Решение № 430 от 21.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. гр. Хасково, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102905 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. К. М., ЕГН: **********, с адрес:

************, чрезпълномощника адв. Д.К., съд. адрес: ************, срещу С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ с които се иска приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 3000 лева – дължима главница по сключен между страните договор за заем, както и сумата в размер на 1132,70 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2022г. до 07.05.2025г.; за които вземания е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2025г. по Ч.Гр.Д.№ 1168/2025г. по описа на Районен съдХасково, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е изложено, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който на 11.06.2020г. ищецът е предоставил на ответника за временно ползване паричната сума от 3000 лева срещу задължението ответникът да я върне в срок до 1 месец, т.е. – до 11.07.2020г. Ищецът сочи, че е изтеглил сумата от сметката си в „Райфайзенбанк“, след което същият ден я предал с разписка на ответника, написана саморъчно и подписана от него.

Твърди, че дадената в заем сума не е върната от ответника на падежа, нито 1 към момента, поради което той дължи заплащане и на законна лихва за забава от датата на падежа до окончателното изплащане, като в настоящото производство ищецът претендира лихва за периода 07.05.2022г. до 07.05.2025г., в размер на 1132,70 лева. Поради неизпълнение на задължението от ответника, от ищеца е депозирано в Районен съд - Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горните суми и направените разноски, по което е образувано ч.гр.д. № 1168/2025 г. и издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и във връзка с дадените от съда указания, ищецът предявява настоящия установителен иск.

Претендират се направените разноски за заповедното и за настоящото производство, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Прави изрично възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания и иска прекратяване на делото на това основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че между страните бил сключен договор за заем от 11.06.2020г. за сумата от 3000 лева, като по същия ищеца бил заемодател, а ответника заемополучател.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1168 по описа за 2025 г. на Районен съд - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 8170/07.05.2025 г., депозирано пред Районен съд – Хасково, в полза на ищеца срещу ответницака е издадена заповед № 555 от 19.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 3000 лева, от които: главница по Договор за заем от 11.06.2020г.; 1132,70 лева - дължима мораторна лихва за забава по Договора за кредит, дължима от 07.05.2022 г. до 07.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението в съда07.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 82,65 лева за платена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК и с разпореждане № 3407 от 28.10.2025 г., връчено на ищеца на 10.11.2025 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.

Видно от Разписка с дата 11.06.2020г. ответника С. Г. Й. е получил сумата от 3000 лева, като се задълажава да върне същата в срок от 1 месец, в 2 тази връзка падежната дата на която е следвало да се върне дължимата сума е 11.07.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни поради следните съображения:

Безспорно съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че на посочената в исковата молба дата – 11.06.2020г., е предал на ответника сумата в размер на 3000 лева.

Договорът за заем е такъв, по силата на който заемодателят се задължава да предаде на заемателя определена парична сума, като връщането на същата обикновено е обвързано със срок. Поради размера на отпуснатия заем, а именно 3000 лева, от едно физическо лице на друго, съдът счита, че няма пречка той да бъде сключен устно, но в този случай срокът е уреден писмено, като в разписката при предаване на процесната сума, а именно 1 месец, след получаване, тоест падежа за връщане на заемната сума е изтекъл на 11.07.2020г.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че парите са предадени реално, след като е било постигнато съгласие между страните и уговорен размера на заема и срока на изпълнение. По делото не се събраха доказателства заемополучателят да е изпълнил задължението си да върне сумата, нито в уговорения едномесечен срок, нито по-късно.

Предвид изложеното, съдът намира, че са се осъществили всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД - наличие на валиден договор за заем на парични средства, неизпълнение на заемополучателя да върне сумата, поради което следва да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца исковата сума в размер на 3000 лева. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но той не ангажира никакви доказателства в тази насока.

По отношение на направеното възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност.

3

В този случай, доколкото се касае за вземане за главница, приложима е разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД – вземането се погасява с петгодишна погасителна давност. Доколкото между страните по договора за заем е уговорено погасяване на паричното задължение в едномесечен срок след сключване на договора, приложимо за преценката на съда относно изтичане на давностен срок, е ТР 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, което сочи, че при такъв начин на уговорено погасяване на парично задължение, давностният срок за съответната част от главницата, започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случая, съгл. правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителния иск се счита за предявен от датата на подаване на заявлението в съда, която дата е 07.05.2025 г. При това положение, изискуемостта на главницата по договора се явява дължима, доколкото видно разписката за получаване на процесната сума и датата на която същата е следвала да се върне /11.07.2020г./ тя попада в рамките на петгодишния срок преди предявяване на вземането по съдебен ред.

Поради изложеното съдът намира, че предявените искове по чл. 422, ал.

1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 3000 лева, както и сумата от 1132,70 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2022г. до 07.05.2025г.; за които вземания е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2025г. по Ч.Гр.Д.№ 1168/2025г. по описа на Районен съдХасково, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно т.12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесната сума. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 1168/2023г. по описа на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 42,25 евро за платена държавна такса и 204,51 евро – адвокатско възнаграждение, или общо 246,76 евро.

4

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 44,66 евро за държавна такса и 517,94 евро за адвокатско възнаграждение или общо - 562,60 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************, ЧЕ ДЪЛЖИ на М. К. М., ЕГН: **********, с адрес:

************, сумата в размер на 1533,87 евро – дължима главница по сключен между страните Договор за заем на 11.06.2020г., както и сумата в размер на 579,14 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2022г. до 07.05.2025г.; за които вземания е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2025г. по Ч.Гр.Д.№ 1168/2025г. по описа на Районен съдХасково, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, да заплати на М. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ************, сумата от общо 809,36 евро, от която 562,60 евро, представляваща направени разноски по настоящото дело и 246,76 евро, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1168/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

Съдия при Районен съд – ВЯРНО С

Хасково: ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. гр. Хасково, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102905 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. К. М., ЕГН: **********, с адрес:

************, чрезпълномощника адв. Д.К., съд. адрес: ************, срещу С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ с които се иска приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 3000 лева – дължима главница по сключен между страните договор за заем, както и сумата в размер на 1132,70 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2022г. до 07.05.2025г.; за които вземания е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2025г. по Ч.Гр.Д.№ 1168/2025г. по описа на Районен съдХасково, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.