Решение № 6330 от 22.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5155/2025
- Вид
- Решение № 6330
- Подписан
- 22.10.2025
- Състав
- Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 289 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6330 гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100105155 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на К. Ц. Я. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление и сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, ведно със законните лихви от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че през 2022 г. било образувано ДП № 542/2022 г. по описа на СлО на СГП, пр.пр. № 16686/2022 г. за това, че от началото на 2021 г. до 21.01.2021 г. в гр. Плевен, длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - магистрат, е нарушило или не е изпълнило служебните си задължения, или е превишило властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреди и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282 от НК.
Наказателното производство се водело тенденциозно – по начин, че действията на разследващите да станат достояние на медиите, съответно на общество и по този начин да се навреди на ищеца.
На 13.12.2022 г., без да ме е предявено обвинение, с постановление на наблюдаващия прокурор му била наложена забрана за напускане пределите на страната. На 10.01.2023 г. му предявили обвинение, че в периода 19.01.20218 г.
- 21.01.2021 г. в качеството на наблюдаващ прокурор по ДП № Д210/2020 г. по описа на ОП-Плевен, пр.пр. № 4713/2020 г. по описа на ОП - Плевен, ЗМ № 1
564/2020 г. на 02 РУ- МВР- Плевен, с три отделни деяния склонявал разследващ полицай от Второ районно управление на полицията в гр. Плевен, да наруши служебните си задължения във връзка с правораздаването.
Деянието било квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до шест години. На Я. била взета мярка за неотклонение „подписка“. Дал подробни обяснения и тогава го уведомили за наложената забрана за напускане пределите на страната.
Тази мярка на процесуална принуда ищецът обжалвал и с определение от 20.01.2023 г. по НЧД № 396/2023 г. по описа на СГС мярката била отменена.
На 14.03.2023 г. му предявили материалите от разследването. Поискал прекратяване на наказателното производство, тъй като инкриминираните действия на Я. не били съставомерни. Искането не било уважено от прокурора с постановлението от 31.03.2023 г.
В края на юни 2023 г. СГП внесла обвинителен акт срещу К. Я. за извършено престъпление по чл. 289 от НК. По образуваното НОХД. № 3614/2023 г . по описа на СГС била постановена оправдателна присъда на 30.10.2023 г. по подаден от прокуратурата протест било образувано ВНОХД № 44/2024 г. по описа на САС и с решение № 140/29.04.2024 г. оправдателната присъда била потвърдена. Протест бил подаден и срещу решението на САС. С решение от 01.10.2024 г. състав на ВКС по КНД № 601/2024 г. оправдателната присъда била окончателно потвърдена.
Неоснователно воденото срещу Я. наказателно производство се отразило на живота на ищеца в личен и в професионален план. В резултат на неоснователното обвинение за престъпление срещу правосъдието, в качеството на наблюдаващ прокурор по наказателно производство, доброто му име в обществото u професионалната му репутация били тежко увредени.
Обвинението и съдебните заседания по делото били широко отразени в медиите. Здравето му се влошило значително. Имал проблеми със съня и получил сърбящи обриви по тялото. Получавал тежки пристъпи на главоболие, някои от които придружени с гадене, като интензивността и честотата им постепенно се увеличавали. Станал раздразнителен и сприхав, затворил се в себе си и загубил желание да се среща с познати, приятели и близки. Притеснявал се, че може да бъде осъден, което би довело до преждевременно прекратяване на 34-годишната му юридическа кариера като магистрат. Разпространяването в медиите на информация за ищеца и за това, че е извършил престъпление по служба довело до отбягването му от негови познати.
Работата му като прокурор се свързвала с поемане на голяма отговорност в публичен интерес и заемането на длъжността се свързвало с висок професионализъм и обществено доверие. Обвинението за извършено престъпление във връзка с работата го злепоставило в професионален план.
2
Призовката, с която бил призован за предявяване на обвинението била изпратена по служебен път до административния ръководител на ОП – Плевен, с което сьдържанието й станало достояние и на администрацията.
Няколко дни след това всички магистрати, полицаи и адвокати в града узнали за образуваното срещу Я. наказателно производство, с което ищецът станал обект на обсъждане в юридическите среди и извън гр. Плевен. Случвало се да му се обаждат и да се интересуват дали слуховете за обвинението са верни.
Това го поставило в унизително положение и му причинило притеснения, дискомфорт и нежелание да се появява на публични места.
Неимуществените вреди оценява на сумата от 100 000 лева.
В наказателното производство ищецът направил разходи за адвокатски възнаграждения на обща стойност 4 400 лева.
Моли съдът да осъди прокуратурата да му заплати исковите суми, ведно със законните лихви от датата на влизане на оправдателната присъда в сила 01.10.2024 г., до окончателното изплащане.
От ответника прокуратурата на РБ е постъпил отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на исковете и липса на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Възразява за прекомерност както на обезщетението за неимуществени вреди, така и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 26.08.2021 г. на прокурор при СпП е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал.
1 от НК, извършено в гр. Плевен от длъжностно лице (магистрат) в периода от началото на 2021 г. до 21.01.2021 г.
На 18.07.2022 г. делото е било изпратено по компетентност на СГП и с постановление от 29.09.2022 г. разследването по досъдебното производство е било спряно.
След възобновяването му на 10.10.2022 г. с постановление от 13.12.2022 г. К. Ц. Я. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 19.01.2021 г. – 21.01.2021 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление, чрез три отделни деяния, като наблюдаващ прокурор по ДП № Д210/2020 г. по описа на ОП-Плевен, пр.пр. № 4713/2020 г. по описа на ОП-Плевен, ЗМ № 564/2020 г. по описа на 02 РУ-МВР-Плевен склонил длъжностно лице от разследващите органи да наруши свое служебно задължение във връзка с 3 правораздаването по разследваното досъдебно производство – престъпление по чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление на К. Ц. Я. е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Постановлението за привличане на К. Я. като обвиняем му е предявено на 10.01.2023 г. и е разпитан в присъствието на адв. К..
С отделно постановление от 13.12.2022 г. спрямо Я. е приложена принудителна административна мярка – забрана за напускане пределите на страната. Това постановление е обжалвано пред състав на СГС и с определение № 193/20.01.2023 г. по НЧД № 396/2023 г. по описа на СГС мярката е отменена.
На 14.03.2023 г. разследването е предявено на обвиняемия, при което е направено искане за прекратяване на производството. С постановление от 29.03.2023 г. на прокурор при СГП искането за прекратяване на наказателното производство е оставено без уважение. Прокурорът е счел, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима.
В досъдебното производство К. Я. е бил представляван от адв. К., като по договор за правна защита и съдействие е заплатил в брой 1 000 лева.
На 26.06.2023 г. в СГС е внесен обвинителен акт. По образуваното НОХД № 3614/2023 г. е насрочено разпоредително заседание за 26.09.2023 г., в което е уважено искането на защитата за отмяна на наложената мярка за неотклонение „подписка“.
Производството е продължило по реда на съкратеното съдебно следствие и в следващото съдебно заседание на 30.10.2023 г. е постановена оправдателна присъда.
В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимият К. Я. е бил представляван от адв. Л.. Според приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г. ищецът е приел да заплати 1 500 лева адвокатско възнаграждение (1 800 лева с ДДС), като са представени доказателства за заплащането на хонорара на датата на сключване на договора.
Представителят на ПРБ е подал протест. По образуваното ВНОХД № 44/2024 г. по описа на САС е проведено едно съдебно заседание и на 24.04.2024 г. е постановено решение, с което оправдателната присъда е 4 потвърдена.
За процесуално представителство и защита по ВНОХД № 44/2024 г. К.
Я. е заплатил 600 лева с ДДС.
По КНОХД № 601/2024 г. е проведено открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. и с окончателно решение от 01.10.2024 г. К. Я. е окончателно оправдан.
По делото са събрани гласни доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Съпругата му М. Я.а разбрала за наказателното производство, водено срещу К. Я. през декември 2022 г. Преди да разбере за наказателното преследване забелязала, че съпругът й проявявал нервност и сприхавост. Я. споделил, че му е непоносимо да ходи на работа и че се чувствал неудобно пред колегите си. Работел като прокурор, но същевременно бил и обвиняем.
Поведението на Я. се променило. От спокоен, отзивчив и внимателен мъж станал нервен и лесно избухвал. Преди образуване на наказателното производство Я. бил контактен и имал широк приятелски кръг, но след като го обвинили в извършване на престъпление по служба сам ограничил контактите си. Получил кожни раздразнения и според лекаря това се дължало на прекомерна нервност. Я. имал проблеми със съня, които продължавали и до момента, макар и с по-нисък интензитет.
Наказателното производство срещу съпруга на свидетеля било отразено в медиите и това допринесло за страданията на ищеца. Започнал да се дистанцира от близкото си обкръжение и от приятелската си среда. Ходел на работа без желание и дори обмислял дали да не напусне. Контактите му се свеждали до общуване само със съпругата му – свидетеля М. Я.а.
След влизане на присъдата в сила се поуспокоил, но до този момент се притеснявал и не можел да приеме мисълта, че ще го осъдят и че в такъв случай ще сложи край на живота си.
Коментирали консултация с психолог, но Я. не смеел заради професията си и възможността да се разбере в града, че има проблеми с психиката.
Воденото наказателно производство променило отношението на околните към Я.. Колегите му видимо страняли от него и не го викали на традиционни си сбирки.
5
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тя има обективен характер, възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на прокуратурата – обвинение в извършване на престъпления, за които К. Ц. Я. е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда.
Разпечатката съдържа 54 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e17c8a99-f712-4455-98c9-28c5dbdea184