Решение № 456 от 23.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пазарджик, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220201159 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на М. Д. Д. с ЕГН: ********** – сирийски гражданин, постоянно пребиваващ на територията на Р.България, с предоставен хуманитарен статут против наказателно постановление № 241818-000380 от 03.06.2024 год., издадено от началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ – Пазарджик, с което на жалбоподателя за на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 /дванадесет/ месеца.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на процесното НП. Релевира допълнителни възражения за процесуални нарушения, като твърди че жалбоподателят не разбирал добре български език и в този смисъл не разбрал за какво бил наказан. По този начин било 1 нарушено правото му на защита. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт, видно от които жалбата се оспорва като неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона 14 – дневен преклузивен срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът възприема следното:

На 18.05.2024 год. свидетелите С. Д. и С. К. – полицаи в РУ – Пазарджик били на работа ката автопатрул във втори участък. По време на обход по улица „Пловдивска“, движейки се бавно с патрулна скорост, полицаите забелязали, че от паркинга срещу денонощния магазин, на заден ход излиза лек автомобил *** с рег. № ***. Водачът му, чрез навит надясно волан ситуирал автомобила успоредно на разделящата двете пътни ленти линия, след което започнал силно да форсира двигателя. Подавал рязко газ и едновременно с това навил волана в обратна / лява/ посока. Така гумите на автомобила загубили сцепление, автомобилът започнал да се движи напречно на платното за движение, навлязъл в насрещната пътна лента почти до тротоара, след което водачът му рязко сменил посоката на движение на дясно и потеглил в източна посока. Всичко това било съпроводено със силен шум и се случило около 20,40 часа, все още в светлата част на денонощието, при наличието на значителен поток от пешеходци по тротоарите, чийто живот и здраве били застрашени от реалната опасност автомобилът да се „качи“ на насрещния по посока на предприетото впоследствие движение тротоар.

При тази опасна пътна ситуация, на която станали свидетели, полицаите Д.и К. незабавно последвали автомобила със звуков и светлинен сигнал и го спрели на около 50 метра от потеглянето му в посока изток. Установили водача в лицето на жалбоподателя М. Д., който макар и да говорел на акцент 2 добре разбирал това, което му се казва. Отговарял адекватно, като започнал да се извинява. Казал че не го е направил нарочно, а всичко това се случило, тъй като автомобилът имал технически проблем. За свидетелите Д. и К. обаче било напълно ясно, че описаното движение на автомобила е преднамерено и няма как да се получи от какъвто и да е технически проблем. Затова свид.Д. съставил против жалбоподателя АУАН, с който му вменил нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП . Жалбоподателят подписал АУАН без възражения и не подал такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което както вече се каза жалбоподателят обжалва в срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе предимно от показанията на свидетелите Д. и К.. Вярно е, както твърди процесуалния представител на жалбоподателя, че свид.Д. установи че автомобилът е излизал на заден ход от паркинга, както дефакто е било, докато свид.К. каза, че автомобилът е излизал напред. Това противоречие обаче е несъществено и следва да се обясни с факта, че като полицаи свидетелите ежедневно стават свидетели на нарушения, вкл. по ЗДвП, при което е нормално да не си спомнят някои детайли. В съществената си част обаче, установявайки поведението на жалбоподателя като водач след излизането на автомобила от редицата на паркинга, показанията на полицаите са абсолютно непротиворечиви. И двамата бяха категорични, че са имали пряка видимост и съответно са възприели в цялост противоправното поведение на жалбоподателя, свързано с извеждане на автомобила умишлено извън контрол, а впоследствие и с изключително рискованото му шофиране до потеглянето му в източна посока.

Свидетелите Д. и К. не познават жалбоподателя и нямат никакъв личен мотив да му преписват нарушение, което той иначе не е извършил. Ето защо съдът цени показанията на свидетелите Д. и К. като незаинтересовани и достоверни и въз основа на тях прави извода, че шофирането на жалбоподателя посредством занасяне на автомобила от едната към другата страна на пътното платно, странично хлъзгайки го по него не представлява използване на път за обществено ползване съобразно основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. По тази причина жалбоподателят е използвал пътя не по предназначение.

От показанията на свидетелите Д. и К. се установи също така, че 3 жалбоподателят добре е разбрал вмененото му нарушение. Нещо повече, дори е започнал да се оправдава с неверни и житейски абсурдни твърдения за техническа неизправност на автомобила, довела до горната ситуация. Ето защо възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не разбирал добре български език и не разбрал за какво бил наказан, са голословни. Какво по голямо доказателство от това, че жалбоподателя разбира български език е факта, че е реализирал правото си на жалба пред компетентния съд и в законовия срок. Освен това, видно от справката за нарушител на л.7 в делото, жалбоподателят е издържал успешно изпит за водач на МПС в град Стара Загора още на 09.11.2022 год. , а както е известно изпитите, вкл. писмения такъв се провеждат на български език.

Точно по тази причина съдът не вярва на разпитания по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя свид. М. М., който твърди, че бил чакал жалбоподателя до мястото, на което бил спрян от полицаите.

Свидетелят твърдеше, че жалбоподателят бил извикал работодателя си, също от сирийски произход, за да му разясни естеството на нарушението, което му вменяват, а той го бил заблудил че ще бъде наказан леко, с ниска по размер глоба. Подобни факти не се съобщават от свидетелите Д. и К., поради което съдът не вярва на свид.М.. Поради приятелските си отношения с жалбоподателя, свид.М. има заинтересованост да изопачава фактите от обективната действителност с цел да осуети реализацията на наказанието, което се следва на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът счита, че вмененото жалбоподателя нарушение е доказано до степен на несъмненост. на

За целите на административно наказателното производство не е нужно да се установи как е постигнат конкретния ефект – загубата на сцепления на задвижващите колела и последвалото движение на автомобила напречно на пътното плътно, след като това негово външно проявление не е нормално движение на автомобила на платното за движение, което е предназначено за движение и на други пътни превозни средства. Не може да се постави под съмнение обаче, че този начин на движение е резултат именно на определен начин на боравене със системите на автомобила, при което той се отклонява от траекторията на правомерното си движение.

В разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят не е въвел 4 лимитативно изброяване на действия на водачите на МПС, които следва да се считат за ползване на пътищата отворени за обществено ползване с други цели. В конкретния случай възприетото от полицейските служители поведение на жалбоподателя коректно е описано при фактическото описание на нарушението и в достатъчна степен конкретизира противоправните действия на водача, тъй като и в АУАН, и в НП са намерили отражение съставомерните по твърдяното нарушение факти и обстоятелства. Посочено е, че жалбоподателят е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели – презавиване и рязко подаване на газ, като преднамерено довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътното платно , с което създава опасност за останалите участници в движението, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Вписаните понятия досежно движението на автомобила съставляват описание на факти, тъй като касаят наблюдаваното от полицейските служители движение на автомобила, управляван от нарушителя в района, в който патрулирали. Ето защо съдът намира, че в АУАН и НП е налично ясно описание на обстоятелствата на нарушението.

Поради гореизложеното съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение на чл.

104б, ал. 2 от ЗДвП.

АНО е приложил коректната санкционна норма, като наложените кумулативни наказания отговарят на фиксирания размер, предвиден в чл.

175а, ал. 1 от ЗДвП, поради което няма възможност за тяхната редукция.

Относно евентуалната маловажност на нарушението, за което съдът е длъжен да изложи мотиви, следва да се каже, че с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН по отношение на деянията, за които е санкциониран жалбоподателя с оспореното НП.

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се определи претендираното със становището по същество юрисконсултско 5 възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и обема на доказателствената съвкупност.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1818-000380 от 03.06.2024 год., издадено от началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ – Пазарджик, с което на М. Д. Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 175а, ал.

1, пр. 3-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 /дванадесет/ месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: град Стара Загора, ул.

„***“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6