Решение № 145 от 11.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пазарджик, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500488 по описа за 2021 година

С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 347 по описа за 2020 година е прието за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на ИВ. КР. КР. ЕГН:**********, че „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 е носител на парични вземания в размер на 96,58 лв. - предоставени електронни съобщителни услуги и абонаменти такси за периода от 06.03.2017 г. до 12.06.2017 г. по договор № 501471331 от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда- 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над уважения размер от 96,58 лв. до претендираната сума от 290,74 лв, както и на сумата от 27,95 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2017 г. до 12.03.2020 г. Отхвърлен е и иска за мораторна лихва за сумата над 27,95 лв. до предявения размер от 87,51 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.

1

Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

92 ЗЗД предявени от „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 срещу ИВ. КР. КР.

ЕГН:**********, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на: 249,58 лв. - неустойка по договор № 501471331 от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него сключен между страните по делото, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.

В срок така постановеното решене е обжалвано от „А1 България“ ЕАД в частта , с която искът е отхвърлен за част от претендираната главница в размер на 194,16 лева, за законната лихва за забава върху нея размер на 59,56 лева и за неустойка в пълния й размер от 249,58 лева.

С обжалваното решение съдът неправилно приел, че искът за главница за сумата от 194,16 лева и за законната лихва за забава върху нея размер на 59,56 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност и молят решението да бъде отменено в обжалваната част.

Първоначално производството било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД потърсило защита на законно признатите си права и интереси. По ч.гр.д. 347/2020 г. Районен съд Панагюрище издал заповед за изпълнение, като е осъдил ИВ. КР. КР., с ЕГН **********, да заплати на А1 България следните суми: 290,74 лева - главница; 249,58 лева - неустойка;

87,51 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 290,74 лева за периода от 24.01.2017 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК -13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение.

В срок длъжникът възразил , поради което и своевременно бил предявен иска за установяване на вземането.

Ищецът бил изпълнил задължението си за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. От своя страна ответникът не изпълнил задължението си да заплати ползваните услуги и продукти по издадените фактури.

По делото били представени безспорни доказателства, събрани по установения от закона ред, установяващи претенцията на ищеца,които обаче 2 не били съобразени от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт по отношение на отхвърлената част от главница и законна лихва за забава.

Първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото доказателства, доказана се явява стойността на доставените от ищеца телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията. Следователно, посочва че са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията от 260,74 лева за ползвани електронни съобщителни услуги - подробно описана в таблица 1 от исковата молба. Въпреки това, в диспозитива на решението, не е призната за установена цялата посочена сума в размер на 260,74 лева, а част от нея в общ размер на 96,58 лева, като за разликата от 164,16 лева до пълния размер от 260,74 лева, иска е отхвърлен.

Отхвърлена била претенцията и по таблица 2 от исковата молба, а именно за незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, в размер на 30,00 лева. Това решаващият съд е аргументирал, с това че не е заявена искова претенция с посоченото правно основание.

Видно било, че още в депозираното заявление по 410 ГПК - в т. 12 от него, ясно са посочени основанията, които формират общия размер на главницата от 290,74 лева, като същата представлява сбор от посочените суми по фактурите в двете таблици, съответно 260,74 лева за предоставени електронни съобщителни услуги и 30,00 лв. за предоставени продукти на изплащане.

Не ставало ясно защо сумата от 194,16 лева, представляваща сбор от 164,16 лева и 30,00 лева, е била отхвърлена като неоснователна, при положение, че са налице доказателства за тяхната дължимост, в това число и прието от съда заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, отново в подкрепа на твърдението за тяхната дължимост.

Молят решението да бъде отменено в частта , с което е отхвърлена претенцията за главница в размер на 194,16 лева и законната лихва за забава върху тази сума в размер на 59,56 лева и постановено друго , с което да се признае дължимостта им.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

От представените с исковата молба 11 броя фактури било видно кога е крайния срок на плащане (падежа). Представени били и 2 броя сметки за начислени неустойки, които представляват вторични счетоводни документи и като такива същите не съдържат необходимите данни, съгласно Закона за счетоводството.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла 3 погасителна давност, като с писмени бележки по делото подробно е разгледана всяка представена от ищеца фактура, относно изтекла погасителна давност, както и относно предоставянето и ползването на мобилни услуги.

За част от фактурите , както било прието и от съда била изтекла погасителната давност.Правилно съдът отхвърлил претенцията за сумите по тях и съответно за лихвата.

В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на 410 от ГПК трябва да бъдат индивидуализирани претендираните вземания по основание и размер. Същото важи и при предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. С исковата молба се претендират 290.58 лв. главница, без да е индивидуализирана исковата претенция каква част са ползвани и потребени мобилни услуги и каква част са начислени суми за стоки на изплащане. Тъй като производството по чл. 410 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК е строго формално, считат, че на посочените основания жалбата е недопустима.

Молят решението да бъде потвърдено.

В доклада си по делото , съдът е приел, че макар да има известно несъответствие , поради изричното посочване в жалбата , че решението се обжалва във всички отхвърлителни части – това е и предмета на въззивната проверка.По отношение на отхвърлената претенция за неустойка не са изложени никакви доводи.

В дадения от съда срок писмена защита от жалбоподателя не е постъпила.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са искове от „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 срещу ИВ. КР. КР. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 290 лв. - абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № М03246592 от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 87,51 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2017 г. до 13.03.2020г. и 249, 58 лв. неустойка дължима по процесния договор, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа 4 на Районен съд - Панагюрище по реда на чл. 410 ЕПК.

Твърди се, че между страните И.К. и „А1 България” ЕАД на 08.09.2014г. е сключен договор № 501471331, който договор е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги з а S I M карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Видно от Приложение № 1 от 08.09.2014 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер .... Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с ДДС (5,75 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месецаот и изтича на 28.09.2016 г. С Приложение № 1 от 12.11.2015 г. А1 България е предоставил на ответника интернет услуга за карта с телефонен номер .... Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), , като срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл.

6.2 от приложението, и изтича на 12.11.2017 г.

С Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. А1 България е продал на ответника продукт - Таблет ALCOTPixi3 7”Bla+Postl28K-Micr.

Устройството е предоставено в пакет с горепосочената интернет услуга за карта с телефонен номер ... по Приложение № 1 от 12.11.2015 г., съгласно чл.

3 от договора за продажба на изплащане. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.

С Приложение № 1 от 28.04.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SiM карта с телефонен номер ....

Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС),срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 28.04.2018 г.

5

Позовават се на ОУ , за да обосноват претенциите си.

Твърдят, че ответникът К. не е извършил плащания и има изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 290,74 лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 12.06.2017 г., в общ размер на 260,74 лв., незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., в общ размер на 30,00 лв. Твърди се, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена.

На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 249,58 лв. Уговорено било , че ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. Поради предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги поради поведението на ответника, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 249,58 лв., разпределена както следва: 49,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за интернет услуга за карта с телефонен номер ..., съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.11.2015 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 4 месечни такси от по 12,42 лв., считано за периода от 25.06.2017 г. до 12.11.2017 г. 199,90 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за S I M карта с 6 телефонен номер ..., съгласно чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 28.04.2016 г.