Решение № 58 от 25.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София , 25.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502736 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №2933/12.05.2020 г. по гр.д.№8031/2019 г. на СГС – I ГО – 29 състав, постановено по предявен от Л. В. А. – А., против Столична община, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили на 23.05.2019 г. при спъване и падане в резултат от разкъртен с липсващи елементи участък от десен тротоар на ул.“Уилям Гладстон“ в посока от бул.“Витоша“ към ул.“Г.С.Раковски“, стопанисван от ответника Столична община, която сума се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът частично е уважил предявения иск, като е осъдил ответната Столична община да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.05.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата над този размер, до пълният предявен размер от 40 000 лв., е отхвърлил иска, като неоснователен, и е присъдил на страните разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№53796/16.06.2020 г., подадена от ответника Столична община, чрез юрк. Ц. С., се обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част.

Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост. Не се установяват по несъмнен начин основанията за ангажиране на отговорността на Столична община за претърпяната от ищцата злополука - към момента на инцидента тротоарната настилка е била проходимо и здраво закрепена, без разбити, липсващи и разкривени тротоарни плочки; няма реализирано от Столична община противоправно действие или 1 бездействие на нейни служители, няма причинна връзка между действие или бездействие на служители на общината и настъпилото увреждане на ищцата, както и липсва възлагане на работа от Столична община, при или по повод на която да е причинено увреждането. В условията на евентуалност – ако се приеме, че на посочения участък е имало разбити, липсващи или разкривени тротоарни плочки, и ищцата е забелязала подобно обстоятелство, тя е следвало да подходи съобразно видимото състояние на тротоара. В този случай ищцата не се е придвижвала с нужното внимание, поради което в този случай тя е допринесла за настъпване на вредите, поради което на осн. чл.51 от ЗЗД обезщетението следва да се намали съответно на съпричиняването. Съдът е постановил решението въз основа на противоречиви свидетелски показания. Ако се приеме, че отговорността на Столична община следва да бъде ангажирана, се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо висок размер на обезщетението, който е и необоснован, тъй като съдът не е посочил какви са били неговите критерии при определяне на размера на обезщетението. Излагат се съображения по съществото на спора, като се обсъждат събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението в осъдителна му част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност се иска размерът на обезщетението да бъде намален, съобразно принципа на справедливостта, като се отчете и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№79372/04.08.2020 г., подаден от Л. В. А. – А., чрез адв. Е. Е.. Поддържа се становище за процесуална допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника. Възражението за съпричиняване е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131 от ГПК, нито до приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд. Не са налице твърдените нарушения на материалния закон. Определеното обезщетение в действителност е в занижен размер. Излагат се съображения по съществото на спора, като се анализират събраните по делото доказателства. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение.

С въззивна жалба вх.№54737/17.06.2020 г., подадена от ищеца Л. В. А. – А., чрез адв. Е. Е., се обжалва решението в цялата му отхвърлителна част. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Предвид установените по делото релевантни факти, се поддържа, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 40 000 лв., поради което на това основание се иска да се отмени решението в отхвърлителната му част, и да се уважи иска до пълният му предявен размер. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като към момента на изготвяне на СМЕ пред първостепенния съд не е бил приключил възстановителния период за получените увреждания.

2

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на ищеца.

Съдът е приел за допустимо и основателно направеното пред въззивния съд доказателствено искане, и допусната и приета от настоящата инстанция допълнителна СМЕ.

На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим.

По същество на подадените въззивни жалби, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 23.05.2019 г. в гр.

София, около 14:35 ч., ищцата, тогава на 70 г., е претърпяла злополука, като е паднала на десния тротоар на ул.“Уилям Гладстон“, спрямо посока на движение от бул.“Витоша“ към ул.“Г.С.Раковски“, на няколко метра преди пресечката на ул.“Уилям Гладстон“ с ул.“Рачо Димчев“, пред входа на охраняем паркинг на №56. Не се спори, че при падането ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата лъчева кост в долната ѝ част, счупване на 5-та метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на носа, долната устна и брадичката, кръвонасядания около двете очи. Спорни между страните са механизмът на злополуката – спори се какво е било състоянието на тротоарната настилка към момента на злополуката, както и по наличието на причинна връзка между състоянието на тротоарната настилка и падането на ищцата, спори се по наличието на причинна връзка между злополуката, претърпяна от ищцата, и противоправно действие или бездействие на служител на Столична община, по обема, вида и интензитета на търпяните от ищцата болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания, и размерът на справедливото обезщетение за тях. С въззивната жалба е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, което не е било релевирано своевременно - с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, поради което и на осн. чл.133 от ГПК е настъпила процесуална преклузия за неговото релевиране, и същото не следва да бъде разглеждано от въззивната инстанция.

По спорните между страните обстоятелства и направените оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства от първостепенния и въззивния съд, на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

От приетите като доказателства документи - съставен от ЦСМП – София у.ф.257 №054322 от дата 23.05.2019 г. /на л.92/, и Приложение №3 /фиш за спешна медицинска помощ на л.93/, се установява, че в 14:45 ч. в ЦСМП е постъпило 3 повикване по повод на падане на улицата и кървене от главата, относно пострадалата Л. А., на 70 г., с посочено местоположение - на тротоара на ул.“Уилям Гладстон“ и ул.“Рачо Димов“, която е била обслужена от екип на ЦСМП – София, и е хоспитализирана във ВМА.

От Съдебномедицинско удостоверение №149.05/2019 г. /на л.9/ се установява, че на 25.05.2019 г. е бил извършен преглед на ищцата, при който са установени: счупване на лявата лъчева кост в дисталния край, счупване в основата на прокдсималната фаланга на 5-ти пръст на дясна длан, поставени гипсови имобилизации, кръвонасядания и охлузвания по лицето, счупване на носни кости. Така установените увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по механизма при падане от собствен ръст върху терен по времето и по начина, съобщен от пострадалата – при спъване и падане на разбит тротоар, настъпило на 23.05.2019 г. около 14.40 ч. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка в дисталния край е довело до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник, а счупването в основата на проксималната фаланга на 5-ти пръст на дясната длан е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За установяване на механизма на настъпване на злополуката по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Р. А. /дъщеря на ищцата/.

От показанията на св. А. се установява, че на 23.05.2019 г. след обяд около 15:00 ч. свидетелката и пострадалата се разхождали по ул.“Гладстон“, като ищцата била с равни обувки. Движели се по тротоара, в посока от „Витошка“ към „Раковски“ и на ъгъла на ул.“Гладстон“ с ул.“Рачо Димчев“, малко преди находящият се там паркинг, на около 50 м. от новоремонтирания пл. „Славейков“, и на 50 м. от сградата на информационния център на Европейския парламент. В този участък тротоарът се оказал разбит – имало разбити и липсващи тротоарни плочки, имало разкривена отводнителна шахта. Ищцата се препънала в разбитите плочки, и полетяла с лице напред. При падането счупила и двете си ръце, а лицето било обезобразено и със счупен нос. Случаен минувач помогнал на свидетелката да вдигне ищцата, притекли се на помощ и хора от съседното кафене, които станали случайни свидетели на злополуката. Ищцата била с окървавено лице, от което обилно течала кръв, не можела да говори, била в шок, при изправянето ръцете стояли в неестествено положение.

Свидетелката повикала „Бърза помощ“, която дошла много бързо, и откарала ищцата и свидетелката в спешния център на Военна болница, където извършили необходимите на ищцата медицински манипулации – направили снимки, поставили гипс на ръцете, специалист УНГ се погрижил за счупения нос. За около месец раните на лицето на ищцата зараснали. Ищцата носела гипса на двете си ръце между 30 и 40 дни, през който период за нея се грижели свидетелката и нейния син, тъй като имала нужда от чужда помощ. След махането на гипса ищцата дълго време не можела нищо да прави с ръцете си, защото изпитвала болки, и за много от ежедневните си нужди продължавала да има нужда от чужда помощ. Към датата на разпита на свидетелката /в о.с.з. на 05.02.2020 г./, ищцата все още не се била възстановила – лявата ръка била все още подута в областта на китката, и се подува повече при натоварване, малкият пръст на дясната ръка е изкривен и обездвижен, и в студено време ищцата не можела да слага ръкавици.

Разпечатката съдържа 30 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e17c3c9e-7645-4831-b908-930f093bac78