Решение № 4626 от 24.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................ гр. София, 24.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 9706 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 370994 от 26.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10394/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, е признато за установено по отношение на ответника Й.Н.Й., че в полза на “Р.(Б.)“ ЕАД, съществува ЧАСТ от вземането предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа в общ размер на 9625,58 лв., от които главница по вноски с настъпил падеж до 18.08.2014г. в размер на 2 539,69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, предсрочно изискуема от 01.05.2017г. главница в размер на 5597,97 лв., дължима за периода от 15.05.2017г. до 15.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, договорна редовна лихва за периода от 28.11.2013г. до 04.09.2014г. в размера от 291,19 лв. и наказателна лихва за периода от 28.11.2013г. до 27.11.2016г. в размер на 1196,73 лв., дължими от ответника в качеството му на солидарен длъжник по силата на Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., като са отхвърлени предявените от “Р.(Б.)“ ЕАД срещу Й.Н.Й. обективно и кумулативно съединени искове с правни основания основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в ЧАСТТА им относно признаването за установено на вземането предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа, за дължима предсрочно изискуема от 04.09.2014г. главница, относно размера от над 5597,97 лв. до 9136,66 лв. и периода от 04.09.2014г. до 01.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението и договорна редовна лихва за периода от 28.11.2013г. до 04.09.2014г., относно размера от над 291,19 лв. до 617,63 лв., както и Й.Н.Й. е осъден да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД сумата от 3663,98 лв., представляваща дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2014г. до 01.05.2017г., съгласно Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД, в ЧАСТТА относно осъждането на Й.Н.Й. да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД сумата от над 3663,98 лв. до 5620,80 лв., представляващадължима главница по вноски с настъпил падеж в периода от 15.09.2014г. до 01.05.2017г. съгласно Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Срещу решението в частта, в която установителните и евентуалния осъдителен иск са уважени е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Й.Н.Й.. Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, същетвено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост по банковия кредит. Аргументира се, че не се е сбъднало условието за разглеждане на осъдителния иск, предявен под евентуалност. Релевират се доводи, че ответникът е поръчител по договора за кредит и поръчителството е погасено по давност.

В законоустановения срок ответникът по жалбата е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевиранитевъззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно в обжалваната част. Въззивният съд намира, че предявеният осъдителен иск под евентуалност при условие, че съдът частично не уважи главните установителни искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост да осъди ответника да заплати на ищеца вноските с настъпил падеж от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до получаване на исковата молба от ответника, е недопустим с оглед задължителното тълкуване, дадено в т.

1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното ТР ВКС приема, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422,ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Следователно с оглед даденото от ВКС задължително тълкуване предметът на предявеният осъдителен иск се включва в предмета на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, което прави същият недопустим и в тази част решението следва да се обезсили.

За пълнота въззивният съд счита, че следва да посочи, че горният извод не противоречи на даденото от ВКС тълкуване в мотивите на т.

11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В случая основанието на предявения установителен и осъдителен иск е едно - договора за банков кредит и размера на вземането по предявения под евентуалност осъдителен иск е част от размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Нещо повече, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск само когато главният иск е отхвърлен изцяло, а не частично, както е в случая. Поради изложеното, въззивният съд приема, че предявеният под евентуалност осъдитеелн иск е недопустим и следователно решението е е недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд го е разгледал и се е произнесъл по него.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК и е процесуално допустима.

СРС е сезиран с главни установителни искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на ответника, че в полза на ищцовата банка съществува ЧАСТ от вземането предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г. по описа на Районен съд-Кнежа, в общ размер на 13490,71 лв., от които изискуема главница по вноски с настъпил падеж до 18.08.2014г. в размер на 2 539,69 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, предсрочно изискуема от 04.09.2014г. главница в размер на 9136,66 лв., изискуема редовна договорна лихва за периода от 28.11.2013г. до 04.09.2014г. в размер на 617,63 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 28.11.2013г. до 27.11.2016г. в размер на 1196,73 лв., дължими по силата на Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., а при условията на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени частично, поради липсата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 04.09.2014г., осъдителни искове с правни основания чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцовата банка сумата от 5620,80 лв., представляваща дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2014г. до 01.05.2017г./датата на връчване на исковата молба на ответника/, предсрочно изискуема от 01.05.2017г. главница в размер на 9136,66 лв., възнаградителна договорна лихва в размер на 38,31 лв. за периода от 16.08.2014г. до 04.09.2014г., наказателна лихва за периода от 05.09.2014г. до 27.11.2016г. в размер на 93,54 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си като солидарен длъжник по сключен между страните договор за банков кредит. Поддържа се, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора. В условията на евентуалност при частично неуважаване на главните установителни искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост е предявен осъдителен иск за вноските с настъпил падеж до получаване на исковата молба от ответника.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира доводи, че той има качеството на поръчител в договора за банков кредит и е преклудирано по давност вземането срещу него. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като оспорва подписа върху уведомлението.

Въззивният съд намира, че е неоснователно възражението на въззивника във въззивната жалба, че има качеството на поръчител съгласно сключения между страните договор. От писмените доказателства по делото се установява, че ответникът е сключил с ищеца и Н. Й. анекс № 2 към Договор за банков кредит. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарна отговорност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, както и при договор за поръчителство. В настоящия случай сумата по кредита е получена от Н. Й., след което с Анекс № 2 ответникът е встъпил в дълга, което се извлича от тълкуването на клаузите в анекса. Кредитополучателят и ответникът са се задължили да изплащат съответните вноски по кредита. При встъпване в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник. Встъпването в дълг наподобява поръчителство, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него.

Отговорността на встъпилия нов длъжник възниква само ако има главно задължение, но е акцесорна на главното, както поръчителството. В този смисъл е Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС по чл. 290 от ГПК. Поради изложеното, въззивният съд, споделя доводите на първоинстанционния, че ответникът по делото е встъпил в дълга солидарен длъжник, а не поръчител, което в случая изключва приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение.