Присъда № 229 от 29.11.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 229 от 29.11.2022 г. по НОХД № 5791/2021 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,

НО, XI състав

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл обвинителен акт срещу М.И.М. с ЕГН ********** за това, че 26.11.2018 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка кожена чанта марка „Делси“ на стойност 37 лева, 1 бр. мъжки кожен портфейл, марка „Петек“ на стойност 70 лева, 1 бр. устройство за пушене марка „IQOS“ на стойност 76 лева, 1 бр. златен синджир на стойност 380 лева, 1 бр. златен кръст на стойност 504 лева, 1 бр. пластмасов кръст на стойност 3 лева, 1 бр. икона на „Св. Паисиос“ на стойност 5 лева, пари - сумата от 300 лева и 200 евро с левова равностойност 391,17 лева - всички вещи на обща стойност 1796,17 лева, от владението на М. Д. Др., с ЛНЧ **********, гражданин на Република ****, със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, като счита, че от събраните доказателства се установява по косвен, но несъмнен начин авторството и самото деяние. Анализира доказателствените материали. В заключение предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се определи от една година. Пледира изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да се отложи по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия пледира а неизпълнение на критериите за постановяване на осъдителна присъда по чл. 303 от НК, във връзка с което моли да се признае подзащитният му за невиновен и да бъде оправдан. Евентуално, ако се приеме обратното, моли да му се определи наказание „пробация“ при условията на чл. 55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или да му се наложи минимално наказание лишаване от свобода, което да се отложи за минимално предвидения в закона срок.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума заявява, че не е извършил деянието, предмет на обвинение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.И.М. е роден на ***** в гр. Пловдив, с ЕГН ********** и с постоянен адрес гр. Пловдив, ул. ***** и настоящ адрес гр. Пловдив, **** ***** български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, работещ.

Дружество „ОМК” ЕАД - Пловдив било с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 3. В базата на дружеството имало производствен цех и административната сграда, с разположени в офиси. Достъпът до двора на предприятието и административната сграда бил контролиран, като на портала имало 1 кабинка за охранител и бариера, посредством които се осъществявал пропусквателния режим на товарните автомобили, и турникет за работниците и посетителите. Достъпът до административната сграда също бил ограничен, като входовете били два - северен и южен. Южният вход на сградата бил откъм портала на базата и бариерата. Вратите на сградата се отваряли с карта с чип, както на влизане, така и на излизане. С такава карта разполагали само служители на фирмата. Картите за достъп били с номера и се зачислявали на съответния служител при назначаването му на работа, а при прекратяване на трудово правоотношение с дружеството, картите се отчислявали и се връщали от служителя на съответното лице от отдел „Човешки ресурси“. Вратите се заключвали автоматично, като бил необходим чип както при отварянето отвън, така и отвътре. Външни лица влизали в сградата с придружител. Външните лица се записвали, а придружителят идва да ги вземе от портала, като на излизане ги изпращал.

На фасадата на административната сграда имало поставена камера за видеонаблюдение, която имала обхват върху южния вход на предприятието и портала на двора с бариерата. В самата административна сграда нямало изградено видеонаблюдение.

Пострадалият М.Д. бил **** гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужд гражданин в Република България и живеел от повече от 10 години в страната. Той работел в „ОМК” ЕАД - Пловдив като оперативен директор. К. К. също работел в дружеството като директор „Логистика“. Кабинетите на Д. и К. се намирали един срещу друг на втория етаж от административната сграда. М.Б. също работела в дружеството като главен касиер и кабинетът й се намирал на първи етаж от административната сграда.

От лятото на 2018 г. подсъдимият М. работел в дружеството на трудово правоотношение с изпитателен срок като складов работник. На 21.11.2018 г. трудовите му правоотношения с дружеството били прекратени. Докато бил на работа в дружеството, на подсъдимият като служител била предоставена карта с чип за достъп до административната сграда. При напускането му, на 22.11.2018 г., той върнал карта за достъп на Н.С. ****, за което бил попълнен изходящ лист.

К. и Б. познавали подсъдимия М.. Последният знаел къде на втория етаж от административната сграда се намира кабинета на К., който му бил пряк ръководител, тъй като около седмица да му бъде прекратено трудовото правоотношение подсъдимият бил извикан в кабинета от ръководителя му за разговор, включително и по повод предходни неизпълнения на трудовите му задължения.

На 26.11.2018 г. след обедните часове подсъдимият отишъл на базата и административната база на дружеството. Той преминал през портала на двора, като се промъкнал без да бъде забелязан от служителите от охраната същия ден - В.Д. и А.А., охранители към „ВИП Секюрити”. Не преминал през турникета, не бил отбелязан като посетител и нямал придружител. Успял да влезе на територията на дружеството, тъй като била вдигната бариерата, поради камион на пропусквателния пункт, който охранителите регистрирали за достъп. Той бил облечен в тъмно зимно яке, с поставена качулка на главата, сини дънки и тъмни на цвят обувки. Преминаването му през портала и бариерата, както и насочването му към административната сграда били заснети от камерата за видеонаблюдение.

След като влязъл на територията на дружеството, М. се насочил към южния вход на административната сграда. В 14:36 часа на 26.11.2018 г. той влязъл в административната сграда, посредством картата за достъп на друг служител на дружеството с неустановена в хода на разследването самоличност. След влизането си отишъл на втория етаж на административната сграда, където били кабинетите на К. и 2

Д.. По същото време Д. не бил в кабинета си. Преди това директорът бил оставил на парното под прозореца мъжката си чанта - марка „Делси“, която била от черна на цвят кожа, с презрамка за носене през рамо, с два ципа - за външен и вътрешен /основен/ джоб. В чантата си държал лични документи - карта на постоянно пребиваващ чужд гражданин, *** лична карта, **** свидетелство за управление на МПС, карта за магазин „Метро“, карта за зареждане на гориво за бензиностанция „Еко“, 3 бр. дебитни карти на „Райфайзен банк“, две от които негови и една служебна, една кредитна карта на негово име от същата банка, документи на служебен автомобил - свидетелство за регистрация на МПС марка „Хонда СВР“, с рег. № ******, както и устройство за пушене на „IQOS“, синьо на цвят, ведно с електронната цигара в комплекта и портфейл от черна естествена кожа марка „Петек“, в който имало и пари - сумите от 300 лева и 200 евро /с левова равностойност 391,17 лева/. Вътре в портфейла, който бил с много отделения и специални такива за карти, Д. държал и един златен кръст, със златен синджир, 14 карата, който бил с размери 1,5 см. ширина и около 3 см височина и тежал около 7 гр. Синджирът бил плътен, плосък с широчина около 2 мм, дължина около 40 см. и тегло около 5 гр. Общото тегло на синджира и кръста било 12 грама, като синджирът бил подарък от майката на свидетеля. В същият портфейл, свидетелят съхранявал и друга ценна за него вещ - друг кръст, зелено-сив на цвят, от пластмаса, който също му бил подарък и бил изработен ръчно в манастир от „Св. Паисиос“, ****.

В портфейла държал и една малка икона на „Св. Паисиос“, с размери около 9 см х 6 cм, както и две снимки на дъщерите си като малки.

Подсъдимият отворил вратата на кабинета на Д. и влязъл вътре, като оставил вратата открехната. Той видял поставената на парното под прозореца кожена чантичка на Д., но в същото време Д. се върнал в кабинета си. Пострадалият не познавал М. и го попитал какво иска и защо е в кабинета му. Подсъдимият заявил, че търси кабинета на К.. Затова Д. го завел до кабинета на К., а след това се върнал в своя. Пострадалият решил да премести чантичката си от парното до малкото шкафче, което било зад бюрото му. Не останал дълго в кабинета си и излязъл от него, като напуснал и административната сграда за около 30 минути.

Когато Д. въвел подсъдимия в кабинета на К., последният се изненадал, че оперативният директор оказва на подсъдимия къде се намира К., тъй като М. знаел това, предвид предходните посещения при него. Подсъдимият оправдал посещението си с предстоящо заминаване за Чехия и поискал да си получи трудовото възнаграждение по-рано, в рамките на един - два дни. Двамата провели разговор в тази връзка, като К. в присъствието на М. се обадил и на директора на „Човешки ресурси” дали било възможно да се направи изключение на процедурата и подсъдимият да си получи възнаграждението в рамките на няколко дни. След като обяснил на подсъдимия, че това е възможно, последният видимо се успокоил и казал на К., че ще дойде в четвъртък, за да си получи заплатата. След това подсъдимият М. напуснал кабинета на К.. К. не се сетил да го изпрати до изхода и не се притеснил от присъствието му в сградата.

След като напуснал кабинета на К., подсъдимият М. да вземе за себе си забелязаната по-рано от него в кабинета на пострадалия мъжка чанта марка „Делси“, заедно с намиращите се в нея вещи, а именно: 1 бр. мъжки кожен портфейл, марка „Петек“, 1 бр. устройство за пушене марка „IQOS“, 1 бр. златен синджир, 1 бр. златен кръст, 1 бр. пластмасов кръст, 1 бр. икона на „Св. Паисиос“, пари - сумата от 300 лева и 200 евро с левова равностойност 391,17 лева, както и гореописаните документи.

Влязъл в кабинета на оперативния директор, видял чантичката и я взел с намиращите се в нея вещи, като я поставил под якето си и я придържал с едната си ръка, напуснал 3 кабинета на Д.. Слязъл на първия етаж и отишъл в касата при Б.. Отворил вратата на кабинета й и останал на прага. По същото време там се намирал Е. Д. - шофьор продавач в дружеството, който отчитал оборотни средства. Б. познавала подсъдимия и знаела, че той напуснал работа. М. поискал Б. да му отвори с картата си вратата на изхода от сградата. Тя му казала да изчака, за да приключи с отчитането на Д.. Б. забелязала, че подсъдимият бил нервен, напрегнат и бързал да излезе. Сторило й се, че нещо го притеснявало. Пред нея М. казал, че бил дошъл да си издава картата за достъп и затова не можел да излезе, както и да си получи заплатата по-рано. На Б. й направило впечатление казаното от него, тъй като знаела, че картата се издава при прекратяване на трудовото правоотношение. Д. също забелязал поведението на подсъдимия, като го преценил като притеснен, припрян и бързащ да излезе от сградата. На няколко пъти подсъдимият попитал Б. кога ще му отвори вратата, като на третия път Д. отишъл и му отворил вратата на сградата - в 14:54 часа на 26.11.2021 г. и подсъдимият излязъл, след като престоял в сградата 17 минути и 44 секунди. На излизане от портала на дружеството бил заснет от камерата за видеонаблюдение, без качулка на главата, като държал дясната ръка свободно до тялото, а лявата държал пред тялото си, свита в лакътя.

По-късно следобед на 26.11.2018 г. пострадалият Д. се върнал в кабинета си, тъй като трябвало да си вземе пари от чантичката. Установил, че чантичката му не е на мястото, където я бил оставил. Отишъл в кабинета на К. и му споделил за установената липса. В проведения с К. разговор разбрал, че М. бил бивш работник на дружеството.