Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4054 от 10.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3515/2020
Вид
Определение № 4054
Подписан
10.12.2020
В сила
10.12.2020
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4054 гр. Варна , 09.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Светла В. Пенева

Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503515 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. Б. М. срещу Решение № 260520 от 02.10.2020г. по гр.д. № 19812/2019г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Средно училище „Гео Милев“, гр. Варна искове за осъждане на ответника да й изплати сумата от 4208.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равни на неполучена стойност на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от 02.07.2018г. до 20.12.2018г., вследствие несвоевременно издаване от работодателя на необходими й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, а именно образец УП-2 и УП-3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.12.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 718 лева, представляваща лихва за забава върху горната главницата за периода от 02.07.2018г. до 03.12.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдържа доводи, че неизяснен по делото е останал въпроса дали работодателят е издал своевременно поисканите от нея документи а пенсиониране – УП 2 и 3, както и момента на издаването им. Не е вярно твърдението на разпитаната по делото свидетелка, служител при ответното училище, че датата на издаване на документите се генерира автоматично от компютърна програма, дневникът, извлечение от който е представен е съставен за целите на процеса. Твърди, че не са й били изпращани документи от работодателя. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че 1 въззивницата е имала възможност да подаде молба за пенсиониране без документи за стаж, тъй като такива се издават и от НОИ. Това не отговаря на обективната действителност.

Моли за постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени, а предявените искове с извод за основателност се уважат в цялост.

В отговор на жалбата СУ „Гео Милев“ – Варна, представлявано от Директора А.П оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Поисканите от работника документи – образец УП 2 и УП 3 са издадени от работодателя, своевременно на 10.07.2018г., в срока по чл. 128а от КТ, като единствено поведението на въззивницата е причина за неполучаването им.

Установено е по делото, че ищцата е придобила право на пенсия на 02.11.2015г. Съгласно чл. 94 от КСО, същата е имала право да подаде молба за отпускане на пенсия в двумесечен срок от 02.11.2015г., но тя е упражнила това право едва на 20.12.2018г. Последното не е следствие от поведението на работодателя, а е резултат от нейния избор. Правилен в тази връзка е изводът за неполагане на дължимата грижа и недобросъвестност за получаване на издадените й от работодателя документи. Отправил искане в тази връзка жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивната жалба са обективирани искания за събиране на нови доказателства, както следва: за ангажиране на гласни доказателства за установяване на твърденията й, че работодателят не е искал да издава поискани от нея документи за пенсиониране, както и за опровергаване показанията на разпитания пред ВРС свидетел, както и за допускане на СТЕ със задача на вещото лице след запознаване с компютърната система, визирана в показанията на свидетелката П.П, да посочи дали действително датите на издаване на образците УП-2 и УП-3 на въззивницата са генерирани от специалната компютърна програма или не; на коя дата е станало това, какви са номерата и датите на въпросната програма. Ако ги няма да извърши проверка има ли данни за заличаване на информацията и дали е възможно възстановяване на същата.

За да се произнесе, съдът съобрази, че искането за допускане на гласни доказателства е недопустимо като преклудирано на основание чл. 266, ал. 1, пр. I от ГПК, както и процесуално недопустимо доколкото отрицателните факти в гражданския процес не подлежат на доказване, а в частта за опровергаване на други гласни доказателства и 2 неуточнено за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите при условията на чл. 156, ал. 2 от ГПК. Исканията в този смисъл следва да се оставят без уважение.

От друга страна, доколкото по делото като писмено доказателство е прието извлечение от водения при работодателя дневник за издадени удостоверения на служителите в СУ „Гео Милев“, с оглед преценка необходимостта от събиране на специални знания по делото посредством провеждане на СГЕ с поставената от въззивника задача, съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да представи писменото доказателство в оригинал. В този смисъл произнасянето по това искане следва да се отложи до съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.01.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК искането на М. Б.

М. за допускане на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели за установяване на твърденията й, че работодателят не е искал да издава поискани от нея документи за пенсиониране, както и за опровергаване показанията на разпитания пред ВРС свидетел.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на СУ „Гео Милев“ в срок до съдебно заседание да представи в оригинал дневник за издадени удостоверения при пенсиониране на служителите в СУ, извлечение от което е приет по делото /л.л. 220-222 от делото на първата инстанция/ за справка.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на въззивницата за допускане провеждане на СГЕ по делото с отговор на поставените задачи до съдебно заседание.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от 3 внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото лице, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4