Определение № 1255 от 28.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 573/2023
- Вид
- Определение № 1255
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1255 гр. Варна, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100500573 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А. В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Т. А. В. срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108, и срещу "Файненшъл България" ЕООД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, като Т. А. В. е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради допуснати от ВРС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането да бъде задължени ответниците на основание чл. 190 от ГПК да представят намиращите се у тях договори съответно Договор за паричен заем № 4259108 и Договор за предоставяне на гаранция № 4259108. Твърди, че исканията са продиктувани от обстоятелството, че на ищеца никога не са били предоставени посочените договори и че същият е искал от ответниците да му предоставят копия, но такива също не му били предоставени. Посочва, че в подадените отговори на исковата молба ответниците не оспорват факта на сключване на двата договора.
Жалбоподателят счита, че исковете са били отхвърлени в резултат на недопускане на исканите доказателствени средства. Поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон като се позовава на подробно изложените в исковата молба съображения за нищожност на двата договора. Прави искане за допускане на посочените доказателства от въззивната инстанция. В заключение, моли да бъде уважена въззивната жалба и да се уважат исковите претенции. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Като неоснователни се сочат оплакванията на въззивника, че с отказа си да допусне сочените доказателства ВРС е извършил съществени процесуални нарушения, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага подробна обосновка в отговор на всяко от релевираните с 1 въззивната жалба оплаквания. Счита за неоснователно твърдението, че дружеството не е предоставило копие от процесния договор на ищеца, тъй като договорите винаги се съставят и подписват в два екземпляра, като с изричен текст и с подписа си заемателят декларира, че е получил екземпляр от сключения договор, като отговорността при загуба или унищожаване на екземпляра на договора, предоставен на заемателя при сключването му, се носи от него. Посочва, че не е налице законово изискване за последващо предоставяне на договора на заемателя, единствено е налице изискване относно времето и начина на съхранение на договорите от страна на дружеството. Посочва още, че ищецът, не е представил доказателства за това, че „Изи Асет Мениджмънт" АД не е предоставило на заемателя договор за паричен заем, сключен с него. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "Файненшъл България" ЕООД , в който също се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът правилно е оставил без уважение доказателствените искания по чл. 190 от ГПК, както искането за назначаване на ССЕ.
Посочва, че не е налице законово изискване за последващо предоставяне на договора на заемателя. Единствено е налице изискване относно времето и начина на съхранение на договорите от страна на дружеството. При подписване на договора за поръчителство, ищецът бил поставил подписа си, с което е декларирал, че е получил екземпляр от процесния договор. Последваща загуба или унищожаване на договора, както и тежестите от това, се носели от ищеца. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
В случая ищецът своевременно е поискал да бъдат задължени ответниците да представят намиращи се у тях документи от значение за спорното право.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане с мотива, че това би довело до недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса. Искането за допускане на експертиза е оставено без уважение поради това, че поставените задачи не изискват наличие на специални знания, а са насочени към възпроизвеждане на писмени документи.
Съставът на въззивния съд намира, че с оглед на съдържанието на отговорите на исковата молба, както и съдържанието на насрещната искова молба, подадена от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, което е станало служебно известно на съда преди разделянето и́ в отделно производство, изискването на процесните договори по реда на чл. 190 от ГПК не би довело до недопустимо разместване на доказателствената тежест. Ответниците не оспорват, че се намират в договорни отношения с ищеца и не отричат, че са страна по посочените в исковата молба договори. Нещо повече, в насрещния иск ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е индивидуализирал договора за кредит с номер и дата. След като ищецът се позовава на конкретни писмени документи и посочва, къде се намират същите, и след като ответниците не отричат да са встъпили в твърдяните договорни отношения, съдът е длъжен да даде възможност посочените доказателствени средства да бъдат приобщени към делото, в т.ч. и като изиска същите от насрещната страна. Искането за назначаване на 2 експертиза също е относимо и допустимо при съответно прецизиране на задачите, доколкото счетоводните записвания на страните могат да служат като доказателствени средства. Изводът е, че съставът на ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал исканите доказателствени средства, което налага събирането им от въззивния съд.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А.
В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434, главен иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108, поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, неспазване на изискването за посочване на правилен размер на ГПР; евентуален иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК; евентуален иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД поради противоречие с добрите нрави, с правно основание чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; евентуален иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; евентуален иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД поради нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; и срещу "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, поради противоречие с добрите нрави; евентуален иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР, с правно основание чл. 26, ал.1, предл 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК; евентуален иск за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, сключен с „Файненшъл България" ЕООД, неотговарящ на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие, на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като Т. А. В. е осъден да заплати сторените по делото разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД да представи сключения с ищеца Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г,. като го предупреждава, че при непредставяне на документа съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника "Файненшъл България" ЕООД да представи сключения с ищеца Договор за поръчителство (гаранция) с цел обезпечаване задълженията на ищеца по Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г., като го предупреждава, че при непредставяне на документа съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати 3 доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и след справка в счетоводствата на дружествата – ответници, да даде заключение по следните въпроси:
1. Осчетоводен ли е при ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г. с кредитополучател Т. А. В., какъв е размерът на главницата и лихвата по договора, какви са падежите и размерите на погасителните вноски?
2. Осчетоводен ли е при ответника "Файненшъл България" ЕООД Договор за поръчителство (гаранция) с цел обезпечаване задълженията на ищеца Т. А. В. по Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, какъв е размерът на възнаграждението по договора за поръчителство (гаранция), какви са падежите и размерите на погасителните вноски за възнаграждението на гаранта?
3. Включено ли е възнаграждението на поръчителя в погасителните вноски по договора за заем с ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД? Какъв е размера на ГПР по Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г.? Какъв би бил размера на ГПР по Договора за паричен заем, ако в него се включи и възнаграждението по договора за поръчителство сключен с "Файненшъл България" ЕООД?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, платими от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.