Решение № 2013 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2013 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Б.а при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504507 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.03.2022 г. по гр.дело № /18 г., СРС, І ГО, 51 състав е о с ъ д и л Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника адвокат Г. М. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. *******, кантора № 3 на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 648,64 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 10.03.2017 г., около 19,10 ч., в гр. София на влизане в града от магистрала „Тракия“, на около 2 км от КПП „Враня“ с участието на лек автомобил марка Форд, модел Мондео с p e r. № ******* (стар p e r. № *******), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******, да заплати на „А.Б.“ АД, ЕИК ******* следните суми: 50 лв. държавна такса, 550 лева възнаграждение за изготвяне на експертизи, 100 лева депозит за разпит на свидетел и 360 лева адвокатско възнаграждение.

1

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура" Областно пътно управление-София, представлявано от Г.

Н., юрисконсулт, упълномощен от Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”******* и с адрес на кореспонденция бул.”*******, ет.5, с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че депозираният Протокол за ПТП № 1659919 от 10.03.2017 г. е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва описание на механизма на реализираното ПТП, на цялата пътна обстановка.

В него не е описан или посочен размера на препятствието /обхвата на заледяването, в коя част на пътното платно се е намирало препятствието/необезопасена дупка/, причина за настъпването на застрахователното събитие.

Заявява, че длъжностното лице отразило произшествието не е направило снимков материал съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Липсват доказателства, че пострадалият при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие. Не са събрани доказателства за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, както и за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на част Х Общи изключения, както и в хипотезата на Глава трета Изплащане на обезщетение при частични повреди.

Представената по делото Застрахователна полица от 01.09.2016 г. на ЗАД „А.Б.“ не удостоверява основанието за заплащане на застрахователното събитие.

Счита за недоказано, че за ответника е възникнала отговорността по чл.49 от ЗЗД, че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Развиват се доводи и за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Моли процесното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Моли съда да се произнесе и с оглед на хипотезата на съпричиняване. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

Въззиваемият/ищец „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, чрез пълномощника по делото адвокат Г. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, кантора № 3 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу Агенция „Пътна инфраструктура" за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 648,64 лева, заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно със законната лихва.

Ищецът ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* твърди, че на 10.03.2017 г., около 19,10 ч., в гр. София на влизане в града от магистрала „Тракия“, на около 2 км от КПП „Враня“ е станало Пътно- транспортно произшествие (ПТП) самокатастрофа. Лек автомобил „ФОРД”, рег.№ ******* (стар p e r . № *******), по време на движение, пропаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което му били нанесени щети.

Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца. Образувана била щета №0300/17/302/500408 по описа на ищеца. Направен бил опис на щетите по автомобила. Ищецът изплатил за ремонт на автомобила застрахователно обезщетение в общ размер на 648,64 лв. Счита, че 3 ответникът е отговорен за поддържането на пътя, където е станало произшествието и моли съда да го осъди да му заплати изплатеното обезщетение.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът констатира следното:

От представената застрахователна полица се установява, че процесният автомобил е бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, при клауза Пълно каско за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2017г. От Протокол № 1659919 от 10.03.2017 г., се установява, че на посочената дата в 22:00 часа служител на МВР е посетил процесното местопроизшествие и е установил, че по данни на водача на процесния автомобил, същият се е движил по автомагистрала Тракия в посока към гр. София и на около два километра преди КПП Врана е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е реализирал щети. По делото е депозирано писмо от АПИ, в което се сочи, че точката, намираща се около два километра преди КПП Врана попада върху републикански път АМ Тракия, около първа връзка за околовръстен път е посока към А-2 Хемус. От НИМХ към БАН е изпратено писмо, е което е заявено, че на 10.03.2017 г. в района на с. Горни Лозен, в който попада и местопроизшествието, са паднали валежи е количество от осем литра на квадратен метър. Представен е опис на претенция, от който се установява, че за ремонт са определени следните увреждания по автомобила: решетка в облицовка на броня, алуминиева джанта, долна кора под радиатори и кора под двигателя. Разпитаният свидетел Т.П.Д. собственик и водач на увредения лек автомобил твърди, че си спомня процесното ПТП, случило се, когато си тръгвал от работа. Работел в централата на ЛИДЛ България, която се намирала на ул. „******* в с. Равно поле. Обичайният му маршрут минавал през магистрала Тракия, тъй като живеел в София. ПТП-то се случило след работно време, по спомени около 18:30-19:00 часа. Излязъл на магистралата и потеглил в посока София.

Времето било много лошо, валяло дъжд, трафикът бил натоварен. На не помалко от километър преди бензиностанция „Петрол“ се случило ПТП-то.

Бензиностанцията била точно на входа на София, непосредствено до хотел „Черна котка“. Водачът ударил в дупка с двете леви гуми на автомобила и 4 счупил и двете джанти. Скоростта му била много ниска, като за магистрала, тъй като се движел в дясната лента с камионите. Предвид и лошото време, трафикът бил много натоварен и водачът спазвал дистанция. ПТП-то се случило преди изходът за Околовръстното шосе за София. Дупката, в която попаднал, по никакъв начин не била обозначена и видима. Била запълнена с вода. Свидетелят не помни да я е виждал. Била много дълбока, с остри ръбове. Поне 5-6 автомобила преди неговия били аварирали по съшия начин.

Видял дупката след като минал през нея. Не са му известни други увреждания по автомобила. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата, необходима за отстраняването им възлиза на 761,68 лева. Според съдебно-счетоводна експертиза, застрахователната премия по застраховката

Каско на процесния автомобил е била заплатена на 01.09.2016 г. и по процесната щета от ищеца са заплатени 648,64 лева.

От правна страна:

Искът, с който първоинстанционния т съд е бил сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция „Пътна инфраструктура" с правно основание чл.411 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. За да бъде уважен иска по чл.411 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Касто" между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения л.а. към датата на настъпване на застрахователното събитие. Видно от застрахователна полица № 16-0300/302/5004079 от 01.09.2016 г. , страните по договора са се споразумели автомобилът да бъде застрахован при условията на клауза „Пълно каско”. Ето защо, застрахователят дължи обезщетения и за частични щети, настъпили при всички рискове, в случая имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. В 5 глава втора, клауза Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия е дадено определение на ПТП: събитие, възникнало в процеса на движение на МПС и предизвикало повреда на пътно транспортно средство.

Застрахователят се е задължил да отговаря за всички щети, възникнали по автомобила вследствие на настъпило ПТП. Гумите и джантите на един автомобил са съществена и неотменима част от същия, без които движението му е невъзможно, поради което СГС намира, че застрахователят е бил длъжен да обезщети тази вреда, респективно има правото да иска връщането й от ответника по регресния иск. В случая се касае за попадане на застрахования автомобил в дупка по време на движението му, което е причинило вреди на автомобила, поради което процесното ПТП представлява такова по смисъла на ОУ на ищеца, а следователно и покрит застрахователен риск, при настъпването на който ищцовото дружество дължи заплащането на застрахователно обезщетение.

От приетата по делото СТЕ се установява, че вредите по автомобила са във възможна причинно- следствена връзка с ПТП.

По делото е безспорно, че ищецът е заплатил в полза на собственика на л.а. „Форд“ застрахователно обезщетение от 648,64 лв. лв. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД -до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.410, ал.1, т.2 КЗ .

За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура" по чл.49 от ЗЗД.