Решение № 562 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.А като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203623 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. П. Б., против наказателно постановление (НП) № 23-4332000866/26.01.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са му били предоставени два броя талони за медицинско изследване, а само един, с което му е отнета възможността да прецени на кое от двете изследвания да се подложи, както и не му били предоставени стикери за двете изследвания. Твърди, че предоставеното време за да стигне до ВМА било недостатъчно, както и че нямало причина за извършената проверка. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с 1 процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски. В депозирана писмена защита се излагат доводи, подкрепящи тези в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител и не взима отношение по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.01.2023 г., около 01.10 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. Д. Д. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № СВ **** СХ по бул. "Симеоновско шосе", с посока на движение от ул. "Никола Габровски" към бул. "Г.М.Д." и на номер 4а бил спрян за извършването на полицейска проверка от служителите на 01 РУ-СДВР И. Р. и К. Б., които поискали съдействие от ОДЦ-СДВР. На място били изпратени свидетелите З.Х. и В. В. – мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР, за оказване на съдействие за извършване на проверка на водача с техническо средство за употребата на алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят Д. отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARDM 0207 и за употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARNJ-0002.

Свидетелят Х. издал талон за изследване № 113214, и стикери със същия номер, които били връчени на жалбоподателя в 02.15 ч. на 18.01.2023 г. с указание, че лицето следва да се яви във ВМА в срок от 40 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба за извършване на медицинско и химическо изследване. Същият не се явил за даване биологични проби за изследване в кръвта и урината му на алкохол и наркотични вещества и техни аналози.

Съставена била докладна записка от И. Р. по случая.

Свидетелят В. В. приел, че водачът е извършил нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 893919/18.01.2023 г. Д. Д. подписал акта без възражения.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице В. Р. В. – мл. автоконтрольор при СДВР, О "ПП"-СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по този закон. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

В законоустановения срок не постъпили писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

2

Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-000866/26.01.2023 г.

Приложена е заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване, с които Гергана Владимирова Борисова е преназначена на длъжност началник на 01 група "Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП при СДВР и като такава е встъпила на 29.10.2019 г. С посочения АУАН на Д. Д. Д. били наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 14.02.2023 г.

Издадена била Заповед за ПАМ № 174/18.01.2023 г. за временно отнемане на СУМПС на Д. Д. Д. и Заповед за ПАМ № 173/18.01.2023 г., с която е прекратена регистрацията на ППС за срок до 6 месеца и са отнети табели с рег. №СВ **** СХ.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. П. Р., В. Р. В. и К. М. Б., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- талон за изследване № 113214, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, докладна записка, Заповед №174/18.01.2023г. за ПАМ, Заповед №173/18.01,2023г. за ПАМ, справка картон на водача Д., заповед № 8953/25.11.2016г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и др.

От показанията на свидетеля В., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото, се установява извършването на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на талон за медицинско изследване. Свидетелите Р. и Б. имат бегъл спомен за извършената проверка, като съдът намира това за нормално предвид работата, която извършват ежедневно и отминалия период от време от процесния ден до денят на разпита им в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

3

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Със съставения АУАН с необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е ангажирана отговорността на Д. за извършването на две отделни нарушения, за които са наложени съответно две наказания с обжалваното НП. Както актосъставителят, така и АНО надлежно са описали и разграничили в две точки отделни нарушения, изразяващи се от една страна в отказ от извършването на проверка за установяване употребата на алкохол и от друга страна - отказ от извършването на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което жалбоподателят не е препятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и да организира защитата си. Посочено е от правна страна и съответното предложение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което съответства на вменените му нарушения от фактическа страна.

На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна вменените му административни нарушения. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на 18.01.2023 г., около 01.10 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. Д. Д. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № СВ **** СХ по бул. "Симеоновско шосе", с посока на движение от ул. "Никола Габровски" към бул. "Г.М.Д." и на номер 4а бил спрян за извършването на полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARDM 0207 и за употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARNJ-0002. Нарушенията са формални, довършени са с отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното техническо 4 средство. От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и пряко е целял настъпването им.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д.

№ 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, цитирано от жалбоподателя, отказите по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В цитираното ТР се приема, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН.