Определение № 116 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900096 по описа за 2021 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ № ***, чрез пълномощника адв Р.-М. Х. (АК-Г.) против „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област П., гр.С. ул.„ Л.К. „ № ***.

Първоначално делото е било образувано пред ОС-Г., който с Определение № 40/31.05.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. е прекратил производството и на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл. 105 от ГПК е изпратил същото по подсъдност за разглеждане от ОС- Пазарджик.

Претенцията на ищеца по реда чл. 327, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 286, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 294 ТЗ е да се осъди ответника да заплати следните суми :

3179,15 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

1239,12 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

4734,60 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г. ;

10661,10 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

2386, 80 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

1

21499, 20 лв.- главница по фактура №***,изд.на ***г.;

982,80 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г. ;

2439, 84 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

4 734, 60 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

6 838, 90 лв. - главница по фактура № ***, изд.на ***г.;

2 104, 30 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г.;

7 575, 36 лв. - главница по фактура № ***, изд.на ***г.;

1 732, 68 лв. - главница по фактура № ***, изд.на *** г. или общ размер на главницата - 70 108, 39 лв.; както и сумите :

541,34 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

210,31 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

793,05 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

1770,93 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

390,51 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

3189,05 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

145,78 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

311,08 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от 07.01.2020 г. до *** г.;

576,04 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

818,77 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

243,16 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

856,44 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода от *** г. до *** г.;

193,96 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода 2 от *** г. до *** г.; или общ размер на мораторната лихва 10 040, 23 лв.

Посочено е, че общия размер на исковите претенции възлиза на сумата о т 80 148, 62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на процесните суми.

Претендират се и разноските по делото, в т.ч. съдебни такси и адв. възнаграждение.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че между страните по делото е бил сключен устен договор за продажба на инструменти, въз основа на който ответното дружеството „К.“ АД закупило от „А.“ ООД стоки на обща стойност от 70108, 39 лв., за което били издадени описаните по-горе фактури.

Пояснено е, че по фактура № ***, изд.на *** г. на стойност 8749,87 лв. било извършено частично плащане, като неплатената част на главницата по нея възлизала на 3179,15 лв. Останалите размери, посочени в петитума съвпадат със стойностите на главниците по съответните фактури, както и на лихвите, така както са описани от ищеца и в обстоятелствената част на исковата молба. Фактурите били приети от страна на „К.“ АД и не били оспорени.

Твърди се, че между страните са съществували дългогодишни, добри и трайни търговски взаимоотношения и съвместната им работа се осъществявала по следния начин: стоките били поръчвани от служител на „К.“ АД, най-често с писмена поръчка, по електронната поща на ищеца, а понякога и устно по телефон в офиса на ищцовото дружество. След получаване на поръчката, ищцовото ООД изпращало поръчаните стоки по куриерска фирма „Е.“ заедно с фактурата за сметка на купувача „К.“ АД, а понякога стоките били доставяни до завода на ответника в гр.С. от служител на „А.“ ООД или лично от управителя на ищцовото дружество. Твърди се, че дълги години двете дружества работели по този начин и винаги ответникът заплащал закупените стоки до няколко дни или седмици след получаване на стоката.

3

В един по-късен етап, от справка в счетоводството на ищеца се установило, че ответникът „К.” АД не е заплатил закупени и получени стоки на приблизителна стойност около 200 000 лв. Започнали ежедневни разговори и преговори, с които ищцовото дружество отправило множество покани до ответника да заплати закупените стоки, представляващи инструменти.

Ответникът периодично извършвал плащания, но едновременно с това продължавал да поръчва и нови стоки, да ги получава, но да не заплаща стойността им.

Така, в началото на 2021 г. задължението на ответника за закупените, получени и неплатени стоки възлизало в размер на 70 108, 39 лв., за която сума били издадени процесните 13 фактури. Твърди се, че тъй като ответното дружество не платило на падежа, то същото дължало и мораторна лихва на основание чл. 294 ТЗ, в съответните размери, описани по-горе към всяка от 13-те фактури.

Въпреки многобройните разговори и обещания от страна на ответното дружество не последвало плащане на задълженията по фактурите, което обуславяло интереса от предявяване на процесните искови претенции.

Представени са писмени доказателства.

Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността на предявените искове, тъй като претендираното от ищеца задължение било платено на 14.05.2021 г.

Неоснователни също така била и претенциите за заплащане на лихва за забава по всяка една от описаните фактури, в посочения размер и за посочения период. В случая между страните не бил договорен срок за извършване на плащането. Сочи се, че от представените към исковата молба справки за изпратени пратки от ищеца до ответното дружество не ставало ясно какво е съдържанието на пратките, не била ясна и датата на приемане на стоката, нито срока за нейното заплащане. Позовава се на прочита на разпоредбите на чл.327, ал.1; чл. 303а, ал.3 от ТЗ и на чл. 294, ал.2 от ТЗ.

Сочат се писмени доказателства – пл. нареждане от 14.05.2021 г.Не възразява да се приемат писмените доказателства, представени от ищеца.

4

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията, направени с писмения отговор, като се уточнява и допълва първоначално депозираната искова молба.

Сочи се, че производството по делото е образувано на 05.05.2021 г. пред ОС-Г., докато цената на стоките по процесните фактури била платена на 14.05.2021 г., т.е. след завеждане на настоящия иск, поради което изложеното възражение се явявало неоснователно и недоказано.

Оспорва се възражението, че между страните не бил договорен срок за плащане на цената по процесиите фактури. Ответникът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си и черпел права от собственото си противоправно поведение, а именно забавата на плащанията.

Уточнява се, че ответното дружество получило процесните стоки, което се установявало от приложените към исковата молба справки за изпратени пратки, с изх.№ 8142 от 06.04.2021 г., изд.от „Е. **”. Видно от същите, в колона 4 било посочено описание на стоките, съдържащи се във всяка една от пратките, а в колона 10 - дата и час на доставката, което опровергавало възраженията на ответника.

Твърди се, че претенцията за присъждане на мораторна лихва била основателна, тъй като съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая ответникът не представил доказателства за наличие на обща уговорка между страните за отложено плащане на главниците по фактурите, поради което презумпцията на чл.294, ал.1 ТЗ останала необорена и купувачът дължал лихва за забава.

Оспорва се възражението, че ищцовото дружество проявило пасивност да претендира плащане на задълженията по процесиите фактури. Позовава се на писмени доказателства - покани за доброволно плащане до ответника от датите: 19.04.2019 г., 14.01.2020 г., 09.06.2020 г., 10.08.2020 г. и 24 март 2021 г., с които ищецът многократно поканил „К.” АД да заплати задължението си преди завеждане на настоящия иск. Акцентира се, че съгласно последно изпратената покана за доброволно плащане, с дата 24.03.2021 г., ищецът е поканил ответника да заплати сумата 70 108, 39 лв. до 24.03.2021 г., като посочената сума напълно съответствала с цената на настоящата претенция, заплатена от „К.” АД непосредствено след получаване препис от исковата 5 молба. Затова и възражението за недължимост на претендираните лихви било неоснователно.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания - за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпита на едни свидетел, при довеждане.