Решение № 392 от 19.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Монтана, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630103325 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД по отношение на Договор за паричен заем № *** от 25.03.2024 година, както и да се признае за установено, че освен главницата, други суми за изплащане не се дължат.

Ищецът, Т. Н. Т., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника си адвокат М. С., е предявил иск ПРОТИВ ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание: чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че по силата на сключен между *** като кредитор и Т. Н. Т. като кредитополучател, договор за кредит МАХ *** е уговорено отпускането на заем в размер на 600 лева, платими на 13 двуседмични вноски, като при сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.

Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за динамично плащане и бързо разглеждане на искането за кредит в значителен размер, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.

По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 1 118 лева, а дължимата вноска в размер на 86 лева.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключването на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята 1 правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7- 9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия д посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размера на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представлява заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГП( и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 1 280 % /хиляда двеста и осемдесет процента/.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗГП(, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.

Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗГІК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви. такси, неустойки и други разходи.

След сключване на договора, потребителя е заплатил 5 вноски от 86 лева на обща стойност 430 лева, с която е погасил част от задължението по кредита, като непогасения остатък от главницата е в размер на 170 лева.

Недействителността на договора обуславя правния интерес на ищеца да отрече със сила на присъдено нещо дължимостта на допълнително начислените суми, както и тези за лихви, такси и разноски по кредита.

Отделно, обявяването на договора за нищожен е основание за изчистването му от ЦКР, което е в интерес на ищеца.

2

Моли съда да постанови решение, с което:

Да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Н. Т. и ***, че сключения между тях договор за кредит МАХ *** е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит по отношение на ***, че Т. Н. Т.

НЕ ДЪЛЖИ на ***, сума над 170 лева представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит МАХ ***, както и други лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/.

Претендира разноски в производството.

Ответникът, ***, ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** - управител, чрез *** – юрисконсулт, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Заявява, че всички твърдения от ищеца не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

На 28.03.2025г. между *** (Дружеството), в качеството му на Кредитор, от една страна и Т. Н. Т., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ***. Вследствие на възникване между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът *** е финансирал кредитополучателя, а за Т. Н. Т. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

Договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Счита, че предоставената с договора информация и заложените клаузи са изцяло съобразени с актуалното към момента на сключването законодателство.

І. По въпроса за наличието на неравноправни клаузи:

В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите. при които една клауза в договор следва да се счита за такава.

В настоящия случай и видно както от настоящото изложение, така и от исковата молба, следва да се констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи.

Между Дружеството и ищеца е подписан договор за потребителски кредит, а разпоредбата на чл. 146. ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия - чл. 146. ал. 2 ЗЗП. В случая общите условия по отпуснатия кредит са залегнали в самото съдържание на индивидуалния договор, включени са като неразделна част от него, като съдържанието им следва номерацията и 3 обозначението с номера на самия договор и не би могло да доведе до друг извод освен този, че се касае за един цялостен документ, който носи подписа на ищеца в качеството му на кредитополучател. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай. С оглед гореизложеното, следва да бъде изведено, че неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.

По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, изразява следното становище:

В частта „Становище по кредита. Размер и срок на кредита. Усвояване" е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 61,27%. В същия раздел на договора е посочен и общият размер на всички плащания по договора, а именно 680,55лв., като в погасителния план е подробно изложено какви задължения погасява всяка една вноска. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ) е посочена разбивка на погасяването на възнаградителна лихва по кредита. като СЕФ е неразделна част от кредитното досие на клиента и му е предоставен, съгласно законовите изисквания, което обстоятелство доказват, чрез прилагането към настоящия отговор на СЕФ с подпис от страна на ищеца.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19. ал.

1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане възнаградителна лихва, която не се променя при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 61,27%, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.

В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва и при какви условия, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други допълнителни, извън посочените в договора за кредит вземания по него няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща клиентката по него, за да се чувства заблудена от посочения ГПР.

Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл. 19. ал. 4 ЗПК и не води до 4 недействителност на целия договор.

Наред с това, клауза за ГПР, сама по себе си не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Принципно, както е известно, клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват в ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл. 19. ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение. че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19. ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното намират, че е спазена и разпоредба по чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Още повече, че в договора за кредит се съдържат погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техният брой и периодичност на плащане, съобразно посочените падежни дати.

Наред с това, в процесния договор за кредит, подписан от ищеца, е посочена чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, както и се съдържа погасителен план.

Разпечатката съдържа 45 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e17b9a24-b0e2-42c0-8c46-32d1df437bc5