Определение № 26943 от 26.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26943 гр. София, 26.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110114421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са от А. Г. П. срещу „АЙ ТИ ЕФ Груп“ АД обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено, че Анекс № 756232 от 02.01.2025 г. към Договор за потребителски кредит № 696739 е недействителен поради неточно посочен годишен процент на разходите, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата 2 131,72 лв. / 1 089,93 евро, твърдяна като платена без основание над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 22.05.2026 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

Като основания на установителния иск са наведени и твърдения за нищожност на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 поради противоречие със закона и добрите нрави, както и за неравноправност на предварително изготвените договорни клаузи.

Ищецът твърди, че на 02.01.2025 г. страните сключили процесния анекс, по който като главница била посочена сумата от 3 793,40 лв., съставена от 3 000 лв., предоставени на негово разположение, и 793,40 лв. застрахователна премия, преведена от ответника на застраховател. Уговорени били фиксиран годишен лихвен процент от 47,57 %, ГПР в размер на 64,00 %, срок за погасяване за период от 24 месеца и обща дължима сума в размер на 6 099,36 лв. Поддържа, че в ГПР не били включени таксата от 150 лв. по Приложение № 4, застрахователната премия и неустойката от 120 лв. за всяко непредставено месечно удостоверение от Централния регистър на длъжниците по Приложение № 5. Според ищеца тези плащания представляват скрито оскъпяване, а клаузата за неустойка излиза извън присъщите функции, противоречи на добрите нрави и създава значително неравновесие във вреда на потребителя. Твърди още, че е заплатил общо 5 131,72 лв., от които 2 131,72 лв. счита за платени без основание. С уточнителна молба от 04.06.2026 г. изрично заявява, че предявява два иска - установителния и осъдителния, като поддържа цена на установителния иск 6 099,36 лв. / 3 118,55 евро и цена на осъдителния иск 2 131,72 лв. / 1 089,93 евро. Иска 1 уважаване на двата иска и присъждане на разноските.

Ответникът „АЙ ТИ ЕФ Груп“ АД оспорва исковете. Възразява срещу посочената цена на установителния иск и поддържа, че тя следва да бъде равна на стойността на кредита - 3 793,40 лв. Твърди, че анексът е сключен от разстояние чрез електронни изявления при спазване на изискванията на ЗПК и ЗПФУР, че на ищеца са предоставени преддоговорната информация, погасителният план и всички договорни документи, а ГПР е изчислен правилно. Сочи, че застраховката е избрана доброволно от ищеца и премията е част от финансираната главница; таксата по Приложение № 4 е законосъобразна; неустойката по Приложение № 5 се дължи само при неизпълнение и поради това не е разход, който следва да се включи в ГПР. Поддържа, че клаузите са ясно формулирани и индивидуално договорени. Признава, че по анекса са извършвани плащания, но оспорва изводите на ищеца относно тяхното основание. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

С уточнителната молба от 04.06.2026 г. ищецът е отстранил нередовността относно осъдителния петитум. Налице обаче остава несъответствие в посочения ЕГН на ищеца между исковата молба и уточнителната молба, от една страна, и приложените договорни и платежни документи, от друга, поради което следва да бъде дадено указание за уточняването му.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА направеното с молба от 04.06.2026 г. уточнение на петитума, съгласно което са предявени установителният и осъдителният иск, описани в проекта за доклад.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да уточни верния си ЕГН, като посочи дали ЕГН *******, отразен в исковата и уточнителната молба, или ЕГН **********, отразен в процесния анекс, приложенията и платежните документи, индивидуализира страната.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.09.2026 г. от 15.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, представени с исковата молба и с отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ поради липстана на необходимост от прилагането на специални знания.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че на 31.07.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 696739, а на 02.01.2025 г. – Анекс № 756232 към него; че в анекса са посочени главница 3 793,40 лв., фиксиран годишен лихвен процент 47,57 %, ГПР 64,00 %, срок 24 месеца и обща дължима сума 6 099,36 лв.; че от посочената главница 793,40 лв. са преведени на застраховател; че Приложение № 4 предвижда такса 150 лв., а Приложение № 5 – неустойка 120 лв. за всяко отделно непредставяне на удостоверение от Централния 2 регистър на длъжниците; както и че ищецът е извършвал плащания по правоотношението, като общият им размер и отнасянето им са спорни.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването и съдържанието на процесния анекс и приложенията към него, размера и датите на извършените плащания, включително плащанията, с които формира претендираната сума 2 131,72 лв., както и фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, че посоченият ГПР не съответства на действителните разходи по кредита и че клаузата за неустойка противоречи на закона и добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изпълнил изискванията на ЗПК и ЗПФУР относно предоставянето на преддоговорната информация, съдържанието на договора и погасителния план и начина на определяне на ГПР; че застраховката е била свободно и доброволно избрана, без да е условие за получаване на кредита; че начислените такси и неустойки имат твърдяното от него основание и размер; както и че оспорените клаузи са били индивидуално уговорени. При установено плащане в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаването и задържането на сумите, включени в осъдителния иск, както и начина, по който е отнесъл извършените плащания.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад, да посочат дали оспорват отделни писмени доказателства и да предприемат съответните процесуални действия. Ако не направят доказателствени искания в предоставената им възможност, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, при която половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. За приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или участие на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за когото следва да бъде представено надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използвана медиация. Страните могат да се обърнат към център по медиация или към медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3