Решение № 702 от 22.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Пловдив, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330201909 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от С. Й. Е. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №24- 0329 -000653 от 30.09.2024г.,издадено от Началник Група към ОДМВР –Пловдив ,Сектор „ Пътна полиция“ , с което на С. Й. Е. ЕГН ********** за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв .

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.Не се оспорва нарушението.В писмена молба становище пълномощника му адв.В. В. иска отмяна на атакуваното наказателно постановление,като иска прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за нужно да посочи и ,че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е от П. и е подписан лично от жалбоподателя,като последния не е вписал възражение,нито е депозирал такова в тридневния срок от закона.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 12.09.2024г, на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 30.09.2024 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 12.09.2024. в 23.58 ч. в гр.Раковски , ул.“Георги Сава Раковски до номер 183 ,водачът управлява собствения си лек автомобил- Ауди 80 *** .При което е спрян за проверка от С. П. – *** при сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив.Като по време на същата е съставен АУАН за едно нарушение—а именно,че: 1.водач на МПС от категории М1,М2,М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –чл.137 А ал1 от 2

ЗДВП.

За което на водача Е. на място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал—без възражения.Липсва и последващо писмено възражение досежно самото нарушение.

Разпитан в хода на делото е актосъставителя- С. П. ,който потвърждава акта и подписа си в него.Но от там нататък няма конкретен спомен по самата проверка , като посочва ,че в ежедневието има много такива проверки и поради тази причина няма ясен и конкретен спомен.Предвид професията и ежедневните му функции неспомнянето е нормално и разбираемо,като съдът възприема показанията му.

Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП : (2) „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“. показанията на св.П. допълват потвърдените констатации в редовно издадения АУАН от самия него .Видно и от представената по делото справка за нарушител на името на С. Е. става ясно,че същият е извършител на не малко нарушения,предвид възрастта си , а именно към датата на деянието 19 годишен . Тоест , не се касае за отделен и изолиран случай , а за повтарящи се във времето нарушения.

Досежно самото нарушение ,настоящият съд счита следното– а именно ,че водачът от категории М1,М2,М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това задължение за водачите на превозни средства е формално и само факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушена законовата разпоредба от съответния водач. Жалбоподателят не оспорва самото нарушение.Тоест неизползването на обезопасителен колан е единствената причина за спиране на водача.И в АУАН, и в НП елементите на нарушението са описани ясно ,точно и съответно 3

,поради което и не е налице основание за отмяната на НП и в тази част.

Направено е искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, а и съдът следва да следи служебно .

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.

Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В същото време и използването на обезопасителния колан цели съхранение на живота и безопасност за самия водач при настъпване на пътно произшествие.Чиято цел е далеч по-значима и следва да се следи за нейното охраняване.

4

По разноските:

Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1030005814 от 10.11.2023г.издадено от Началник Група към ОДМВР – Пловдив ,Сектор Пътна полиция , с което на П. Д. Д. ЕГН ********** за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5