на извършената дейност и материалния интерес по делото съответства определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Предвид 1 изложеното отправя се искане заповедта за изпълнение да се отмени в частта за разноските, като искането на заявителя за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение да се остави без уважение, а евентуално размерът му да са намали до сумата от 50,00 лв.

Насрещната страна – адв. С.Н., в качеството на пълномощник на заявителя С.Д.П., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се доводи, че не може да се приеме, че с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото срещу него, считайки, че ирелевантно се явява обстоятелството разполагал ли е заявителят с други средства за защита. Излагат се съображения относно липсата на съществуващо рекламационно производство, по силата на което кредитната институция да приеме само чистата стойност на кредита, поради което единственият начин за събиране на недължимо платената по него сума е чрез иницииране на съдебно производство. Твърди се, че претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минимума, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на практика на ВКС, която цитира. Допълва се, че своевременно е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, за което е представен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че защитата ще се осъществява по този ред. Предвид изложеното отправя се искане частната жалба срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16687/10.06.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 33031/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта за разноските, да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

В производството по ч. гр. дело № 33031/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, по заявление на С.Д.П. срещу „Сити кеш“ ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16687/10.06.2025 г. за сумите, както следва: 96,21 лв. - платена без основание сума от Д.П.П. (наследодател на заявителя) в полза на „Сити Кеш“ ООД по договор за потребителски кредит № 1219756/31.12.2024 г., сключен между наследодателя на заявителя – Д.П.П. и длъжника „Сити Кеш“ ООД, както и 25 лв. – държавна такса, като на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. длъжникът е осъден да заплати в полза на адв. С.А.Н. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника „Сити Кеш“ ООД, ведно с представено платежно нареждане от 16.07.2025 г., удостоверяващо заплащането на сумата от общо 122,81 лв., годна да погаси главницата, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането и разноските за държавна такса, но не и присъденото в полза на пълномощника на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., чиято дължимост се оспорва с довода, че не е дал повод за завеждане на делото срещу него.

Същевременно на същата дата от страна на длъжника е подадена и частна жалба против заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските, въз основа на която е образувано настоящото дело.

2

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК може да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, на когото в съответствие с чл. 414а, ал. 4 ГПК се предоставя тридневен срок за становище и указание на последиците от неподаването на такова. Същите са визирани в разпоредбата на чл. 414а, ал.

5 ГПК - ако заявителят не подаде становище в срок съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. На основание същата норма, ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. И в двете хипотези съдът дължи произнасяне с нарочен акт.

В случая, заповедният съд е изпратил препис от възражението на заявителя по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК с указания в тридневен срок да изрази становище, както и последиците по чл. 414а, ал. 5 ГПК в случай на неизпълнение, но същият не се е възползвал от тази възможност. Независимо от това във всички случаи на подадено възражение по чл. 414а ГПК, заповедният съд дължи произнасяне по възражението и становището на заявителя (ако такова е постъпило), както и отново да преразгледа въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно присъденото вземане, както е в настоящия случай, предвид извършеното от длъжника плащане. Изцяло правомощие на заповедния съд е да се произнесе по релевираните от длъжника оспорвания за недължимост на присъдените със заповедта разноски, доколкото в настоящата хипотеза е налице подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК включително и по отношение на разноските си на основание чл. 414а, ал. 3 и проведена процедура по чл. 414а, ал. 4 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5 ГПК. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и предвиденото в чл. 414а, ал. 5 ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение би било безпредметно. В тази връзка приложение намират и постановките на т.

12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС за това кога жалбата подлежи на администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК на длъжника е преждевременно изпратена, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 ГПК. Ето защо, настоящото производство следва да се прекрати, а делото върнато на Софийски районен съд, 46 състав за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК по възражението за плащане по чл. 414а, ал. 1 ГПК на длъжника включително и по отношение на присъдените в полза на пълномощника на заявителя разноски.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 9636/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІI-В въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 46 състав, за произнасяне по възражението на длъжника „Сити Кеш“ ООД по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4