Решение № 1038 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20261110200194 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Ц. Н. срещу наказателно постановление (НП) № 25- 4332-016945 от 14.07.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя С. Ц. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР на същия му се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. В хода на делото по същество моли съдът да отмени издаденото и наказателно постановление, тъй като счита, че не е извършил нарушението. Не претендира присъждането на разноски.

Наказващият орган, редовно призован не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк. К., която от името и за сметка на наказващия орган моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско

1 възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3670004 от 29.06.2025г., на В. А. В., на длъжност мл. автоконтрольор, е установено, че на 29.06.2025г. около 16.11 часа в гр. София, по бул. “Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. “Асен Йорданов“ към бул. “Христофор Колумб“ жалбоподателят управлявал личният си лек автомобил, марка „***“, с рег. №*********, като същият като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя С. Ц. Н., ЕГН ********** административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР на същия му се отнемат общо 10 точки.

В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява по ясен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП.

Видно от показанията на актосъставителя В. А. В. същият не си спомня конкретния случай, поради изминалия период от време и множеството съставени от него актове за подобни нарушения, както и заради това, че той не може да отличи конкретния случай от други подобни.

Същевременно жалбоподателят оспорва нарушението, а по делото не са ангажирани други доказателства от административно- наказващия орган. Не са представени снимков материал или видеозапис на нарушението.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва по безспорен и категоричен начин да се установи, че на процесните дата, място и час същият е управлявал МПС, без поставен обезопасителен колан. Това доказване в настоящото производство не е 2 проведено. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Тази доказателствена сила обаче не е абсолютна и не освобождава наказващия орган от задължението му да установи по несъмнен начин всички елементи от състава на нарушението. В конкретния случай АУАН се явява единственото доказателство, на което се основава административно- наказателната отговорност.

По делото не са представени доказателства, които да потвърдят изложеното в АУАН извън самия него. Обстоятелството, че актосъставителят не си спомня конкретния случай, само по себе си не води до незаконосъобразност на акта, доколкото е обективно обяснимо с оглед характера на дейността му и изминалия период от време. В съвкупност с липсата на други доказателства обаче, това обстоятелство не позволява потвърждаването на фактическите констатации, отразени в акта.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. В случая същият не е ангажирал достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. По този начин оспорването на нарушението от страна на жалбоподателя остава неопровергано.

Съгласно принципа in dubio pro reo при наличие на съмнение относно извършването на нарушението, същото следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. В случая съмненията не са преодолени чрез допустими доказателства и доказателствени средства. По тази причина съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото от страна на жалбоподателя не се претендират разноски, поради което такива не му се дължат.

Предвид изхода на делото искането на наказващият орган чрез гл. юрк.

К. за присъждане на юрискосултско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Софийски районен съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 25- 4332-016945 от 14.07.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя С. Ц. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР на същия му се отнемат общо 10 точки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на наказващият орган чрез гл.юрк.

К. за присъждане на юрискосултско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4