Определение № 1952 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1952 гр. София, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000501258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (Регламента).

Предмет на разглеждане е частна жалба от Райънеър ДАК – Дъблин срещу Разпореждане № 3681/05.02.2026 г. по ч.гр..д. № 20261100101073 по описа на Софийски градски съд в частта, с която в тежест на жалбоподателя е възложено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Иска се определението да бъде изменено като бъде присъдена сума съобразно фактическата и правна сложност на производството.

В отговор по частната жалба А. Н., представляван от адв. Е. А., оспорва частната жалба. Твърди се, че авиокомпанията е дала повод за завеждане на делото, понеже не е осигурена възможност за подаване по електронен път на покана за доброволно изплащане на обезщетение при отказан достъп до борда. Твърди се тази комуникационна бариера да е препятствало установяване на конкретната причина за отказ да бъде изплатено обезщетение и да е наложило множество проверки за фактите по случая, а и предпоставките за предявяване на претенцията. Твърди и размерът на възнаграждение да е съобразен с осъществената комуникация с клиента, оценката на събраните данни, изпращане на покана до авиокомпанията по предвидения от нея ред, превод на молбата за европейска заповед за плащане на съответния език. Поддържа се и довод за необходимост от справедлива оценка на специфичния труд, както и че при съобразяване на предходно формирана съдебна практика следва да се отчете промяната в икономическите условия, провокирана от инфлационни процеси, за да бъде гарантирана реалната стойност на положения труд. При тези съображения намира за справедливо възнаграждение от 250 евро с включен в сумата данък върху добавената стойност.

Регламентът не регулира отношенията между страните в производството досежно установената в едностранно производство отговорност за разноски. При тези съображения и с оглед нормата на чл. 26 от Регламента следва да бъде споделен доводът за приложимост на националния ред и в частност правилата на заповедното производство, обуславящо удостоверяване на изпълняемо право от процесуалното бездействие на длъжника.

Общата норма на чл. 81 ГПК определя разпределената отговорност за разноски като 1 елемент от крайния акт в съответното производство. Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на обжалване в частта за разноските. С т. 10в и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС обаче е утвърдено разбирането, че самостоятелното произнасяне по отговорността за разноски предпоставя утвърдено притезание в заповедното производство. В тази връзка частната жалба се явява процесуално средство за разрешаване на въпроса за отговорността за разноски, само ако вземането не е било оспорено. Оспореното вземане препятства стабилизирането на заповедта включително и в частта, очертаваща съпътстващата отговорност за разноски. При това положение, според националния закон отговорността за разноски в заповедно производство подлежи на разрешаване в рамките на спора за съществуване на вземането. Затова и спорът за разноски, в това число и за размера на адвокатското възнаграждение, не обосновава развитие на самостоятелно производство.

Според чл. 18, параграф 1 от Регламента единствено европейска заповед за плащане, срещу която не е подадено възражение, предписва и нарочен акт, с който заповедта да бъде обявена за изпълняема. Това в случая не се установява. Напротив, с разпореждане от 15.04.2026 г. заповедният съд е приел постъпило срещу заповедта възражение.

Параграф 2 от същия текст изрично обвързва регулацията на национално ниво с отчитане на така утвърдения ефект от възражението. При тези съображения следва да се приеме, че отстояване на предявеното право по общия исков ред е единствено приложима последица от постъпило възражение срещу европейска заповед за плащане. Отчитайки целите на Регламента приложение намират всички правила, обезпечаващи редуциране на финансовата тежест за търсещия защита, предпочел да се възползва от облекчена процедура (чл. 415, ал. 4 ГПК). В последващия исков процес подлежат на преценка и останалите необходими разноски за реализация правото на защита, каквото се явява и заплатеното възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Дори да се приеме за допустимо приложението на чл. 422 ГПК и по отношение на оспорена европейска заповед за плащане – запазване на изпълнителната й сила макар и при условие, че притезанието бъде потвърдено в спорното исково производство, въпросът за отговорността за разноски, било то и ограничен до размера на адвокатското възнаграждение, е обусловен от изхода на този спор. Затова и подлежи на разглеждане в рамките на евентуално бъдещото състезателно производство. В случай че такова не се състои, лишената от изпълнителна сила европейска заповед за плащане не е в състояние да ангажира правната сфера на жалбоподателя.

Понеже в самостоятелното производство по частна жалба за разноските не подлежи на разглеждане спора досежно главното вземане, непостижимо е и утвърждаване основанието за отговорността за разноски – такива се дължат само ако и доколкото предявеното право е утвърдено (арг. от чл. 78 ал. 1 ГПК). След като оспорената европейска заповед за плащане не може да обуслови принудително изпълнение нито досежно главницата, нито по отношение на разноските, въпросът какъв би бил адекватният размер на адвокатското възнаграждение придобива хипотетичен характер, а не обезпечава защита на реално право. Предвид нормата на чл. 2 ГПК, очертаваща годния предмет на съдебна защита (конкретно право), инициираното в случая производство остава безпредметно.

Така мотивиран, Апелативен съд – София, първи граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Райънеър ДАК вх. №

33966/12.03.2026 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен 2 съд в едноседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3