Акт № 2592 от 02.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 4594

Номер

4594

Година

10.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.17

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова дело номер

20141210101390 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от П. О. Т, с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „П против Агенция „М“, с адрес: [населено място], ул. „Г, представлявано от Директора на Агенция „" П. Т., с посочено ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно извършеното от ответника уволнение и да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 2744/30.04.2014 г., издадена от Директора на Агенция „М, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение; На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се иска да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – специалист /контрольор/ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ в М... и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ се иска да бъде осъден ответника – Агенция „М“, с адрес: [населено място], ул. „Г, представлявано от Директора на Агенция „М.“ П. Т., да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за шест месеца, считано от 09.05.2014 г. - датата на прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на сумата от 3 780 лв. (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), изчислено върху последното получавано от него брутно трудово възнаграждение в размер на 630.00 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен с ответника трудов договор, ищеца работил по трудово правоотношение в Агенция „М.“, М.Ю., на длъжност специалист /контрольор/ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“. Твърди се, че от момента на пораждане на трудовото му правоотношение до неговото прекратяване обичайното място на полагане на труда му било в М. Ю.. Договорът бил сключен за неопределено време, при пълно работно време - 8 часа. Основното му месечно трудово възнаграждение било определено в размер на 630.00 лв., като общо прослуженото от него време в предприятието на ответника е около 5 г., като през този период се твърди, че ищеца изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, като срещу него не са били водени дисциплинарни производства и не са му били налагани дисциплинарни наказания.

Посочва се, че на 30.04.2014 г., от страна на Директора на „Агенция“ М. е издадена Заповед № /30.04.2014 г., с която на основание чл. 188, т. 3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причина за налагане на дисциплинарното наказание в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка с контрола по спазване на изискванията на Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, със Заповед № 690/25.11.2013 г., и.д. началник на М Ю е определена комисия в състав: Н. Я. - инспектор в А „М“, отдел „Приходи, ПТРР“ и И. И. - старши счетоводител в отдел "Финансово - счетоводни дейности, управление на собствеността и изпълнително производство", която да извърши всеобхватна проверка на дейностите по контрол на пътни такси и разрешителен режим, на служителя П. О. Т -специалист /контрольор/, за периода от 01.10.2013 г. до момента на издаване на заповедта. Посочено е, че въз основа на резултатите на извършената проверка, отразени в доклад, вх. № 3300 -0476/29.11.2013 г. на Т. , било установено, че за проверявания период са генерирани 35 лични отчета, от тях 32 лични отчета със статус „приет“, а 3 лични отчета със статус „не приет“, като последните са на обща стойност 1 675 евро и 911 лева. В доклада било отразено, че на 17.11.2013 г., когато ищецът бил нощна смяна, 22.11.2013 г. - дневна смяна и 21.11.2013 г. - нощна смяна на МП З не е генерирал лични отчети, въпреки че на същите дати е пуснал квитанции на обща стойност: 656.00 лв. и 688.00 евро. Твърди се, че общата сума, която е следвало да преде на отчетника до 29.11.2013 г. евро и 1 567 лв., от които 1675 евро и 911 лв. от генерирани отчети и 688 евро и 656 от издадени квитанции без генерирани отчети. На следващо място, е, посочено, че във връзка с писмо на директора на Агенция „М.“, рег. индекс 91/17 от 21.12.2013 г. на Ц. са били дадени указания на началниците на митниците за пакетирането и отчитането на останалите наличности при приключване на продажбите на винетни стикери с валидност за 2013 г. и подготовката за връщането на непродадени количества, за което били определени комисии. Посочено е, че въз основа на резултатите от извършената проверка, определената комисия за Митнически пункт Златарево е констатирала невърнати от страна на ищеца 174 бр. винетни стикери на обща стойност 7 969 лв., които са му били зачислени с приемо – предавателни протоколи.

Въз основа на посоченото в заповедта е прието, че за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г. ищецът не е предал на отчетника събраните суми по 3 генерирани лични отчета на обща стойност 1765 евро и 911 лева, с което е нарушил разпоредбите на Раздел V /отчетност/, чл. 11, т. 11.3 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № ЗАМ - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на Агенция „М“, и т. 12 от раздел VII (отговорности, свързани с организацията на работата управление на персонала и ресурсите) от длъжностната си характеристика, подписана на 01.08.2012 г.

На следващо място в заповедта е посочено, че на 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г., след приключване на работните си смени, ищецът не е генерирал лични отчети и не е предал на отчетник събраните суми от издадени квитанции в размер на 688 евро и 656 лева, с което е прието, че е нарушил разпоредбите на Раздел V /Отчетност/, чл. 11, т. 11.1 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № ЗАМ - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на Агенция „М.“, както и на т. 12 от Раздел V (Преки задължения), т. 9 и т. 12 от Раздел VII от длъжностната си характеристика.

Сочи се, че в периода от 28.12.2012 г. до 31.12.2013 г. ищецът не е положил необходимата грижа за съхранението на 174 бр. от зачислените му с протоколи винетни стикери, за които било установено, че липсват, с което е прието, че е нарушил т. 5.2.2., ал. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „М.“, утвърден със Заповед № . - 895 от 28.12.2012 г. на Директора на Агенция „М.“, с която се е запознал на 13.02.2013 г.

С оглед на горното в заповедта е посочено, че с действията си ищецът е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 124, чл. 125 и чл. 126, т. 4, т. 7, т. 8, предложение първо, и т. 13 от КТ, които представлявали дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предложение първо, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ, и чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 107а , ал. 19 от КТ. По посочените съображения му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ „уволнение“. Посочено е още, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата. Като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 195, ал. 3 от КТ трудовото му правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта. Видно от отбелязването направено върху същата е, че му е връчена на 09.05.2014 г., считано от която датата трудовото му правоотношение с ответника е прекратено.

В исковата молба се посочва, че със заповед № 2744/30.04.2014 г., издадена от Директора на Агенция „М.", неправилно и незаконосъобразно на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение“.

Излагат се съображения, че при издаване на заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, ответникът не е спазил преклузивните срокове регламентирани в чл. 194 от КТ. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. За първите две нарушения, изразяващи се според ответника в негениринане на лични отчети за 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г. и неотчитане на събрани суми по 3 генерирани лични отчети за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г., съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта нарушенията били установени въз основа на извършена проверка, отразена в доклад, вх. № 3300 - 0476/29.11.2013 г., от 29.11.2013 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Подобно е и положението и по отношение на третото посочено според ответника нарушение неполагане на необходимата грижа за съхранение на 174 бр. винетни стикери в периода от 28.12.2012 г. до 31.12.2013 г. Според застъпените в Заповедта доводи, нарушението е било установено в докладна, вх. № . г. на Т. Ю. съставена от комисия за извършване на проверка, назначена със Заповед № . г., т.е. от 17.01.2014 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание и по отношение на това прието за осъществено нарушение. Видно от отбелязването, направено върху заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение е, че същата му е връчена на 09.05.2014 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок за нейното издаване. Така отразеното в заповедта, че ищецът е бил в отпуск за периода от 12.12.2013 г. до 15.04.2014 г., поради което по смисъла на чл. 194, ал. 3 от КТ, давността е спряла да тече, не отговаря на действителността. В тази връзка, ищеца твърди, че не е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност през целия посочен в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение период. Счита, че неспазването на сроковете регламентирани в чл. 194, ал. 1 от КТ за издаване на заповедта е самостоятелно основание за нейната отмяна. В тази насока е и възприетото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №. от 24.06.2013 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд.

На следващо място, е изложено, че при налагане на дисциплинарното му наказание, от страна на ответника в качеството му на работодател не е спазена процедурата по чл. 193 и сл. от КТ. В тази връзка в чл. 193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент от тази процедура е изслушването на работника или приемане на писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание. Работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение, неспазването, на което изискване е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение. Сочи, че в конкретния случай, това изискване не е спазено от страна на работодателя. В заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение са изложени неверни твърдения, че с писмо рег. № /587 от 26.02.2014 г. на Ц. ищеца е бил поканен в еднодневен срок от получаване на писмото да се яви в дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“, за запознаване с материалите по образуваната дисциплинарна преписка и даване на писмени обяснения по случая. От една страна, така дадения му еднодневен срок от работодателя за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ е твърде кратък и ограничава защитата му в образуваното без негово знание дисциплинарно производство и в този смисъл се равнява на липсата на поискани обяснения. От друга страна, се твърди, че дори и да е получил покана към 12.03.2014 г., то същата няма нищо общо с нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. С оглед на посоченото, счита, че съществено е затруднено правото му на защита срещу обжалваната заповед за уволнение. Счита, че неспазването на императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение по смисъла на чл. 193, ал. 2 от КТ.