Решение № 499 от 14.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Велико Търново, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500887 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на "С А" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул.... чрез пълномощник – адвокат А. П., срещу Решение № 1110/17.10.2022г. по гр.дело № 383/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от дружеството срещу ЗПК, ЕИК ..., със седалище гр.К, ул...., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 810 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена земеделска субсидия за 22,524 дка земеделска земя за стопанската 2020/2021г., представляваща пропусната полза в резултат на неправомерно разваляне на договор от 26.05.2011г. и анекс от 01.02.2016г. за аренда на земеделска земя, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.

Излага, че при правилно установени факти първоинстанционният съд е достигнал до изводи, несъответстващи на закона, за правомерно разваляне на анекса към договора за аренда и за липсата на доказателства за сигурно увеличаване на имуществото на земеделския производител с получаване на земеделска субсидия за стопанската 2020/2021г. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ЗПК, ЕИК ..., със седалище гр.К, ул...., чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат П. Ч., в който излага съображения в насока, че обжалваното решение 1 е правилно и законосъобразно, като изводите на съда почиват на събраните по делото доказателства и нормативната уредба, а подадената срещу него въззивна жалба е неоснователна поради неоснователност на изложените в нея оплаквания. Претендира разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и изложените съображения за неправилност на обжалваното решение, както и направеното с нея искане за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване. Поддържа искането си за разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на "С А" ООД срещу ЗПК с твърдения, че през м.януари 2016г. ответникът преарендовал на дружеството с 50 бр. анекси към договори за аренда 871 дка земеделска земя в землището на гр.К със срокове на действие на договорите от 5 и 10 стопански години, изтичащи през стопанската 2020/2021г.

Твърди, че ответникът неправомерно прекратил сключен между тях Анекс от 01.02.2016г., вписан при Агенция по вписванията с вх. № 917/05.02.2016г., към договор за аренда от 26.05.2011г., последният вписан в Агенция по вписванията под № 188/06.06.2011г., с предмет отдадена под аренда земеделска земя с площ от 22,524 дка, чрез извънсъдебното му разваляне поради неизпълнение на задължението за арендно плащане. Посочва, че в резултат на това дружеството не могло да заяви процесната площ за подпомагане и съответно да получи земеделска субсидия за нея в размер на 810 лв. Посочва, че всички дължими плащания са били погасени от негова страна чрез извънсъдебно прихващане, обективирано в приложеното към ИЛ спогодба от 25.08.2020г. Прави искане за осъждането на ответника да му заплати посочената сума, представляваща вреда в размер на неполучената земеделска субсидия за 22,524 дка земеделска земя за стопанската 2020/2021г., явяваща се пропусната полза в резултат на неправомерно разваляне на посочения по-горе анекс, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, в който оспорва ищцовото твърдение за неправомерно прекратяване на сключения на 01.02.2016г. между страните анекс, като твърди, че за периода от подписването му до неговото прекратяване ищецът не е направил нито едно плащане на договореното арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. Поради това кооперацията изпратила нотариална покана до ищеца, връчена му на 07.05.2020г., за заплащане на дължимите суми в срок до 15.05.2020г. и го уведомила, че при неплащане на посочената дата сключеният анекс ще се счита за развален. Твърди, че на посочената дата в нотариалната кантора на нотариус Татяна Братванова се явил законният представител на ищцовото дружество и депозирал писмен отговор на отправената покана, в който отрекъл претендираните вземания да са ликвидни и изискуеми. Признава факта на извършените извънсъдебни прихващания на дължими между страните суми и че за стопанската 2020/2021г. земите, предмет на процесния анекс, са били заявени и ползвани от 2 кооперацията.

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Анекс № 1/01.02.2016г. към договор за аренда от 26.05.2011г., по силата на който ЗПК, в качеството му на арендатор, преарендувал на "С А" ООД арендувана по посочения договор земеделска земя, находяща се в землището на гр.К, срещу арендно плащане в размер на 15 лв./дка в пари или в натура. Не се спори и факта на отправяне на нотариална покана от ответната кооперация до "С А" ООД за заплащане от страна на посоченото дружество на дължими арендни плащания от момента на сключване на анексите, включително и по процесния анекс, в срок до 15.05.2020г. Със същата покана до ищеца е отправено изявление, че при неплащане на дължимите суми в указания в нея срок, кооперацията ще счита изброените анекси, както и процесния, за развалени. На посочената дата в кантората на нотариус Татяна Братванова се явил законният представител на ищцовото дружество и представил отговор на нотариалната покана, в който било посочено, че претенриданото за стопанката 2019/2020г. арендно плащане не е изискуемо, доколкото то се дължи в първия ден след изтичане на стопанката година и че вземанията за предходните години не са нито ликвидни, нито изискуеми, тъй като са предмет на съдебен спор между страните, поради което не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на дружеството и липсва основание за прекратяване на анексите. Явяването на представител на ищеца и депозирането на отговора на нотариалната покана е удостоверено от нотариуса в КП.... Няма спор, че след изтичане на предоставения на ищеца срок, ответната кооперация счела процесния анекс за развален и е поискала от Агенция по вписванията да бъде вписано заявлението й за едностранно прекратяване на договора. По делото е представен документ, именуван извънсъдебна спогодба, подписана от страните, съдържащ техни изявления за извършване на прихващане на насрещни задължения по водени между тях съдебни дела, включително и вземания за рента по договори за наем на земеделска земя.

Съгласно заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, размерът на земеделската субсидия за Кампания 2021г., изчислен за 22,524 дка, която ищецът следвало да получи по схеми за подпомагане – за преразпределитено плащане, за плащане на селскостопансски практики и за единно плащане на площ, възлиза на сумата от

1 019.91 лв.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да проведе успешно доказване на тази претенция ищецът следва по безспорен и несъмнен начин да установи наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, като в разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД е създадена оборима презумпция за вина – предполага се до доказване на противното. Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на лицето, увредено от деликта. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да 3 възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.

С оглед изложеното, направеният от районния съд извод за неоснователност на предявения иск, е правилен.

Безспорна е облигационната връзка между страните по процесния анекс за преарендуване на земеделска земя, както е безспорен и факта на неплащане от страна на ищцовото дружество на уговореното арендно плащане за предоставената му за временно ползване по този анекс земеделска земя за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Доколкото в сключения между страните договор не е уговорено друго, то арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година /арг. чл.8 ал.5 от ЗАЗ/.

В разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ е предвидено, ч е при неизпълнение договорът се прекратява по общия ред. Съгласно чл.16 б.“б“ от договора, съшият може да бъде прекратен поради неизпълнение, ако неизпълнението се състои в забава на арендното плащане най - малко с две последователни вноски. В случая, към момента на отправяне на нотариалната покана ищецът е бил в забава на арендните плащания за три последователни стопански години, което представлява неизпълнение на задълженията му по договора. Надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото е представена нотариална покана за доброволно изпълнение, адресирана до ищеца, с която му се предоставя подходящ срок за изпълнение и се съдържа изявление, че при липса на изпълнение договорът ще се счита за прекратен. По делото е установен факта на получаване на това писмено изявление от него и факта на неизпълнение в предоставения срок. Няма спор между страните, че с представената по делото спогодба е извършено извънсъдебно прихващане на насрещни задължения, като способ за погасяването им до размера на по-малкото от тях, и че направеното изявление за прихващане има действие към предвидения в разпоредбата на чл.104 ал.2 от ЗЗД момент.