Акт от 07.11.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№………………………………гр.София.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в публичното заседание, шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Мл.съдия Андрей Георгиев при участието на секретаря Татяна

Щерева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 871 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 500 033 от 03.10.2018г., постановено по гр.дело № 43222/ 2016г. на Софийски районен съд, 148 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 02.12.2018г., /неправилно наименовано определение

/ в частта, с която са уважени предявените от С.Л.А. срещу

„Ю.Б.“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с който е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 1997/14.05.2016г. на пълномощниците на „Ю.Б.“ ЕАД и 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ, с който „Ю.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Л.А. сумата от 8 509,15лв.- обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.05.2016г.- 30.11.2016г., ведно със законната лихва от 29.07.2016г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Решението се обжалва в горепосочената част от ответника.

Въззивникът „Ю.Б.“ ЕАД заявява искане за отмяна на обжалваното решение като се позовава на отменителните основания- незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че от първоинстанционния съд не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, в резултат на което от съда е изведен и грешният правен извод за основателност на предявените искове. Намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че както офисът в гр.Сандански, в който ищецът е полагал труд – „офис № 506-Сандански“ , така и другият офис в същото населено място- „офис 145-Сандански“ , всеки един от тях поотделно представлява самостоятелно и отделно звено – с организационна обособеност , вътрешна йерархия, териториална обособеност в рамките на града , както и финансова обособеност. Въззивникът-ответник намира за неправилен, обаче, следващият извод на съда, с който е прието, че от негова /на въззивника/ страна не е доказано реалното преустановяване на дейността на частта от предприятието, в което ищецът е работил. Поддържа, че спецификата на банковата дейност изисква да бъде продължено обслужването на клиентите на банката във връзка с ползваните от тях услуги, тъй като не е възможно прекратяване на договорите за разплащателна сметка, за депозит, за кредит и т.н.., като обслужването им следва да продължи в друг офис. Що се отнася до процесния офис, в който е работил ищецът, счита че закриването му, като част от предприятието, е реализирано с преустановяване на дейността му по обслужването на клиенти. От момента на преустановяване на дейността с клиентите, счита , че той престава да бъде банков клон по смисъла на легалната дефиниция по пар.1,т.10 /неправилно е посочена от въззивника точката от разпоредбата на закона като т.10, тъй като в т.17 на пар.1 е закрепена легалната дефиниция/ от ДР на ЗПУПС , като „място на стопанска дейност, представляващо юридически необособена част от платежна институция, чрез което се извършват пряко всички или някои дейности на платежната институция“. Твърди, че от приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца той е бил единствен служител в офис Сандански-2, тъй като трудовото правоотношение с другия служител- М.В.е прекратено в предходен момент – 02.05.2016г., а останалите двама служители /Т.С.и К.Г./ , считано от 10.05.2016г. са преминали на работа в друг офис. Т.е.- към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е имало служители, които да обслужват клиенти, по отношение на които да има предлагани от банката продукти. Ето защо, въззивникът-ответник поддържа, че към релевантния момент , в изпълнение решението на управителния съвет на банката, офисът, в който е работил ищецът, е закрит. Твърди, че макар същата дейност, която е била осъществявана в един клон на банката, да е продължила да се осъществява в друг клон, този факт не обосновава извод, че не е осъществен фактическият състав на закриване на част от предприятието, доколкото банката трябва да продължи да развива дейността си на останалите места, където физически се извършват банковите операции. Поддържа, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява закриването на офиса, в който ищецът е полагал труд: налице е взето решение за закриването от компетентен орган, направена е съответната структурна промяна, щатът е изцяло закрит, като това място на стопанска дейност, обособено на един конкретен адрес, вече не съществува и в него не могат да се извършват пряко всички или някои от дейностите на платежната институция. , т.е.- в него не могат да се обслужват клиенти. С оглед изложените доводи, въззивникът-ответник намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, с който е прието , че в случая е извършена вътрешноорганизационна промяна – на сливане на две звена. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази обстоятелството, че съгласно представените по делото щатни разписания, съществуващият щат към 01.03.2016г. на „506 офис-Сандански“ е премахнат изцяло и към 02.06.2016г. той не съществува, поради закриване на всички щатни бройки. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, с който е прието , че за него /въззивника-ответник/ е съществувало задължението по чл.329,ал.1 от КТ - за извършване на подбор.

Поддържа, че посочената правна норма установява субективно право на работодателя за подбор, а не задължение.

Твърди, че съгласно константната съдебна практика, работодателят е задължен да извърши подбор само тогава, когато се съкращават една или повече, но не и всички еднородни /еднакви или сходни/ длъжности. Ето защо, поддържа, че когато се закрива цялото обособено звено или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. При условията на евентуалност поддържа, /в случай, че съдът приеме, че подборът е бил задължителен/, че такъв не може да бъде извършен между ищеца и ръководителя на финансов център „Сандански-ФЦ-145“, тъй като не е налице идентичност или сходство в длъжностите. Твърди, че финансовият център има по-сложна структура и реализира по-сложни организационно-управленски и търговски процеси в сравнение със закрития офис, поради което и функциите на ръководителят му се различават от тези на ищеца. Поддържа, че ръководителят на другия съществуващ финансов център е бил и с по-дълъг професионален и управленски опит , поради което и макар подборът да не бил задължителен в конкретния случай, на практика той е съобразен от негова страна като работодател. С изложените доводи, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият С.Л.А. оспорва жалбата на ответника като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно по доводи, изложени в писмения отговор на жалбата, подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Твърди, че правилен е изводът на първоинстанционния съд, с който е прието, че след като част от служителите на закрития офис са преместени на работа в друг офис на банката в същото населено място и последният е продължил да осъществява и дейността на закрития офис, то не е налице хипотезата на закриване на част от предприятието.

При доказаното продължаване на осъществяване дейността на банката в другия офис, в който поради вътрешна реорганизация двама от служителите на закрития офис са преназначени, счита, че не може да се приеме, че е налице закриване на част от предприятието. Позовава се на съдебна практика, с която е дадено тълкуване, че при банковата дейност закриването на част от предприятието /преустановяване на дейността му/ следва да се преценява не с оглед на обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие, като преустановяването на извършваната от обособеното звено дейност трябва да е окончателна и в бъдеще същата въобще не трябва да се извършва както от самото предприятие, така и от друга обособена негова структура, различна от закритата такава. Възразява, че в конкретния случай не е доказано дейността на закрития офис да е преустановена , с оглед на цялото предприятие.

Напротив- твърди, че недобросъвестно ответникът привидно е спазил изискванията на чл.123 от КТ, но реално е прекратил трудовото правоотношение само на част от служителите и е запазил тези, за които е

„намерил“ подходящи позиции. Възразява, че в нарушение на законовата норма на чл.329 , ал.1 от КТ от ответника не е извършен подбор. Счита, че дори да се приеме, че от ответника е реализирано закриване на част от предприятието, той е бил длъжен да извърши подбор. Твърди, че от ответника не е доказано наличието на съществени различия в трудовите функции между заеманата от него длъжност и тази, заемана от лицето В.А.в другия офис в гр.Сандански, поради което намира за правилен извода на СРС, с който е прието, че в случая ответникът е бил длъжен да извърши подбор. Предвид изложените доводи, въззиваемият- ищец заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство. При условията на евентуалност заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение в случай, че надвишава минималното нормативно определено.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.253,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ, които са уважени с обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за основателност на предявените искове и намира, че те са неоснователни по следните мотиви:

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

Между страните по делото няма спор, а и от писмени доказателства се установява, че между ищеца и „А.Б.– клон България“ е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало от сключения на 16.02.2007г. трудов договор под №1 SSKI/2007г., изменeн с представените по делото анекси, в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „ръководител офис, банка“ с място на работа - офис на банката в гр. Сандански, ул.“*******.

Няма спор между страните , а и от писмените доказателства по делото се установява, че с договор от 29.02.2016г. , сключен между „Алфа Банк“ А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно учредена и валидно съществуваща съгласно законите на Република Гърция, действаща в Република България чрез клона си- Алфа Банка-клон България, по реда на чл.15 от ТЗ е прехвърлено на „Ю.Б.“

АД търговското предприятие на банката , чрез което тя осъществява дейността си на територията на Република България – българският клон на банката- „А.Б.– клон България“. Като последица от прехвърлянето на търговското предприятие, на основание чл.123 , ал.1 от КТ, страна по трудовото правоотношение с ищеца е станал ответникът- „Ю.Б.“ АД.

С протоколно решение от 29.02.2016г. на Надзорния съвет на „Ю.Б.“ АД е одобрено решението на Управителния съвет на ответната банка от 22.02.2016г., с което е въведена нова организационна структура на банката. В рамките на тази нова организационна структура е обособено ново звено „Алфа Клон“ под прякото подчинение на изпълнителния директор, в която съгласно чл.123 от КТ са прехвърлени всички служители на „Алфа банка- клон България“ по неговата настояща структура и субординация.