Определение № 386 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Варна, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20253100200888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК и е образувано по жалба от адв. К. Б. в качеството му на процесуален представител на Д. С. Д., против постановление на прокурор при ОП- Варна за частично прекратяване на наказателно производство по д. пр. № 418/20г. по описа ОД - Варна.

Наказателното производство е било образувано на 27.07.2020 г. съобразно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от НПК - с извършен разпит на свидетел и е водено за престъпление по чл. 213а,ал.3, т.5, вр с ал. 2, т.4 НК от НК.

След проведеното разследване, с атакуваното в настоящото производство постановление от 23.05.2025г., прокурор от ВОП е частично е прекратил производството на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК с оглед на това, че един от обвиняемите – И.С.в е починал, а по отношение на други от тях е прието, че обвинението не е доказано – чл.243,ал.1,т.2 НПК .

Жалбата е подадена в срок, и по същество се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението.Твърди се , че същото не съдържа мотиви и няма произнасяне относно веществените доказателства.

Жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Като се запозна с материалите от проведеното досъдебно производство, съдът счете, че прокуратурата правилно е оценила събрания доказателствен материал, от което са възникнали обосновани изводи, довели до прекратяване на наказателното производство, по основанията посочени в атакуваното 1 постановление. За да бъде прекратено дори частично наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.4 и чл.243,ал.1,т.2 НПК следва прокуратурата да се мотивира от фактическа и правна страна. Макар и бегло тези мотиви са факт. От една страна е посочен смъртния акп издаден относно смъртта на И.С.в, а от друга, че участието на някои от привлечените към наказателна отгворност лица не е доказана по несъмнен начин. Отсътвието на подробен анализ не опорочава постановлението и не нарушава правата на лицата, по отношение на които производството е прекратено. Тук е мястото да се посочи, че по отношение на обвиняемия Д. С. Д. е налице частично прекратяване за извършване на деянието в съучастие и то след като е бил привлечен в посочения смисъл с постановление от 11.02.2025г. По такъв начин последното работно обвинение за него е посоченото и в атакуваното постановление за отговорност по чл.213а, ал.3, т.5 НК, като са изключени съучастници – обв. М.Б. и Ж. Ж. за което е прието е че съучастието е недоказано.

Тъй като става въпрос за частично прекратяване на производството фактически обстоятелства липсват, но и такива не са необходими, защото те могат да бъдат предмет само на обвинителния акт с който делото ще продължи. От правна страна постановлението за частично прекратяване е правилно и законосъобразно в съгласие с изискванията на чл.243,ал.9 НПК и ТР №2 от 2002г на ОСНК на ВКС, което не е изгубило своето значение.

Съгласно същото частичното прекратяване на наказателното производство „… ще е наложително, само когато от последното повдигнато и предявено на предварителното производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние“ В този случай прокурорът е длъжен по силата на закона да изготви постановление от атакувания вид. и да внесе обвинителния акт в съда след изтичане на сроковете по чл. 243 НПК или приключване на съдебното производство по жалбата на обвиняемия или пострадали. „…Липсата на постановление за прекратяване относно намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни деяния или отделни съучастници накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното производство, защото създава предпоставки за заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес.

При липсата на предпоставки за прекратяване на наказателното производство по отношение на повдигнати по същото дело други самостоятелни обвинения за деяния, които нямат връзка с деянието по обвинителния акт, следва да се приеме, че за тях наказателното производство продължава развитието си в досъдебната фаза на процеса, поради което е необходимо съответните материали да се отделят в друго дело. В аналогичен 2 случай когато не са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство по отношение на неустановени съучастници или неиздирени съучастници, за които не се провежда задочно производство, преди да внесе обвинителния акт в съда, прокурорът трябва да упражни правомощието си“ ….

Посоченото по горе не може да не се разглежда и в светлината на трайно установената съдебна практика, че съдебният контрол върху досъдебното производство е обвързан от становището на прокуратурата относно квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои лица. Гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на Р.България относно пределите на съдебния контрол.

Не на последно място следва да се отбележи, че неправилно прокурора от ВОП е указал на жалбоподателят, че има правото да обжалва постановлението, тъй като по отношение на Д. Д. наказателното производство не се прекратява изцяло. В този смисъл е и разпоредбата на чл.243,ал.9 НПК.

И както бе посочено и по горе извън рамките на правомощията на съда са случаите по чл.243 ал.3 от НПК, които допускат съдебен контрол единствено над актовете на прокурора, с които се слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото обвинение, както и относно лица, привлечени като съучастници за същите деяния. В конкретния случай от съдържанието на постановлението за частично прекратяване на ОП–Варна става ясно, че такава хипотеза не е налице за обвиняемия Д., за разлика от част от другите обвиняеми, което обаче не е предмет на настоящото производство.

За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243 ал. 10 от НПК, предоставяща възможност постановлението за частично прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи.

С така изложените аргументи, жалбата се счете от настоящия състав за недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на адв. К. Б. в качеството му на процесуален представител на Д. С. Д., срещу постановление от 23.05.2025г на ОП Варна относно основанията за частично прекратяване на наказателно производство по д. пр. № 418/20г. по описа ОД - Варна.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят, обв. Д. С. Д. и ВОП.

Прекратява съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4