Решение № 398 от 24.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Плевен, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104879 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба И. Г.

И., ЕГН **********, *** и А. Л. И., с ЕГН **********, *** против *** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, в която твърди, че по депозирано от „***“ ООД, с ЕИК ********** заявление по чл. 417 от ГПК, срещу ищците И. Г. И. и А. Л. И. са издадени Заповед №4347 от 30.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.12.2013 г. по ч.гр.д. №7078/2013 г. по описа на РС-Плевен, за сумата в размер на 505,20 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 18.05.2012 г., предявен за плащане на 05.03.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв. за деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Твърди, че въз основа на издадения Изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д. №7078/2013 г. по описа на ПлРС, през 2014г. против ищците И. Г. И., с ЕГН ********** и А. Л. И., с ЕГН **********, е образувано изпълнително дело №20148380401165/2014 г. по описа на *** М.Б., с рег.№838 на К***. Твърди, че въз основа на сключен договор за цесия от 01.02.2018 г. /по данни съгласно приложената към исковата молба кореспонденция с „***” ЕАД/ като взискател по делото е конституиран „***” 1

ЕАД, с ЕИК **********. Твърди, че с Постановление от 27.02.2020 г. на *** М.Б., посоченото изпълнително дело №20148380401165/2014 г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Твърди, че считано от прекратяването на посоченото изпълнително производство на 27.02.2020г. поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години преди това, до предявяването на настоящия иск, е изминал период от повече от 5 /пет/ години. Твърди, че с оглед установяване на това дали е образувано ново изпълнително производство за посочените вземания, в Камарата на частните съдебни изпълнители за длъжника И. Г. И., с ЕГН ********** са извършени три справки: на 18.08.2021 г., 21.06.2024 г. и 31.07.2025 г. за регистрирани висящи изпълнителни дела, от които е видно, че няма регистрирани висящи изпълнителни дела. Твърди, че в Камарата на частните съдебни изпълнители за длъжника А. Л. И., с ЕГН ********** е извършена справка на 08.08.2025 г. за регистрирани висящи изпълнителни дела, от която е видно, че има две регистрирани висящи изпълнителни дела. Същите са образувани въз основа на други изпълнителни титули, за принудително събиране на други вземания, извън посочените. Позовава се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Твърди, че преди предявяването на настоящия иск, по инициатИ. на ищеца И. Г. И. е проведена кореспонденция с ответника по повод на процесното вземане, с искане ответникът да престане да подава в ЦКР на БНБ данни относно процесното вземане поради изтекла погасителна давност. По направеното искане има изричен отказ от ответника. Освен това, на направеното запитване дали ответникът признава, че посочените вземания са погасени по давност, с оглед избягване на настоящото съдебно производство, ответникът не изразява становище. Обосновава правният си интерес от предявяване на иска. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че е изминал период от повече от 5 /пет/ години, с който вземанията по Заповед №4347 от 30.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.12.2013 г., издадени по ч.гр.д. №7078/2013 г. по описа на PC-Плевен, са погасени по давност.

2

Молят на основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 439, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответника „***“ ЕАД, с ЕИК **********, че ищците И. Г. И., с ЕГН ********** и А. Л. И., с ЕГН **********, не дължат сумите по Заповед №4347 от 30.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.12.2013 г., издадени по ч.гр.д. №7078/2013 г. по описа на PC-Плевен, както следва: 505,20 лв. (петстотин и пет лева и двадесет ст.), представляваща задължение по Запис на заповед от 18.05.2012 г., предявен за плащане на 05.03.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв. за деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., като погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Претендират направените по делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост и основателност на предявеният иск. Признава иска. Моли да бъде взето предвид признанието на иска в срока за отговор на исковата молба. Твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и „***“ ЕАД да не бъде осъждано за разноски.

Излага съображения в тази посока. Счита, че за да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т.е., да е налице правен спор за дължимостта на вземането. Счита, че обстоятелството, че дружеството подава информация за процесния кредит към ЦКР също не може да бъде прието като даден повод за завеждане на иска, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър „***“ АД, в качеството си на кредитор по вземането, е задължено да подава съответната информация до ЦКР „до окончателното им погасяване“ Позовава се на съдебна практика. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ищците, чрез процесуалния си представител са направили искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и 3 съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер за вземането.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат поставени в тежест на ищците, а в случай, че това възражение не бъде уважено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото. Не се спори между страните, че към момента на подаване на исковата молба и към датата на приключване на съдебното дирене процесното вземане е подавано от ответника като информация в Централен кредитен регистър като непогасено. Видно е от представените с исковата молба доказателства, че ищците по делото настоятелно са правили искане за отписване на погасеното по давност вземане и преустановяване на подаването му в ЦКР, което искане изрично е било отхвърлено от ищеца по делото. Ищците са направили и опит да получат отговор от ответника, дали признава вземането за погасено по давност и изрично са посочили, че правят това с цел избягване на съдебно производство и допълнителни разноски за това. Липсват доказателства, ответникът да е отговорил на запитването.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че ответникът е станал причина 4 за завеждане на делото, както и че ищците имат интерес от завеждане на иска, въпреки липсата на висящо изпълнително дело, поради което няма как да бъде прехвърлена в негова тежест на ищците отговорността за направените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски, които са в размер на общо 25,56 евро за държавна такса, както и 202,26 евро за адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че направените разноски за адвокатско възнаграждение са от двете ищци и са дори под предвидените такИ. в нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР. Съдът като съобрази това, както и фактическата и правна сложност на делото, намира, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен и следва да бъде присъден изцяло.

Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на *** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, ч е И. Г. И., ЕГН ********** , *** и А. Л. И., с ЕГН **********, *** не дължат солидарно плащане на сумите следва: 505,20 лв. (петстотин и пет лева и двадесет ст.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв. за деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., за които суми е издадена Заповед №4347 от 30.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.12.2013 г., по ч.гр.д. №7078/2013 г. по описа на PC-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *** да плати солидарно на И. Г. И., ЕГН **********, *** и А. Л.

И., с ЕГН **********, ***, направените деловодни разноски в размер на 227,82 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване двуседмичен срок от връчването му на страните.

5 пред

ОС-Плевен в

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6