Решение № 7918 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7918 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142715 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

12.07.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42715/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. АНГ. Б., като се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

.................... I”, бл. .................. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 3102,07 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не била заплатила топлинната енергия, поради което била изпаднала в забава и дължала мораторна лихва в размер на 498,00 лева за периода от 15.09.2018 г. до 27.11.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 28,87 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 6,14 лева за периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г.. Сочи, че била издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявения иск.

Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че исковете са неоснователни, като общите условия на ищеца не биха могли да породят правен ефект без договор, което обосновава. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на договорно основание. Навежда доводи, че с оглед релевантната нормативна уредба в случая се изисквало наличието на писмен договор. Излага съображения, че договорът между ищеца и „Б“ ООД не можел да обвърже ответника, поради което за него не възниквали права и задължения във връзка с това отношение, което аргументира с относителното действие на облигационните отношения. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страна на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено в съотвествие с изискванията на закона.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.11.1985 г., като се установява, че К.А. А е станала собственик на недвижим имот, находящ се в гр. .................... I”, бл. ..............

От удостоврение за идентичност на на лица с различни имена изх. № СОА22-ВЕ51335/11.05.2022 г. се изяснява, че К.А. А и К. АНГ. Б. са едно и също лице.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на 3 стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесният период е доставена топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Изяснено е, че топлинната енергия за отопление на имот е определена в съотвествие с нормативните изисквания, а топлинната енергия за БГВ е определяна на базата на 4 бр. потребители при „служебен отчет“ по 140 л. на денонощие, поради липсата на изправен и сертифициран водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че за процесният период дължимата сума е в размер на 3236,11 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период няма извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на мораторната лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 23,48 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия.

С оглед заключението на СТЕ, съдът намира, че претенцията за главницата е доказана в пълния предявен размер, но при спазване на принципа на диспозитивното начало, който е основен за българският граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), като съдът следва да разгледа и да се произнесе по предявеният иск в рамките за заявеният размер.