Решение № 791 от 26.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер…………………. Година 2020 град Варна

Варненският административен съд

Седми касационен състав на единадесети юни година две хиляди и двадесета в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

ЧЛЕНОВЕ: Таня Д.

Стоян Колев секретар Мая

Вълева прокурор

Иванов като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №925 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.

63,ал.1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от „Максимтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя З.Н.Д., срещу Решение № 232/10.02.2020г. по НАХД № 5389/2019 г. на Районен съд–Варна, с което се ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 100055/08.10.2019 г., издадено от Т. В.

И. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на „Максимтрейд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 75, т.

1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Излага твърдения свързани главно с липсата на доказателства, че именно служители на наказаното дружество са извършили описаното в НП нарушение. Твърди липса на мотиви, тъй като не ставало ясно, защо въззивния съд е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касатора редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представени са доказателства, целящи да докажат, че лицето заснето в близост до контейнера, макар и служител на дружеството в деня на нарушението е било в платен годишен отпуск.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е прието, че на 18.09.2019 г. около 06,00 ч. – 06,15 ч. служители на Община Варна, измежду които и св. Н. Н. К.(старши инспектор в сектор „Екологичен контрол“ в Община Варна), извършили проверка по чистотата в района на ул. „Тролейна“, около входа на Затвора – Варна, където имало контейнер (съд за битови отпадъци). При предварително наблюдение контролните органи установили, че контейнерът винаги е препълнен и около него се образуват микросметища, основно от кашони, изхвърлени от обектите наоколо.

Около 07:00 ч. на място дошъл сметопочистващ автомобил, който обслужил наблюдавания съд, след което св. К. проверила съда, като установила, че в него няма никакви отпадъци.

Около 07:30 ч. започнало движение наоколо из обектите и от 07:30ч. до 08:30ч. няколкократно от обект магазин/склад за цветя и други стоки, които се продават в него, който се намира на ул.Тролейна №6, стопанисван от „Максимтрейд“ ЕООД, няколко служители изхвърлили няколкократно отпадъци в този съд, а именно кашони, подложки за цветя и други. След като последният служител, на който били направени снимки, изхвърлил отпадъци, проверяващите служители заснели контейнера и отишли в обекта, където се легитимирали на управителя на „Максимтрейд“ ЕООД.

На същата дата св. Небахат К. съставила срещу дружеството АУАН за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 08.10.2019 г. заместник – кметът на Община Варна Тодор Иванов приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че нарушението е извършено и доказано, като не са допуснати твърдените във възивната жалба нарушения на процесуалния закон свързани с нарушаване правото на защита на нарушителя.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Въззивния съд е изложил подробни съображения относно липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Липсват доказателства и за твърдените в касационната жалба нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение.

Противно на твърденията на касатора, въззивния съд е изложил подробни и логични мотиви, защо кредитира показанията на св. К. и не кредитира показанията на свидетелите Ч. и Т. От приложения по делото снимков материал е видно, че в контейнера са били изхвърлени цели саксии цветя, пластмасови подложки в които също има подредени саксии с цветя, опаковани в найлон и кашони. При положение, че в района само наказаното дружество се занимава с продажба на цветя е обоснован извода, че именно то е генерирало намерените в контейнера отпадъци. Нещо повече, от разпита на св. Т. е установено, че именно той е лицето заснето на две от снимките по делото.

Правилно въззивния съд е приел, че Т е изхвърлял кашона, а не го е вадил от контейнера. Това се потвърждава, както от показанията на св. К., така и от самите снимки. На първата снимка Т е на няколко крачки от контейнера с кашон в ръце, а на втората е до самия контейнер, а кашона е в самия контейнер.

Настоящият състав също не давя вяра на обяснението на Т, че е вземал кашона от контейнера, а не го е изхвърлял. Ако се даде вяра на Т, трябва да се приеме, че след като е взел кашона от контейнера, той е започнал да се връща към магазина, на заден ход, продължавайки да гледа контейнера, което е противна на всякаква житейска логика. Дори и да се приеме, че в деня на проверката Т е бил в отпуск /макар, че заповед № 53/13.09.2019 г. се различава съществено от заповед № 2019/45. Дата 18.08.2019 г./, то този факт е ирелевантен за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като отпадъците са генерирани от неговата дейност и негово е задължението да създаде такава организация на работа, че да не допуска нарушение на законите в страната. От друга страна, освен твърденията на св. Ч. и св. Т, че от магазина не се изхвърля нищо, от страна на наказаното дружество не са представени доказателства за правомерно поведение – договор с лицензирана фирма на която да се предават небитовите отпадъци; доказателства за разделно събиране и изхвърляне на тези отпадъци и т.н.

Предвид горното съдът намира, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

232/10.02.2020г. по НАХД № 5389/2019 г. на Районен съд–Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.