Решение № 3544 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116843 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Ф. Г., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ****** представлявано от *****Н. П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за паричен заем № ****** от ****., сключен между ищеца и ответника и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 308 лв. – недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 9.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***** по който в заем е отпусната сумата от 700 лева, платима на 14 вноски – 2 по 6,81 лева и 12 по 62,09 лева, при фиксиран годишен процент от 50% и ГПР 65,71 %.

Общата сума за погасяване възлизала на 758,70 лева. Съгласно клаузите на договора била предвидена неустойка в размер на 249,30 лева и прибавянето й прави общата сума за погасяване 1008 лева. Твърди се, че неустойката била разпределена към месечните вноски, 2 вноски за неустойка в размер на 65,19 лева и 12 вноски за неустойка в размер на по 9,91 лева. Срокът на договора бил до 24.01.2025г.

Излагат се съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание 1 чл.22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР по кредита. В процента на разходите следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се, че неустойката противоречала на добрите нрави, което водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. Поради изложеното се иска прогласяването на целия договор за недействителен. Излагат се твърдения за извършени плащания по договора в размер на 1008 лева, като платените над сумата от 700 лева, отпуснат заем, суми в размер на 308 лева били недължимо платени. Претендират се разноски за платено адв. възнаграждение от 800 лева, разноски за държавна такса и за вещо лице.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор за паричен заем, както и че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 700 лв. Не се оспорва платената по договора за паричен заем сума от 1008 лева. Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем на твърдените основания. Счита, че договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че ГПР по кредита е коректно изчислен и посочен в договора, като са взети предвид всички разходи по кредита, които в случая се ограничавали до годишната лихва. Излага съображения, че предвид спецификите на правоотношението, рискът за кредитора и гарантиране на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, клаузата за неустойка не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото неустойка не излиза извън присъщите й функции. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, като е направено и възражениет, че е налице злоупотреба с право и основание за прилагане на член 213 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищеца, като кредитополучател, и „Сити Кеш” ООД, като кредитор , Договор за паричен заем № *******г. , по който в заем е отпусната сумата от 700 лева, платима на 14 вноски – 2 по 6,81 лева и 12 по 62,09 лева, при фиксиран годишен процент от 50% и ГПР 65,71 %. Общата сума за погасяване възлизала на 758,70 лева. Съгласно чл. 5 от Договора за паличен заем, заемателят се задължавал да обезпечи договора с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на член 9, ал. 2 от ОУ - 1/ да предостави банкова гаранция; 2./ да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарат на определени 2 условия за осигурителен доход не по-малко от 4 пъти минималната ралотна заплата и да няма задължения към други банки или финансови институции, да не е поръчител по други кредити. В член 11, ал. 1 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 249,30 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок.

В хода на делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което е посочило, че по договора за паричен заем са платени 1008 лева /515,39 евро/.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *******г., при което ищецът е имал качеството на заемател и на потребител, който се ползва с потребителскат а закрила, предвидена в ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Съдът споделя изложеното в исковата молба за недействителност на процесния договор за заем на основание чл. 22 ЗПК. В отговора на исковата молба е посочено, че предвидената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР по кредит и в общата дължима от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Ето защо съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита, като е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С процесния договор за паричен заем длъжникът е задължен да осигури поне две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора, поради което разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Невключването на неустойката като разход по кредита при изчисляване и посочване на ГПР въвежда в заблуждение потребителя относно действителния дължим размер на сумата по кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Съдът споделя съображенията на ищеца, че процесната клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото уговорената в Договора неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, както и изискването за предоставяне на банкова гаранция налагат извода, че целта на неустойката не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на 3 кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, един вид скрита възнаградителна лихва. Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви и неустойки.

Съгласно приетото заключение на вещото лице ищецът е платил сумата от 1008 лева, като сумата от 308 лева се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежи на връщане.

С оглед изложеното исковете се намират за основателни, поради което ще се уважат.

Като законна последица от уважаването на осъдителния иск, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от 308 лева от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза следва да се присъди сумата от 51,13 евро разноски за държавна такса, 409,03 евро платено адв. възнаграждение и 200 евро за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т. Ф. Г., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че сключеният между тях договор за паричен заем № ******г., е недействителен, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ********* представлявано от Н. П. П., да заплати на Т. Ф. Г., ЕГН **********, сумата от 154,48 евро, представляваща недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 9.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя Н. П. офис *******, да заплати на Т. Ф. Г., ЕГН ********** сумата от 660,16 евро разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5